На днешния ден през 1964 г. с указ на Президиума на народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн – “Мила Родино”.

 

 

Основа на музиката и текста е песента “Горда Стара планина”, написана от Цветан Радославов през 1885 година. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 година.

 

 

Настояща версия на химна:

 

 

Горда Стара планина,

 

 

до ней Дунава синей,

 

 

слънце Тракия огрява,

 

 

над Пирина пламеней.

 

 

Припев:

 

 

Мила Родино,

 

 

ти си земен рай,

 

 

твойта хубост, твойта прелест,

 

 

ах, те нямат край.

 

 

 

 

 

Спорове относно “Мила Родино”

 

 

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

 

 

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме “Мила Родино” за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и “Мила Родино” става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. 

 

Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев