Другият вариант е главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да изкарат мандатите си, но съкратени от 7 на 5 г.

Заедно с приемането на нова конституция Великото народно събрание ще трябва да обсъди и дали да бъдат прекратени предсрочно мандатите на тримата големи в съдебната власт – главния прокурор Иван Гешев и председателите на Върховния касационен съд Лозан Панов и на Върховния административен съд Георги Чолаков. Това е позицията на управляващата партия ГЕРБ.


В първоначалното предложение за нова конституция предсрочна смяна на тримата големи не е предвидена, а единствено разпускане на ВСС и създаване на съвети на съдиите и прокурорите.
„Именно по този въпрос трябва да се дискутира изключително сериозно. Той трябва да бъде поставен на дебат, и то от ВНС”, отговори в интервю за „24 часа” депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов на въпрос дали смяната на тримата големи трябва да е предсрочна.


В ГЕРБ обаче има и друго мнение. А то е, че въпреки прекратяването на мандата на ВСС тези на Гешев, Панов и
Чолаков единствено ще бъдат съкратени от 7 на 5 г., но ще изкарат скъсените си мандати.
Заради спора този въпрос не бил изяснен, а е оставен за обсъждане от евентуално Велико народно събрание.

Борисов към Радев: Ред и развитие не се постигат с юмрук

„Историята трябва да се помни, за да се вземат правилните решения, дори когато са трудни за вземане. Вярвам, че ред, развитие и разбирателство се постигат с диалог, а не с юмрук! Затова нека ги отстояваме с дела.”
С този коментар във фейсбук, написан в деня за почит на жертвите на тоталитарни режими, премиерът Бойко Борисов всъщност се обърна към президента Румен Радев. Ден по-рано държавният глава отново разпали огъня между институциите от връх Шипка и призова за оставка на правителството и главния прокурор.
Вдигнатият юмрук се превърна в запазена марка на президента, след като на 9 юли излезе от президентството, за да се срещне с насъбралите се хора и за първи път да поиска оставките на правителството и главния прокурор.
Още с първите си думи в събота на Шипка президентът възобнови атаката срещу Борисов.
„Управляващите повториха срамния сценарий от 3 март, когато всички планирани чествания и в столицата, и в страната бяха разрешени и се проведоха, а целта беше президентът да не се качи на Шипка и да не говори”, каза Радев по повод отменените чествания на Шипченската епопея заради опасността от коронавируса. Според него, ако властта е толкова загрижена за здравето на хората, ГЕРБ нямало да проведат партийната си конференция в края на юли.
2-3 хиляди човека се качиха на Шипка след призивите на Радев. Сред тях бяха депутатката от БСП в Габрово Кристина Сидорова, русофилката Светлана Шаренкова, кандидатът за лидер на соцпартията Кирил Добрев. Масовото присъствие обаче бе на активисти на проруската партия „Възраждане” на Костадин Костадинов. Те заедно с президентския секретар Николай Копринков спираха хората да се качват към върха. Част от събралите се граждани пък освиркаха Радев и поискаха неговата оставка.
„С този несломим дух, с тази вяра в собствените сили, с това единение в делото опълченци и възрожденци възкресиха отечеството. С този дух, вяра и единение ще успеем и всички ние, техните потомци, които днес се борим за една свободна и справедлива България!”, прокрадна се политическа нишка и в тържественото слово на президента.
„Мафията се опитва да вкара България в глух коловоз. Опитва се да скрие корупцията, чекмеджетата, записите, беззаконията, рекета зад неграмотните брътвежи за нова конституция”, продължи с атаката Радев пък в коментар на предложенията на ГЕРБ пред журналисти. Призова да не се попада в капана на премиера
„Всичко това е с цел да има дебат, да се печели време. Целта е и личното спасение на министър-председателя за сметка на обществото”, категоричен беше държавният глава. Радев поиска сегашният парламент да се саморазпусне. Такава процедура обаче няма, припомни му бившият председател на НС Димитър Главчев.
Борисов обаче в неделя напомни за миналото на БСП, която подкрепя Радев: „Тоталитарните режими прекършиха милиони човешки съдби. Насилието и жестокостта, с които бяха потъпквани основни свободи, нямат място в днешния свят! Няма място и за националсоциализъм и комунизъм. Убеден съм, че няма място и за реваншизъм и разделение”
И добавя, че „вдигнатите юмруци и умишленото подклаждане на напрежение между гражданите не са символ на демокрацията. Правова държава не се постига с грубо нарушаване на правовия ред, както се внушаваднес”. (24 часа)

