Главният прокурор Иван Гешев и експертният съвет, който той създаде в средата на май, предлагат законодателни промени, с които да бъде намален формализмът в наказателното производство, да се занижи доказателственият стандарт, да се разшири компетентността на военните прокурори, както и да се използва по-ефективно ресурсът на следователите.

Промените вече са изпратени на Народното събрание, Министерството на правосъдието и Министерския съвет, от които зависи дали те да бъдат внесени за обсъждане и приети, обясниха на брифинг говорителят на главния прокурор Сийка Милева и зам. главния прокурор Красимира Филипова.

По думите на Милева предложенията на Гешев и експертния съвет са изцяло съобразени с препоръките и констатациите както на ежегодните доклади на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка през последните години, така и със заключенията по новия европейски механизъм за върховенството на закона.

Предложенията не са нови и за тях Гешев е споменавал много пъти с твърденията, че формализмът в наказателния процес в България е прекалено голям, че България е една от страните с най-високи изисквания за доказателствата в сравнение с други европейски държави, както и че следователите и военните прокурори могат да бъдат използвани по-ефективно в разследванията, но е нужна промяна в законодателството, с която да бъдат разширени функциите и правомощията им.

За някои от тези предложения се споменава и в доклада за дейността на прокуратурата от началото на годината до края на август 2020 г., който бе внесен от Гешев в петък в Народното събрание, а по-късно днес депутатите от парламентарната комисия по правни въпроси ще изслушат.

По-прости обвинителни актове, без детайли

От прокуратурата предлагат в Наказателно-процесуалния кодекс да залегне опростяването на обвинителните актове, за които в момента се изисква многократно повтаряне на факти и детайли. Според държавното обвинение заради детайлните изисквания в някои случаи обвинителните актове са над 1000 страници.

“Фактите да се излагат в по-опростена форма, без сериозен анализ и аргументация на доказателства”, предлагат от прокуратурата и посочват, че така държавното обвинение ще може да представи пред съда само важните въпроси – за престъплението и вината на подсъдимия.

От прокуратурата предлагат и не всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства да води до тяхната негодност. По думите на Красимира Филипова много често заради формално нарушение при събиране на доказателствата се стига до оправдателни присъди, а някои доказателства се събират само веднъж и няма как процесът да бъде повторен, ако има нарушение. Предлага доказателствата да бъдат отхвърляни като годни само ако има съществено нарушение на правилата или има съмнения за достоверността им.

“Всяко формално нарушение в процеса на събиране на доказателства води до тяхната негодност. Това значително усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за автора на престъпленията и вината му”, коментира Филипова.

По думите й в момента българският стандарт за доказателствата изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за разкриване на истината, преди да внесе делото в съда. Тя обясни, че експертният съвет е направил сравнителен анализ на правната уредба в други европейски държави и този въпрос там стои по съвсем различен начин.

Тя даде за пример Франция като посочи, че там изобщо не се изисква прокурорът да е убеден, а е напълно достатъчно само да има сериозни доказателства. По думите й, в Италия действал автоматизъм – когато има доказателства, тогава делото се внася в съда.

“Трябва нормите да предвиждат по-малко изисквания и фактите да се излагат в по-опростена форма”, искат от прокуратурата.

Говорителят на главния прокурор напомни, че през месец май Гешев предложи поправки в Наказателния кодекс, с които да се завишат наказанията и санкциите при причиняване на катастрофа след употреба на алкохол или наркотици. По думите на Милева обаче нямало политически отзвук по предложенията. Идеите на Гешев бяха представени след тежката катастрофа, при която загина журналистът и телевизионен водещ Милен Цветков.

Кой е съветвал Гешев за предлаганите промени

Главният прокурор Иван Гешев създаде експертен съвет в средата на месец май, в който влизат представители на научната общност с опит в областта на правото и правоприлагането, съобщиха от прокуратурата. Две от имената правят особено впечатление – едното е на бившия главен прокурор Никола Филчев, а другото на проф. Васил Мръчков – последният прокурор от ерата “Живков”. Заради Мръчков почетния лидер на ДПС Ахмед Доган се отказа от ордена “Стара планина”, след като разбрал, че такъв ще получи и Мръчков – главен прокурор по времето на т.нар. възродителен процес.

Идеята за създаването на такъв консултативен съвет беше обявена от Иван Гешев веднага след като положи клетва като главен прокурор в средата на декември м.г. Тогава той отговори на журналистически въпрос какво е становището на прокуратурата за започналия дебат от президента за промени в Конституцията, като обясни, че в прокуратурата ще бъде направен подробен анализ, а по темата ще бъдат изслушани и експерти, поканени в специален консултативен съвет.

В експертния съвет влизат 17 души, сред които бивши главни и зам.главни прокурори, преподаватели по право и следователи.

Снимка: 

“Дневник”