Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали шестпартиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство, коментират от „Алфа рисърч“ на базата на изследване, част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани.
Данните са от проведено в периода 21 – 30 септември национално-представително проучване сред извадка от 1031 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Методът на интервюиране е пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.
Двете основни характеристики на обществените нагласи към края на септември – сериозен спад на доверието към управляващите и неяснота относно изхода от политическата криза, оказват пряко отражение върху електоралните нагласи, коментират анализаторите. Сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9 на сто пред левицата (20.5 процента срещу 19.6 на сто). Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора – ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно.
Протестите започнаха със силна модернизационна заявка, но в хода им най-силен тласък получи протестният ляво-популистки вот, отливащ се към поредните „нови“ проекти, отбелязват социолозите. Точно поради този ефект, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов продължава да бъде трета политическа сила (с 14.9 на сто подкрепа от гласуващите), но с известен спад в мобилизацията за гласуване сред неговите привърженици. „Демократична България“ запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9.4 на сто от гласуващите). Така, тя дели 4-то-5-то място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9.9 на сто вот. Бонусът, който новите протестни проекти получиха от масовите демонстрации, личи и в ръста на „Изправи се БГ“ на Мая Манолова (до 4.6 на сто от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се очертават Обединени патриоти (3.8 на сто) и Воля (0.3 на сто), които засега остават под чертата. „Републиканци за България“ биха получила 0.2 на сто, според данните.
От „Алфа рисърч“ отбелязват, че 10.1 на сто от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот. Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни – първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми, смятат анализаторите.Р
егулярното тримесечно национално-представително проучване на „Алфа рисърч“ показва продължаваща подкрепа за протестите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и правителството, неясен изход от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ.
Около две трети от пълнолетните българи (66.2 на сто) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проектират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него.
Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12.8 на сто, а към парламента спада до 7.6 на сто, при над 60 процента недоверие. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27 на сто подкрепа, сега се одобрява от 12.2 процента, при 54.6 на сто критични оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността й, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30.2 на сто:27.7 процента).
Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите „президент- премиер“ води до ръст на недоверието и към двете основни институционални фигури. Загубите обаче са много по-съществени за Бойко Борисов, отколкото за Румен Радев. Президентът Радев бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6 на сто), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42 на сто одобрение : 28.6 на сто неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг. Премиерът Борисов губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6 на сто. С 20.3 на сто одобрение, рейтингът му е близо до нивата на К.Нинова (19.8 на сто). Непосредствено след тях се нарежда лидерът на „Демократична България“ Христо Иванов (15.5 на сто). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12.1 процента), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.
Като цяло, традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти – Слави Трифонов (36 на сто доверие:26.8 процента недоверие) и Мая Манолова (32.9 на сто:33.7 процента). Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на „Републиканците“ стартира с 3 процента лично одобрение.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност, според изследването. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация. 50 на сто очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3 на сто – подобрение. 14.9 процента очакват разрешаване на политическата криза, 54 на сто – изострянето й. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22.6 процента са оптимисти, 31.9 на сто – песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи.
Ако диагнозата на сегашната ситуация с доминиращата опасна тенденция към делегитимиране на институциите е ясно видима, то изходът от нея остава твърде неясен, коментират социолозите. При 66 на сто подкрепа за протестите, само 44 на сто настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори, отбелязват анализаторите. Общо 56 на сто са за редовни избори, като от тях 31 на сто смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25 процента са за експертен кабинет, който да довърши мандата.
Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление, констатират от „Алфа рисърч“. Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6 на сто припознават в Румен Радев политическия опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. 15 на сто, основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“. 9.4 на сто са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12.2 на сто са за „дясна алтернатива“.
Тя се подкрепя от около 75 процента от симпатизантите на „Демократична България“, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5 на сто от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Каква е вашата реакция?