Август обърна посоката на всички играчи в държавата

10 години ГЕРБ бе против заемите, а сега взе 1 милиард лева
БСП и Слави млъкнаха за мажоритарните избори
Президентът Радев пък вече не иска дистанционно гласуване и промени в конституцията, а триото забрави за ВНС
РУМИНА ДИМИТРОВА, ВИКТОР ИВАНОВ
Август през 2020 г. може да се окаже месецът, пренаредил най-сериозно гледните точки на политическите партии в България. И разрушил някои от изконните им табута.
Притиснати, от една страна, от протестиращите, от друга, от валящите от управляващи и опозиция искания и предложения, реално не остана партия, която през този месец да не е променила своя позиция.
Заради протестите и задаващата се икономическа криза управляващите от ГЕРБ претърпяха като че ли най-сериозната метаморфоза. И това не е дори доскоро немислимата оферта от страна на лидера Бойко Борисов той вече да не е министър-председател. Промяната при ГЕРБ е икономическа.
Партията на Бойко Борисов винаги е била против вземането на заеми от самия момент, в който идва на власт през 2009 г. Дори в онези години на икономическа криза управляващите изповядваха философията на
„постната пица” вместо търсенето на спасение на икономиката чрез кредити. Тази философия вече е пропукана и ГЕРБ започна да харесва финансирането чрез заеми.
„Лесно можем да вземем пари назаем с висока лихва, но после ще трябва да ги връщаме, те ще бъдат дълг за следващите поколения, макар вече 80 държави да са поискали пари от МВФ с писмо”, упорстваше на 28 март премиерът Бойко Борисов. И въпреки че при актуализацията на бюджета през април бе предложена възможността за поемане на държавен дълг до 10 млрд. лв., Борисов остана противник на подобна политика.
„Към този момент няма да теглим заем, а ще ползваме мазнинките, които имаме във фискалния разерв”. Това заяви Бойко Борисов на 27 юли на извънредна пресконференция след заседание на Коалиционния съвет, на който бяха набелязани нови икономически и социални мерки за борба с последствията от корона-вируса. Ден по късно пък внесе уточнение, че трябва да се изчака поне началото на септември. „ Нека изчакаме да мине август, в неговия край ще знаем разчетите”, заяви на 28 юли Борисов.
А само седмица по-късно правителството одобри вземането на заем в размер на 1 млрд. лв.
„Министерският съвет одобри проект на официално искане до Европейската комисия за получаване на финансова помощ от 1 млрд. лв. под формата на заем по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на пандемията от
COVID-19, известен като „инструмента
SURE”, съобщи пресцентърът на кабинета на 5 август.
Втората значима промяна в ГЕРБ, но по-скоро еволюция, отколкото революция, е свързана с конституцията. До август за управляващата партия значими промени в основния закон не бяха приоритет, още повече такива, които се отнасят до каквато и да било намеса в съдебната власт. Вместо това единствените значими според ГЕРБ конституционни промени трябваше да бъдат свързани с отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизацията на държавните предприятия през 90-те години на миналия век.
Още през зимата на 2017 г. ГЕРБ обяви, че започва да събира подписи за промяна в конституцията заради давността за приватизационните сделки. Тогавашният втори в партията Цветан Цветанов пък връчи на лидерката Корнелия Нинова папка с предложенията на управляващите. В сегашните предложения на ГЕРБ за нова конституция няма и дума по отношение давността за приватизацията и икономическите престъпления на прехода.
Еволюция претърпя ГЕРБ и по отношение на броя на депутатите и това как да се избират.
„За намаляването на депутатите на 120 съм абсолютно „за”, обяви Бойко Борисов в интервю за Би Ти Ви през май 2015 г. Именно такова предложение фигурира в момента в предварителните текстове за нова конституция, разпространени от управляващата партия. ГЕРБ обаче значително е променил позицията си по отношение на мажоритарния избор на депутатите.
