Родена е Йорданка Кузманова – българска драматична и филмова актриса. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) през 1960 г. Работи във Варненския (1960-1964 г.), Народния (1964-1966 г.) и Младежкия (от 1966 г.) театри. Изпълнява роли в: “Укротяване на опърничавата”, “Чайка”, “Боряна”, “Иван Шишман”, “Варвари”, “Въпрос на принцип”, “Лошо момиче” (1992 г.), “Обичам…” (1994 г.), “Дон Жуан в ада” (1997 г.), “Маркиза дьо Сад” (1997 г.), “Жени на ръба” (2001 г.). Участва в телевизионния театър (“Ивайло”, 1972 г.), изявява се като автор на моноспектакли – “Насаме”, “Обичам”. Снима се в характерни роли в киното – “Под дъжда” (1967 г.), “Самодивско хоро” (1976 г.), “Година от понеделници” (1977 г.), “Двойникът” (1980 г.). Стихосбирката “Реалността, която…” (1997 г.).

1903 г.
Роден е Георги-Асен Димитров Дзивгов – български поет и преводач. Завършва Френския колеж, след което през 1931 г. следва литература и философия в Париж. Пътува из Европа и Америка. Работи в български легации в Париж, Милано, Анкара, Техеран. В периода 1936-1948 г. е първи секретар в Министерството на външните работи. През 1949-1955 г. е началник-отделение. Сътрудник е на списание “Златорог”. Превежда на френски език големите български поети и съвременни произведения – на Д. Димов, А. Гуляшки. Автор е на съчиненията “Етюди. Стихотворения” (1927 г.), “Poetes bulgares. Превод и критика” (1927 г.). Умира на 18 февруари 1986 г. в София.

1900 г.
Родена е Магда Драгова Петканова – българска писателка. В периода 1918-1921 г. следва математика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи в Министерството на железниците и като коректор в Държавна печатница. Укрива дейци на ВМРО. След 9 септември 1944 г. се включва в организационния живот на СБП – секция драматурзи, и в редколегията на списание “Театър”. Дебютира със стихове през 1932 г. Утвърждава се като поетеса на страниците на вестник “За жената”. Превежда творби от полски, чешки и сърбохърватски език. Авторка е на сценарии за игрални филми – “Шибил” (1968 г., съвместно със З. Жандов), на либретото за операта “Ивайло” (музика М. Големинов), на либретата “Левски” (“Водите прииждат”), “Към пропаст” (по пиесата на Ив. Вазов) и “Сеяч на дните, дето идват” (по “Самуил”). Нейни драми са поставени в Народния театър в София. Автор е на съчиненията “Македонски песни” (1927 г.), “Изгубен камък” (1933 г.), “Кавали свирят” (1939 г.), “Царица Теодора” (драма, 1946 г.), “Буна за земя” (драма в стихове, 1956 г.), повестта “Левски” (1957 г.), “Стихотворения” (1958 г.), “Една от нас” (драма, 1961 г.), “Самуил” (драма, 1961 г.), “Райна Княгиня” (очерк, 1962 г.), “Командировка” (комедия, 1964 г.), “Апостолът на свободата” (драма в стихове, 1966 г.). Умира на 16 май 1970 г. в София.

1866 г.
Роден е Иван Николов Бацаров – български офицер, ген.-майор и военен лекар.
Завършва медицина в Цюрих Швейцария. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Постъпва на служба в армията през 1893 г. През 1904 г. е назначен за началник на I Софийска дивизионна болница, а от 1906 г. и по време на Балканските войни (1912–1913 г.) е дивизионен лекар в IV Пехотна Преславска дивизия. От януари 1914 г. е назначен за главен лекар в Българската армия. След въвличането на България в Първата световна война (1914–1918 г.) е началник на Военно-санитарната част при Министерството на войната и главен лекар при Щаба на Действащата армия. Той е първият български лекар, удостоен с генералски чин (15 август 1917 г.). Уволнява се от армията през 1920. Умира през януари 1951 г.

1858 г.
Роден е Атила Спасов Зафиров – български военачалник, генерал-майор (1917 г.). Завършва Пловдивското класно училище през 1877 г., след което участва в Освободителната война (1878 г.). След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880 г.) и стрелкова школа в Русия. Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия, където служи в руската армия. През 1898 г. се завръща в България и служи в 22 пехотен Тракийски полк и 9 пехотен Пловдивски полк. През 1912-1913 г. командва 26 пехотен Пернишки полк. През I световна война командва III бригада и I пехотна Софийска дивизия. Умира на 29 януари 1922 г.

