В интервю за Dariknews.bg, след медийна среща „Намаляване на вредата от тютюна“, която се проведе на 10-ти септември в НДК, проф. Георгиев коментира вредата от цигарите, както за пушачите, така и за околните, нагреваемите тютюневи изделия като алтернатива, както и превенцията от сърдечно-съдови заболявания.

„Трябва по всякакъв начин да се преборим с вредата от цигарите. Ежедневно като лекари, които не подкрепяме по никакъв начин тютюнопушенето, трябва да търсим алтернатива“. Това мнение изрази началникът на кардиологичната клиника в Националната кардиологична болница проф. Борислав Георгиев.

Проф. Георгиев, каква е вредата от тютюнопушенето? Пасивните пушачи подложени ли са на същия риск?

Вредата от тютюнопушенето е върху всички органи и системи. Няма орган или система, която да не се уврежда от тютюнопушенето, дори косата може да се промени. Тоест от най-важните – мозък, сърце, бъбреци, та дори и до кожа и ендокринната система, до всичко. Тютюнопушенето влияе на всички органи и системи като злокачествени заболявания, белодробни заболявания, атеросклероза, която е авансирала при пушачите.

А пасивното пушене е също толкова вредно, колкото и активното. Ако едно дете стои в средата на родителите и те пушат, значи и детето пуши. Да не си правим илюзиите, че понеже майката и бащата пушат на два метра от детето, то не се трови. То се трови също толкова, колкото майката и бащата се самоотравят.

 

Има обаче много пушачи, това е голяма зависимост. Някои не могат да откажат цигарите, но могат ли поне да бъдат намалени вредите върху здравето?

Първата цел е да се намали тютюнопушенето, но не е целта да се намали от 20 на 10, защото рискът продължава да стои. Това е заблуда, че от 40, като намалил един човек на 20 цигари, то сега два пъти му се е намалил рискът . Това не е вярно, трябва да се спре. Най-добрият вариант е от 20 на нула. И пак няма да стане веднага, той няма да усети на втория месец някакви големи ползи. Единствената цел е децата да не започват да пушат, да няма среда, която да ги подкрепя в това.

Какви са наблюденията ви върху пациенти, които не могат да спрат цигарите, но са избрали като алтернатива бездимни цигари?

Кратък е периодът за това наблюдение. Бездимните изделия знаем, че намаляват кашлицата, храчките, всякакви такива ефекти върху дихателната система, вероятно имат някакво отношение върху кръвното, но то е много малко. Това, което знаем със сигурност, е, че намаляват възпалението, намаляват някои маркери на холестерола. От тази гледна точка – тези бързите ефекти ги знаем. Очакваме, че на базата от бързите ефекти, ще има и отсрочени ефекти по-добри, тоест ще бъдат по-малко вредни.

 

Бездимните цигари част ли са от стратегията за намаляване на вредите?

Явно ще стават. Досега част от стратегията беше никотин-заместваща терапия, но виждаме, че нямаме големи успехи с нея. Вероятно ще влизат все повече в стратегиите за намаляване на риска. Веднъж като минеш от димяща към бездимна цигара, следваща стъпка е да минеш без никаква цигара.

Пушачите изложени ли са на по-висок риск от усложнения при коронавирусна инфекция?

Това е сложен въпрос. Имам публикация по ефекта на никотина – едните казват, че той повлиява върху залавянето на вируса и влизането му в клетката, другите казват, че той има отношение върху експресията и може да подобри. Във всеки случай никотинът повлиява тази част от залавянето на вируса, но ако това е добре, има други вредни ефекти на никотина. Във всеки случай тютюнопушенето не се препоръчва. Вие увреждате с дима дихателната система и тя става чувствителна, на вас ви пада локалният имунитет, белодробният имунитет, с тея 7000 – 8000 токсични вещества, които влизат в белия дроб. Изпушете 3 кутии цигари и отидете да ви кихне някой с грип в лицето и ще видите как веднага ще го хванете. Това е вредата на тютюнопушенето, защото влияе върху онази бариера, която е имунна система на дихателните пътища.

По време на пандемия увеличили ли са се случаите на сърдечно-съдови заболявания?

Някои говорят празни приказки, че са намалели инфарктите, което не е вярно. Те не се увеличиха, но станаха по-тежки, защото хората, изплашени, си стояха вкъщи. Но сега се поуспокоиха и започнаха по-навреме да ходят на лекар.

Заради пандемията хората започнаха да водят заседнал начин на живот и вдигнаха килограми – това, което наблюдаваме през есента и зимата, когато са вирусните инфекции и когато хората са се залежали и поохранили. Но не трябва да се злоупотребява с варианти на витамини, добавки и минерали, защото това няма да направи профилактика. Освен това с тези поливитаминозни и минерални компоненти много трябва да се внимава, защото има лекарствени взаимодействия между различните компоненти и почти никой не ги изследва. Ако изпиете един поливитамин с 15 неща, не знаете кое с кое се инактивира или кое с кое намалява ефекта си.