Божидар КРАПЧЕВ*

Преди доста години, още като млад инженер, бях ръководител на конструкторското бюро на едно от големите тогава български предприятия. Веднъж Главният инженер ми възложи да проверя техническите познания на кандидат за работа в един от цеховете ни. Приех момчето,  предразположих го да се отпусне и свободно да си говорим. И почнахме. Почнахме, ама зациклихме. Младокът, вече работил като инженер някъде, имаше страхотни празнини в познанията си и аз се принуждавах все повече и повече да снижавам трудността на въпросите ми. Около нас тихичко се образува кръг от колеги, които очудено слушаха нескопосните и неверни отговори.

Аз, сдържан до едно време, бях внимателен, но нещата отиваха към манифестация на пълно невежество. Накрая се принудих да сваля нивото до школската геометрия, та белким там нещо се роди и пак да се върнем в първичните технически теми. Не и не ! Е, тук вече се ядосах истински и го попитах: :  „Колко точки определят една равнина ?“ Седяхме пред чертожната дъска на бюрото ми и го помолих да придружи отговора си с графичен образ. Бяха отбелязани три точки, после още една и още една  и рече: „Зависи“. Колегите стаено се побутваха, някои прихваха в шепи, но аз сериозно отправих последния си въпрос : „ Моля отговорете и покажете колко прави могат да се прекарат през две точки ?“ Силно съсредоточен, младият инженер /за мен вече в кавички/ пое линеала, облеляза две точки на белия лист, отдалечени на около 30 см. После  много внимателно прекара права между точките. Но не се изправи, а

още наведен над масата и много силно съсредоточен, ле-е-е-екичко премести чинеала успоредно на преднишното му положение и отново дръпна една чудесна права, много близо до първата ! „Това ли е ?“ – почти изхриптях. Без да отовори и без да ме погледне, кандидатът за работа взе отново молива, най-старателно отиде в точките, позавъртя графита върху тях, те порастнаха като бемки и той прокара още една линия, пак успоредна на предните две ! Докато ние немеехме и се чудех как да прекъсна този абсурд, дочух спокойния му глас : : „Ако точките са по-големи, може и повече линии да се прекарат през тях.“

Извинете ме за този дълъг увод и за абсурдът, съдържащ се в него. Но днешното положение в страната мъчително ми напомня за него. От положението си вече на отдавна отдалечен от активното обществено жужене, сега съм само и единствено ГЛАСОПОДАВАТЕЛ и нищо повече. От тази позиция ви занимавам с тревогите си и спокойно можете и да не ги четете. Особено ако сте политици, държавници или някакви други управници. Защото тези прослойки не се интересуват от мнението на такива като мен. Само веднъж на три-четири години ни изкарват на някакви избори, после броят що броят  и веднага ни забравят  До следващия път !

Имаме три точки на властта, отдалечени на по около 50 метра всяка една от другите две. Аз не зная някъде по света да има такава прекрасна териториална близост и като така да се получат условия и за същостна близост. Също като в геометрията би трябвало върху тях да се простира една-единствена равнина и това да е равнината, определена от истинските потребности и от бъднините на един народ. Нищо подобно! Точно като в примера ми между тези три точки е пълен хаос и вълнисти протуберанси.

Как стана так, че президент и премиер са изпокараха само за нула време ? Как нито един от тях не надви егото си и не се опита да предаде на другия намеренията си и вижданята си по държавните дела ? Как така не си плюха на суратите, па да се снижат до поносими различия идеите им, а поведоха война, невиждана никога у нас ? И двамата са генерали, и двамата са се клели пред майка България, и двамата са честолюбиви и по своему егоцентрици, но преди всичко са олицитворение на две от точките, на които лежат и настоящето и близкото бъдеще на нашия народ.

И двама имат трески за дялане, но сега ли е времето и хамалските отношения помежду им ли са начинат са се „оделят“ кусурите им ? Не можаха ли взаимно да се разберат в какви отговорни и невъзвратими месеци живеем и как от успешна и добре смазана държавна съвокупна машина ще можем да извлечем повече ползи от Европа? Не разбраха ли, че вече е нетърпимо положението на всеобщата корупция, вече практически неизкоренима и че само ако подготвят добре следващите избори, има надежда да дойде власт, екип, хора непокварени и обречени, та за ни избавят от тази метастаза ? Само сега може да се направи свестен бюджет и ако е възможно, с него да се спасят образованието, здравеоопазването, социалната загриженост, отбранителната ни силица, енергийната базпътица, екологичното съсипване, колебливата ни икономика и още , и още. Не на последно място сега може, но само с обединени усилия, да се спаси проевропейската ни политика и да съхраним не дотам благосклонните ходове, които Евросъюза някак си принудено, скъпернически и като по милост прави за нас. А на март – избори. Но не – сега и веднага се иска ОСТАВКА!

Тези двамата май разбраха, че сами не могат да са на нивото на страховитата планина от проблеми, та си създадоха някакви полуанонимни съветнически състави. Добре де, та те тихо и спокойно не можаха ли да се преборят до някакво полуразбирателство поне, не можаха ли да прехвърлят някакви  – дори и крехки – мостчета през площада, за да не се стига до срамното и безпрецедентно оплюване от двете страни? Аз поне в едно съм сигурен : колкото и да са поляризирани мненията и становещата, все би могло да се изработи държавническа линия на поведение, на поносимо общуване и на запазване пред света – малко от малко – някакво приемливо представяне на държавата ни. Е, не става и не става. Забележете : не става дума изобщо да се отменят и забравят исканията на протестиращите, а само да се спасят възможностите за полезни за страната ходове през идните малко повече от стотина дни и после – каквото има да става – да става- Защото е очевадно, че повече така не може да се върви напред. Вместо това, вече трети месец блокади, взаимно оплюване, объркана  Столица и някои областни градове, пропуснати работни дни, затормозен транстпорт, мръсотия по улици и площади, невиждани, досега стълкновения; Не ги анализирам, защото на хората им писна от това, но фактите са такива.

Ето  и най-лошото, което съсипва позициите и на двамата : никой от тях не ще да се напъне и да излезе пред народа с ясна картина, направена съвсем ясно и разбираемо – те не казват конкретно нито какво сега е нетърпимо, но с ясни думи и примери, нито подреждат една разбираема и също така ясна картина какво, как с кого и докога искат да се направи. Не с лозунги и общи думи, както пиша сега аз, защото съм господин НИКОЙ, а с факти, имена, числа, срокове, измерители, пари за всичко това и източниците за тези пари. Слушаме, та ни се доповръща от площадни лозунги. С тях се надъхаха и  „въоръжиха“ тълпите, които подкрепят едната или другата страна, но това не мирише на политика, а на хаос и безредни пропадания на обществото.

Нито с вдигнати юмруци ще стане, нито с базкрайни джипови круизи по пътища и паланки може да се премине все по-раззейващата се пропаст пред нашата страна, пред живота на 6-те милиона, останали да работят, да не работят, да догарят или да растат в майка България. Аз съм песимист, че тези две точки на съдбоносната равнина могат да стигнат до поносимо за двете страни разбирателство, способно да вплете полезното и да отложи или тушира несъвместимостите за по-друг, по-спокоен период . Хей, вие,, двете точки, не сте по-големи от евклидовите. През вас може да се прекара само една права и тя се нарича СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ. Не се дуйте – по-големи от точки няма да станете, затова изпълнете историческата си роля достойно ! А вчера пак чухме : „ С тоя няма да преговарям в никакъв случай!“. А пък така нареченият „ТОЯ“ мълчи като пукъл . . .

Третата точка от тази равнина – Народното събрание е почти фигурантска структура, според мен. Не случайно през годините на неговите банки седяха истински духовни и трудови великани на народа ни,  но нито един от тях – поети, писатели, артисти, школувани политици, кристални личности, велики спортни деятели, хора на производсвото и науката вече не са там. Някои дори  мандатите си не изтърпяха да изкарат.

А сега не само че това ниво е драстично снижено, но и някои депутати, виновни или още не, са под окото на Темида! Онази, невиждащата . . .Коват закони, поправят ги светкавично, после поправят поправките, а някои и отменят! Това да не им е ул. „Граф Игнатиев“, та да си правят каквото си искаш с тях, драга трета точко! В последните 11 години имаше толкова много скандали, обвинения, съмнения, компрометиращи прояви и още колко ли незнайни за ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ неща, че да те е срам  да се наречеш народен избранник, камо ли представител. В тази трета опорна точка на несбъдналото се народно добруване станаха толкова много промени в ръководството му, толкова различни и дори абсурдни коалиции се пръкваха и разсипваха, че само хроникьори биха могли да ги опишат .  А дали има депутат, който няма фирма или фирми ? Дали съвсем безкористно се правят законите там ? Отговора не го знам, но  . . .