През 2017 г. след референдума на Слави Трифонов ГЕРБ внесе предложение в парламента народните представители да се избират мажоритарно. То бе отхвърлено с гласовете на БСП, ДПС и патриотите, а в момента липсва от идеите на партията. Някакъв сурогат се промъква единствено в измененията на Изборния кодекс, внесени преди дни от ГЕРБ, в които е предвидено в бъдещото ВНС 200 от депутатите да са избрани мажоритарно, но в един тур.
Мажоритарните депутати пък направо изчезнаха в последния месец от говоренето на най-голямата опозиционна партия БСП и предизвикалия референдума от 2016 г. бивш шоумен и настоящ лидер на партията „Има такъв народ” Слави Трифонов. Вместо това в момента и двете формации обявяват една-единствена цел – оставка на Бойко Борисов като премиер и предсрочни избори за Народно събрание.
„За прилагането на решенията от провелия се референдум през 2016 година не е необходимо Велико народно събрание, а Обикновено народно събрание. За спирането на корупцията и налагането на почтеност и справедливост в съдебната система не е необходимо Велико Народно Събрание, а Обикновено Народно Събрание. За ограничаването на правата на главния прокурор не е необходимо Велико Народно Събрание, а Обикновено Народно Събрание. А ако е необходимо Велико Народно Събрание, не бива да го свиква министър-председател и правителство, и парламент, които тотално са загубили народното доверие. Така че изводът е прост и ясен: оставка на това правителство, служебно правителство и предсрочни избори!” Това бе единственият коментар на Трифонов, който принципно избягва темата за протестите в последния месец и половина, на предложението от страна на Борисов. В изказванията на Трифонов от 14 август насам липсва каквото и да било споменаване на мажоритарния избор на народни представители.
През 2017 г. БСП внесе предложение за смесено избиране на народните представители -120 пропорционално и 120 мажоритарно. В момента обаче Корнелия
Нинова отказва каквито и да е разговори по предложенията на ГЕРБ.
БСП обаче очевидно е узряло за възможна промяна на конституцията, единствено, ако може преди това Борисов да си ходи, става ясно от последните изказвания на соцлидерката.
Още от приемането на сегашния основен закон БСП има решения на конгреса, че е против каквито и да било промени. Докато според думите на Нинова вече може да се води разговор по промяна на модела на управление. Той е закован в конституцията, която регламентира, че България е парламентарна република.
„Обществото ни узря за необходимостта от промяна на модела на управление, но предложението на ГЕРБ не е промяна, а подмяна на изконната воля на народа за правова, демократична и социална държава. Изпълнителното бюро на БСП и ръководството на парламентарната група вече излязохме с решение – няма да участваме в разговори с ГЕРБ за ВНС и промяна в конституцията “, заяви Нинова на 19 август, след като ГЕРБ отправиха своите предложения.
Машинното гласуване е другата тема, по която социалистите изведнъж показаха колеблива позиция.
Машините като опция за гласуване бяха вкарани именно от БСП в изборното законодателство още през 2014 г. И оттогава социалистите ги подкрепят безусловно. Промяната обаче настъпи между февруари и август 2020 г.
През февруари, след като Борисов, дотогава уклончив към машинното гласуване, обяви, че го подкрепя безусловно и партията му ще осигури 15 000 машини за парламентарния вот, Нинова коментира: „ Няма нужда от възторг, защото такъв е законът и Борисов само го изпълнява.” През август обаче сегашните законови текстове не са достатъчни за Нинова и тя се съгласи с вицепремиера Томислав Дончев, че НС трябва да изясни текстовете в Изборния кодекс как става то. В момента обаче социалистите са увлечени в кампанията за нов лидер и реално партията изпадна от централните теми. А позицията й на основен противник на правителството бе иззета от президента Румен Радев.
През август държавният глава рязко забрави за исканите от самия него промени в кон ституцията, отказа се и от дистанционното електронно гласуване.


