И тази учебна година зачова силно за студените във  Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учини за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични тесктове. Като Собственик и главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на отличниците издържали изпит по дисциплината “Политология”.

В поредица от тексове най-добрите авторски материали ще бъдат публикувани и споделени освен във фейсбук страница на медията ни, кояго достига до 3 милиона потребители за трети пореден месец и в страницата на дисциплината кръстена от студетите – Политология за начинаещи. 

Ваш,

Андрей Велчев, Доктор по Политология, катедра “Политически науки и национална сигурност”
ПУ “Паисий Хилендарски”, Собственик и главен редактор на Любословие.БГ 

 

Първият текст е на Атанас Герцов. Той e на 28 години и е  родом от град Пловдив. Средното си образование завършва в Професионална гимназия по хранителни технологии и техника в родния ми град. В момента е студент 1-ви курс в специалността Публична администрация ФИСН на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”.

Работи във фирма от сферата на авиостроенето. За да започне тази работа преминава и завършва обучителен курс в ” Институт по въздушен транспорт” в град София.

В ученическите си години се занимава активно с футбол. Но днес това  му е  хоби и един от начините да прекарва част от свободното си време.

 

 

“Властта на безвластните” есе по Политология

В началото на своето есе бих искал да дефинирам  думата власт.  Думата власт има няколко значения. „Властта е право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля. Силно влияние, въздействие. Държавно управление и неговите органи.“

Всъщност когато човек чуе думата власт , неминуемо съзнанието му прави асоциация  с политическата власт. Политическата власт , най-често се осъществява чрез държавата , тя просто не може да съществува извън нея. “Властта на безвластните” или “Безвластните подчинени на властта”? Трудно е да се каже кое е по-актуално с оглед ситуацията и моментното състояние на България сега и последните тридесет години. За огромно съжаление  все по-често се споменава изразът “Последните тридесет години България..” , но до там. Нищо не се прави по въпроса. Дали от овчедушие , дали от примиримост ,  но безспорен факт е , че в България има сериозна липса на гражданско общество.

Моите убеждения са , че състоянието на гражданското общество е мерило за степента на демокрацията в дадена страна. Когато гражданското общество отсъства,  то тогава сме в тоталитарно общество. Далеч не мисля , че проблемите в държавата са от вчера или днес. Като за пример бих си позволил да дам сегашните протести , които все още продължават , но вече далеч не са толкова масови както бяха в самото начало. В лицето на протеста виждаме най-различни неправителствени организации,  в което няма нищо лошо. Но има и стари познайници от политиката,  които се опитваха и продължават да се опитват всячески да яхнат вълната на протеста , особено в самото начало. Дали за благото на народа или от преследване на лични интереси и облаги , можем само да гадаем. Имаше ли ясно изявени искания на протестите ? Отговорът е – да. Оставка на премиера Бойко Борисов и партия ГЕРБ , както и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Но дали това е достатъчно ? Дали просто едно подаване на оставка на сегашното правителство биха решили проблемите в страната ? Моят отговор е – не. Дали обаче това , че най-после се пробуди една немалка част от народа е позитивно и мотивиращо за българският народ , че все пак е възможно нещо да се постигне , определено бих се съгласил с това. Нека не забравяме , че  политиците- властимащите,  са преди всичко българи и  самите ние сме ги избрали. Къде с купени гласове , къде със запалени или скрити бюлетини в някое училище , но да ние сме ги избрали или поне една част от нас. По същественото и важно в случая, освен исканите оставки е, да има регулатор ,който да не допуска  бъдещите нови Бойко Борисов и Гешев. Какъв може да бъде регулаторът,  освен промяна в законите ? Регулаторът- това сме ние. Поне толкова колкото ни се позволява  и дотолкова колкото  имаме гражданска позиция.

Определено смятам , че българският народ е прекалено търпелив. Липсва решителността в  народа. Като пример мога да дам протестите през 1997-ма година. Тогава именно младите студенти са били в първите редици по барикадите през зимата на 1997-ма година. Те  са успели  да поведат народното недоволство срещу девалвиращата тогава политика, ограбила спестяванията на десетки хиляди българи (за сметка на кредитните милионери). Сега липсва тази млада и буйна непримиримост. Протестът от 1997-ма води до цялостен завой в българската външна и вътрешна политика. Парламентът гласува декларация, с която обявява членството в НАТО и в ЕС за приоритети, по които има национално съгласие. Приватизацията и преходът към пазарна икономика стават неотменима цел. Финансовата стабилност е възстановена, макар и с цената на загубен финансов суверенитет.

Сега към днешна дата след няколко месеца протести без получаване на какъвто и да е достоен отговор от депутат , без нито една подадена оставка от депутат , без нито  едно изпълнено искане от страна на правителството , сочи само към една крайна безгранична наглост и чувство за недосегаемост, от страна на властимащите. В този ред на мисли най-нормалното е да си зададем въпроса “Защо?”. Защо нямаме и минимален контрол над нещата случващи се в държавата ? Искаме ли наистина този контрол ? Или по-лесно е просто да се оправдаем с “властващите”? Властващите, на които ние-„безвластните“ към днешна дата сме дали тази власт.  Възможно ли е изобщо “безвластните” да имат власт? Това са много въпроси на които едва ли някой може да отговори и да бъде напълно уверен в отговора си. За  една част от въпросите , като отговор бих се позовал на един цитат на Марк Твен – “Ако от изборите зависеше нещо , нямаше да са разрешени.”.

За другата част от въпросите мисля , че до голяма степен може да ги открием в българската народопсихология. Далеч не смятам , че имаме правомощията да избираме когото поискаме , нито да вземаме и решения изцяло , но в едно съм сигурен и това е , че най-малкото може да бъдем коректив на хората, които са във властта и да ги подсещаме, от време на време, как са се сдобили с властта и защо са там. Там са именно за да служат на народа. За мен промяната трябва да започне от самите нас. България и българският народ трябва и има да извърви доста дълъг път, за да се превърне от безвластен във властен, не само преди избори. Защото смятам, че преди избори народът  сякаш  усилено се „облича“ , от властимащите и  от онези, които се стремят към властта,  с власт да избира, да решава, да определя. Точно тогава силно се внушава на обществото, че властта е в неговите ръце. И когато точно това общество, повярвало си, че то прави изборът кой да му надене хомота, както е казал Ботев, даде властта на определена политическа партия или коалиция- виждаме резултата- народ облечен в безвластие, неспособен да промени статуквото до следващите избори. Народът, голяма част от който, предпочита да изрази недоволството си от неадекватна социална политика, здравеопазване и от царяща на длъж и на шир корупция- , на дивана от вкъщи, на пейката пред блока, в кръчмата, на масата… А недоволството идва точно от действията на властимащите, властта на които е дадена от безвластните… Затова и споменах  за тоталната липса на будно гражданско общество, което може да бъде коректив.

За да се промени  като цяло народът от безвластен, в по-голяма част от времето, във властен и имащ адекватни действия и позиции, смятам, че промяната трябва да започне във всеки един поотделно- от онзи, който изхвърля  кенчето от бира през прозореца на колата, от онази, която мята торбата с битовия боклук през терасата, от онези, които се пререждат по опашки, които минават на червено…. От всички онези, с  които ежедневно се сблъскваме и от  които се възмущаваме.  Само тогава промяната на цялостният облик на обществото  би била възможна.

В началото на своето есе бих искал да дефинирам думата власт. Думата власт има няколко значения. „Властта е право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля. Силно влияние, въздействие. Държавно управление и неговите органи.“

Всъщност когато човек чуе думата власт , неминуемо съзнанието му прави асоциация с политическата власт. Политическата власт , най-често се осъществява чрез държавата , тя просто не може да съществува извън нея. “Властта на безвластните” или “Безвластните подчинени на властта”? Трудно е да се каже кое е по-актуално с оглед ситуацията и моментното състояние на България сега и последните тридесет години. За огромно съжаление все по-често се споменава изразът “Последните тридесет години България..” , но до там. Нищо не се прави по въпроса. Дали от овчедушие , дали от примиримост , но безспорен факт е , че в България има сериозна липса на гражданско общество.

Моите убеждения са , че състоянието на гражданското общество е мерило за степента на демокрацията в дадена страна. Когато гражданското общество отсъства, то тогава сме в тоталитарно общество. Далеч не мисля , че проблемите в държавата са от вчера или днес. Като за пример бих си позволил да дам сегашните протести , които все още продължават , но вече далеч не са толкова масови както бяха в самото начало. В лицето на протеста виждаме най-различни неправителствени организации, в което няма нищо лошо. Но има и стари познайници от политиката, които се опитваха и продължават да се опитват всячески да яхнат вълната на протеста , особено в самото начало.