Нарочно не се спирам на кафеджийската обстановка по време на работата на Парламента, на шума, разходките, страхотните отсъствия, каруцарския език, липсата на взаимно уважение към опонентите, на огромния автопарк, на заплатите и формирането им по няколко системи, защото нито ги разбирам добре, нито ги приемам, нито те биха могли да се пооправят. Но вие, драги читатели, чухте ли поне веднъж за някаква парламентарна инициатива, насочена към снижаване на напрежението? Видяхте ли готовност да се направи разумна, задълбочена, аргументирана, фактологически подкрепена изява към другите две воюващи страни, видяхте ли нещо повече от упоритото вкопчване във властта? Аз – не. Парламентьори са наричали хората, които се опитват да подготвят и привлекат две противостояши страни към взаимно разбиране, дори и към мир.

Мир дори временен, мир въоръжен – ако щете, мир крехък, но винаги по-добър от днешната непоносима вълна на пълно взаимно отричане. Нашият Парламент е неспособен за това !

Нарочно не слагам в опорите на държавността съдебната власт, защото за мен тя е само потребител на огромни средства, производител на грандиозни скандали. Станаха в нея дори убийства и самоубийства. Не съм чул за крупен осъден субект, на съм чул за големи щети, възстановени на държавата – откраднати суми, съсипани плажове, изсечени гори. Не се е чуло нашата дипломация да е успяла да върне поне един от крупните злосторници, откраднали народни пари, народно имущество. Най-разпространеното неверие сред хората е неверието в съда и прокуратурата. А колко пари отиват там, какъв огромен апарат е създаден да ни пази от злото, да не говорим.  Дали може да се заличи дълбоко насаденото сред хората мнение за страховитата корупция, която вилнее в тези, както и във всички други споменати по-горе сфери на обществените отношения ?

Оплеска се и полицията. Макар че много юнаци там да се боричкат със злото – честно и от сърце, едни от най-големите и най-силни вождове в подземния свят се пръкнаха оттам .

Имаме си Конституционен съд, Висш съдебен съвет, две висши специализирани съдилища с председатели, за които дори не бива да се говори, градски съдилища, районни съдилища, Главен прокурор, подробна прокурорска подредба, следователи, дознатели, охранители, /били 150 х.!/, жандармерия, полиция, но в страната има пороища от кражби, престъпления, пътни изстъпления, битова престъпност от всякакъв вид и. . .чувство за насигурност, растящо към периферийните места. А заплатите  този сектор са като сума огромеен разход. Имаме несметно количество Министерства, комисии, агенции, комитети, институти и прочие държавни цицки, които храняг много хора, но как е доказана потребността от тях и по-важното – какъво са допринесли с работата си? Ама кой да въведе ред в тази боза, когато за това се иска честна и безпристрастна ръка и хладен ум. Где ги  ?

Това е съвсем накратко аналогът на  онова, което стана някога на моята чертожна дъска, но сега е не там, а върху съдбините на България.

Не зная към кого да се обърна за помощ. Единственото, което ми идва на ум, колкото и да е подло и нечестно е, да не гласувам вече  никога. Иска ми се да викам с цяло гърло и на хората около мен да направят същото, защото гласовете ни пропадат, те са само административен щрих в голямата борба за тлъстите облаги и нямат нищо общо с интересите народни, не се признават за воля на хората и всичко се повтаря до следващите избори.

А до днес аз и цялото мое семейство не сме пропуснали да се изявим като граждани и винаги сме гласували. Сега вече ми е ясно, че не граждани, а просто население е в главите на управляващите ни.

Аз не искам така да присъствам там !

А Вие ?

БОЖИДАР КРАПЧЕВ

Автор, политически наблюдател, анализатор и коментатор. Племенник на изтъкнатия български журналист, общественик и революционер- Данаил Крапчев. Още от Божидар Крапчев в първото му интервю за „Любословие“.