Чета тук, чета там. Ние живеем в свят от тук и там, клъв по малко от тук, клъв по малко от там.

Вероятно винаги е било така. Ромео е тичал по улиците, влюбен в Жулиета, и минавайки покрай случайна тераса е чул за миг непозната, но много красива песен. Мигновени впечатления – целият ни живот е пълен с тях.

Но сега работата е просто невиждана. Човек, дори да живее в недрата на Родопите, пак е партикуларизиран до степен на атомизация. А какво ще кажете за пошло звучащите латински думи? Свиквайте. Снобите дебнат навсякъде. И така – живееш си в Родопите, там въздухът е още чист като бръснач и реже сетивата, там сетивата са прочистени и възприятието е такова, каквото трябва да бъде… и светът – О дъ дорс оф персепшън (о, Олдъс Хъксли, о, Джим Морисън) е такъв, какъвто е – безкраен. Това е цитат от Уилям Блейк, апропо: ако прочистим дверите на възприятието – светът ще ни се покаже такъв, какъвто е – безкраен. Но…

Но и там совите не са вече това, което са. Ще вземе някой да ти бръмне по телефона, ще вземе някой да ти прати съобщенийце във вайбър, пинг панг – текат си разните новинки и мемове тук и там – и ние, както сме си в недрата на Родопите, не си откъсваме шибаните очи от шибания дисплей! А там, на дисплея – в Китай някой си умрял от ханта вирус, в Гърция – пак ударило страшно земетресение, а в България пак ще затегнат мерките, защото Гришо пак е загубил на Ролан Гарос (а Ролан Гарос е френски летец от остров Реюнион, загинал, подобно на Димчо Дебелянов и още десет милиона други, по време на битка в Първата световна война), а в Полша има бунтове заради мерките, а в България някой откраднал пак седем милиарда, а не – всъщност взели заем седем милиарда, но то е същото, а в САЩ палячото с русия перчем се излекувал от кашлицата ковид и сега го точат за плазма като бъчва с ейл…

И ние – както сме си в недрата на Родопите – сме заразени, отровени, отвратени, омерзени, разбълничкани, объркани, дейзд енд кънфюзд (ура за Лед Цепелин), направени на нищо, оцапани и изнасилени. Все едно няма красиви неща, все едно свърши хубавото.

Уилям Блейк, Уилям Блейк. Сипи ми още ром, Уилям Блейк.

Това е далечна алюзия с “Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън – там Били Боунс крещеше непрекъснато: “Дарби МакГроу, Дарби МакГроу – сипи ми още ром, Дарби МакГроу!”

Нема вече прочистване на дверите на възприятията, мили ми Уилям Блейк!

Заразата е навсякъде! Защото искаме, твърде много искаме – да ни е по-удобно и да сме по… хм, ще изтърся тая гнусна думичка – по-комуникативни – и затова ние сме заразени. И възприятията ни са отровени.

Във всяка милиардна от секундата Светът бълва върху нас, върху бедните ни и замърсени възприятия още и още гадост и зараза! Митьо Очите не може да ходи, има торбичка на дебелото черво, Борисов нарекъл още някоя тъпа п…ка „тъпа п…ка”, Тръмп кихнал, Кунчев пръднал, Нинова се изсекнала, Путин се из…рал, парното скача, земетресение в Окинава, вулкан в Гамбия, мерките се затягат, тибетски монах умрял от ковид на 187 години, средната възраст на починалите от ковид в Тибет е 123 години, рекорден брой починали от тъпотия в България…

Върху крехките ни сетива Светът повръща, дефекира и полюцира. Светът на глобалните комуникации е една твърде мръсна порнография!

И всеки участва като зрител в нея (а зрителите сега са и главни участници) – залепил нещастните си очи върху дисплея!

И някак аз започвам да се чудя…

Та нима в същия тоя свят няма… хм, чакай сега – замислих ли се за миг, дори за миг – какво хубаво и прекрасно да противопоставя на помията? – та… Та нали в същия тоя свят има, да речем, Бийтълс?!

Вие чували ли сте “А дей ин дъ лайф” на Бийтълс? А “Строубери фийлдс форевър”?

Защо в помията тия островчета сякаш изчезват?

Какво ли би казал моят личен светец Джон Ленън за тази порнография? Би ли легнал отново с Йоко в голямото легло, в хотела, за да изпее “Гив пийс ъ ченс”?

И дали сега не биха пуснали, ако беше жив, срещу него не Чапман, а направо цяла рота от силите за опазване на реда? На Новия Ред…

А слушали ли сте “Дъ софт парейд” на Дъ Дорс?

Вярно е, че всички тия достояния са достъпни именно чрез същите екранчета, през които помията на пропагандата и на дехуманизацията се изливат връз нас… но Човек не е ли Човек именно защото е избирателен? Защото е Оценител и е способен да отдели прекрасното от гнусното и обезчовечаващото?

А гледали ли сте филмите на Уди Алън?

Гледали ли сте примерно красивия като нищо (и всичко) друго на света мюзикъл „Всеки казва: Обичам те!”. Този Уди!

Та това се питам аз. Забравихме ли, че всъщност Светът е красив, загадъчно красив и чудноват, и богат и разнообразен? Че в него изкуството и природата се състезават за да произвеждат красота… и смисъл…

…и че злото е за да се отвори място за доброто…?

Дори и в недрата на Родопите трябва да имаме имунитет. И цялата гадост и помия, изсипващи се връз нас; цялата пропагандна воня, цялата въпиюща смрад на новините, на лошите и наплашващи и репресиращи послания, бълвани от машините на Новия Ред – трябва да минават покрай силния ни имунитет без да ни докосват!

Защото – аз вярвам в това – Човекът все още е Оценител! Той знае кое е Добро и кое – Зло.

Той има сетива и ще познае кое е Истина.

Без никой да му казва – просто – гледайки наоколо. Около себе си.

Калин Терзийски пред Offnews/Офнюз