Още през декември 2019 г. Радев обяви, че започва разговор за промени в конституцията по отношение на отчетността и властта на главния прокурор. В продължение на месеци този разговор остана в пределите на президентския кабинет и никой не знаеше какво ще иска Радев. А тогава и ГЕРБ, и БСП му припомниха, че според решение на КС от 2003 г. ролята на главния прокурор е част от държавното устройство и за промяната й е нужно свикването на Велико народно събрание.
Изправен пред предложението на ГЕРБ за нова конституция обаче, Радев отказа да разговаря. Вместо това отрече правото на управляващите да правят предложения, а текстовете окачестви като „нефелни”.
„Трябва да е ясно, че пътят към конституционни промени минава през незабавната оставка на правителството и главния прокурор, саморазпускане на парламента и предсрочни избори. Предложенията за промени в конституцията целят единствено печелене на време и бетониране на статуквото. Днешният парламент е дискредитиран, той е загубил вече и легитимност, и достойнство -виждате как партии сменят позициите си през 24 часа и се превръщат все повече в символ на самоунижението”, заяви Радев и в събота. Увлечен в искането си за бърза оставка на правителството на Бойко Борисов, държавният глава забравя и своето искане за въвеждане на електронно дистанционно гласуване. През януари той искаше да започне бързо въвеждане на онлайн система за вот. През август тази тема вече се споменава само като повод за атака срещу Борисов, че не го е въвел, но президентското искане е само за изцяло машинен вот. През цялото време на дебата Радев изпуска, че срещу дистанционното електронно гласуване има решение на Конституционния съд от 2011 г. след оспорване на предложенията на ГЕРБ от БСП и Мая Манолова.
Самата Манолова също преживя катарзис, но за мажоритарния избор на депутати. През 2017 г. като омбудсман тя предложи законопроект депутатите да се избират по този начин.
През август Манолова е против избора на 200 мажоритарни депутати във ВНС, защото било в услуга на ГЕРБ. Веселин Марешки, който още през 2013 г. искаше референдум да се намали броя на депутатите на 100, след предложението на Борисов да са 120 обяви: „Аз мисля, че българите не се интересуват от количеството народни представители, а се интересуват от качеството. Защото, ако днес направим ВНС и изберем 120 негодници и утре държавата се срине още по-тежко, после ще правим ВНС, за да изберем 360 народни представители.”


Позицията си попромениха и организаторите на протестите от „Отровното трио” – Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов. Именно тяхно бе настояването за свикване на ВНС и нова конституция, поставено още на 13 юли. След като Борисов му отговори през август, триото вече настоява да се мине през служебен кабинет на Радев, избори на ново обикновено НС и едва тогава може би свикването на велико събрание.


Всъщност единствените, които дотук не са променили позицията си, са Христо Иванов и ДПС. Лидерът на „Да, България” продължава да настоява само и единствено за оставките на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Движението пък досега не е изказвало ясна позиция. При обявяването на промените бе пуснат откъс от стара реч на почетния председател Ахмед Доган, в която се говори за “рестарт” – думата, ползвана и от Борисов при обявяването на предложението. Но в края на миналата седмица през близкия до ДПС и Корнелия Нинова сайт „Епицентър” бе лансирана тезата, че движението е против проекта на ГЕРБ. Което обаче изглежда много повече като отваряне на вратата за оферти при събирането на нужното на управляващите мнозинство, отколкото да е партийна позиция.