Дали за благото на народа или от преследване на лични интереси и облаги , можем само да гадаем. Имаше ли ясно изявени искания на протестите ? Отговорът е – да. Оставка на премиера Бойко Борисов и партия ГЕРБ , както и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Но дали това е достатъчно ? Дали просто едно подаване на оставка на сегашното правителство биха решили проблемите в страната ? Моят отговор е – не. Дали обаче това , че най-после се пробуди една немалка част от народа е позитивно и мотивиращо за българският народ , че все пак е възможно нещо да се постигне , определено бих се съгласил с това. Нека не забравяме , че политиците- властимащите, са преди всичко българи и самите ние сме ги избрали. Къде с купени гласове , къде със запалени или скрити бюлетини в някое училище , но да ние сме ги избрали или поне една част от нас. По същественото и важно в случая, освен исканите оставки е, да има регулатор ,който да не допуска бъдещите нови Бойко Борисов и Гешев. Какъв може да бъде регулаторът, освен промяна в законите ? Регулаторът- това сме ние. Поне толкова колкото ни се позволява и дотолкова колкото имаме гражданска позиция.

Определено смятам , че българският народ е прекалено търпелив. Липсва решителността в народа. Като пример мога да дам протестите през 1997-ма година. Тогава именно младите студенти са били в първите редици по барикадите през зимата на 1997-ма година. Те са успели да поведат народното недоволство срещу девалвиращата тогава политика, ограбила спестяванията на десетки хиляди българи (за сметка на кредитните милионери). Сега липсва тази млада и буйна непримиримост. Протестът от 1997-ма води до цялостен завой в българската външна и вътрешна политика. Парламентът гласува декларация, с която обявява членството в НАТО и в ЕС за приоритети, по които има национално съгласие. Приватизацията и преходът към пазарна икономика стават неотменима цел. Финансовата стабилност е възстановена, макар и с цената на загубен финансов суверенитет.

Сега към днешна дата след няколко месеца протести без получаване на какъвто и да е достоен отговор от депутат , без нито една подадена оставка от депутат , без нито едно изпълнено искане от страна на правителството , сочи само към една крайна безгранична наглост и чувство за недосегаемост, от страна на властимащите. В този ред на мисли най-нормалното е да си зададем въпроса “Защо?”. Защо нямаме и минимален контрол над нещата случващи се в държавата ? Искаме ли наистина този контрол ? Или по-лесно е просто да се оправдаем с “властващите”? Властващите, на които ние-„безвластните“ към днешна дата сме дали тази власт.

Възможно ли е изобщо “безвластните” да имат власт? Това са много въпроси на които едва ли някой може да отговори и да бъде напълно уверен в отговора си. За една част от въпросите , като отговор бих се позовал на един цитат на Марк Твен – “Ако от изборите зависеше нещо , нямаше да са разрешени.”. За другата част от въпросите мисля , че до голяма степен може да ги открием в българската народопсихология. Далеч не смятам , че имаме правомощията да избираме когото поискаме , нито да вземаме и решения изцяло , но в едно съм сигурен и това е , че най-малкото може да бъдем коректив на хората, които са във властта и да ги подсещаме, от време на време, как са се сдобили с властта и защо са там. Там са именно за да служат на народа. За мен промяната трябва да започне от самите нас.

България и българският народ трябва и има да извърви доста дълъг път, за да се превърне от безвластен във властен, не само преди избори. Защото смятам, че преди избори народът сякаш усилено се „облича“ , от властимащите и от онези, които се стремят към властта, с власт да избира, да решава, да определя. Точно тогава силно се внушава на обществото, че властта е в неговите ръце. И когато точно това общество, повярвало си, че то прави изборът кой да му надене хомота, както е казал Ботев, даде властта на определена политическа партия или коалиция- виждаме резултата- народ облечен в безвластие, неспособен да промени статуквото до следващите избори.

Народът, голяма част от който, предпочита да изрази недоволството си от неадекватна социална политика, здравеопазване и от царяща на длъж и на шир корупция- , на дивана от вкъщи, на пейката пред блока, в кръчмата, на масата… А недоволството идва точно от действията на властимащите, властта на които е дадена от безвластните… Затова и споменах за тоталната липса на будно гражданско общество, което може да бъде коректив.

За да се промени като цяло народът от безвластен, в по-голяма част от времето, във властен и имащ адекватни действия и позиции, смятам, че промяната трябва да започне във всеки един поотделно- от онзи, който изхвърля кенчето от бира през прозореца на колата, от онази, която мята торбата с битовия боклук през терасата, от онези, които се пререждат по опашки, които минават на червено…. От всички онези, с които ежедневно се сблъскваме и от които се възмущаваме. Само тогава промяната на цялостният облик на обществото би била възможна.