1845 г.
Роден е Ангел Димитров Пюскюлиев – български възрожденски лекар и общественик. Завършва медицина в Цариград през 1871 г. От 1871 г. до 1877 г. е военен лекар в турската армия. През Руско-турската война (1877-1878 г.) избягва от турската войска и се завръща в България. Работи като окръжен лекар в Габрово (1879-1880 г.), градски лекар във Варна (1881-1884 г.), управител на Варненската държавна болница (1884-1892 г.). От 1892 г. до 1894 г. е директор на Гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните дела и председател на VI медицински съвет. Внася в НС проект за изменение на санитарния закон от 1888 г., утвърден през 1893 г., а чрез Върховния медицински съвет издава няколко правилника за народното здраве. Противопоставя се на проекта на Стефан Стамболов за откриването на Медицински факултет в София. От 1895 г. до смъртта си упражнява частна практика във Варна. Той е един от основателите (1883 г.) и председател (до 1888 г.) на Варненското медицинско дружество, един от основателите (1903 г.) и председател (от 1921 г. почетен председател) на Варненския клон на Българския лекарски съюз. Избиран е 2 пъти за кмет на Варна. Като студент сътрудничи на вестник “Гайда” (1863-1967 г.) и “Македония” (1866-1872 г.). Автор е на “Лекуването на охтиката в санаториумите” (1894 г.). Умира в София на 9 март 1935 г.

На тази дата умират:
1982 г.
Умира Илия Волен (пс. на Марин Христов Стаменов) – български писател реалист. Завършва Духовната семинария в София. Работи като чиновник и библиотекар в София, а след 9 септември 1944 г. е редактор в издателство “Български писател”, зам.-главен редактор на сп. “Септември”. Автор е на съчиненията “Черни угари” (1926 г.), “Кръстци” (1931 г.), “Божи хора” (1937 г.), “Радост вкъщи” (1942 г.), “Диви души” (1945 г.), “Вълчи времена” (пиеса, 1956 г.), “Между два свята” (1958 г.), “Златановата мечта” (1960 г.), “Йов” (1964 г.), “Героят на селото” (1966 г.), “Мисъл и думи. Есета, изказвания” (1967 г.), “На село през войната” (1967 г.), “Две пиеси” (1968 г.), “Еднакви имена” (1969 г.).

1965 г.
Умира Константин Василев Кисимов – български актьор. Роден е на 16 април 1897 г. Следва право и философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1921-1922 г.). До 1924 г. играе в “Театър – студио” на И. Даниел. Завършва Драматичната школа при Народния театър “Иван Вазов”. Участва във филмите: “След пожара над Русия” (1929 г.), “Безкръстни гробове” (1931 г.), “Грамада” (1936 г.), “Калин Орелът” (1950 г.), “Под игото” (1952 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), “Хайдушка клетва” (1958 г.), “Хитър Петър” (1960 г.), “Стубленските липи” (1960 г.), “Вятърната мелница” (1961 г.), “Българи от старо време” (тв, 1963 г.), “Грамофон и маслини за моите приятели” (тв, 1965).

1959 г.
Умира Константин Константинов Соларов – български офицер, генерал от пехотата. Той е роден на 19 февруари 1881 г. в Търново. През 1901 г. завършва Военното училище в София, а през 1910 г. и Военната академия в Торино, Италия. Като млад офицер служи в Лейбгвардейския ескадрон. През Балканската война (1912-1913 г.) служи в щаба на VI-та пехотна дивизия, в щаба на V-та армия, а после в щаба на Съединените армии. Преподавател е по военна история във Военното училище в периода 1913-1915 г. През I световна война е началник-щаб на 3-та и 6-та пехотни бригади, а по-късно служи в щаба на конната дивизия. След войната служи в Министерството на войната като командир на V-та пехотна Дунавска дивизия и началник на III инспекционна област. Произведен е в чин генерал-майор през 1926 г. Генерал-лейтенант става през 1930 г. Има много публикации и книги в областта на военната психология и педагогика.

1942 г.
Умира Иван Пеев Плачков – български книжовник и публицист, преводач. Завършва Роберт колеж в Цариград (1882 г.). Учител, член на Висшия учебен комитет, мин. на нар. просвещение (1900-1901; 1912-1913). Член на БАН и неин секретар от 1912г. Сътрудничи в списание “Наука”, “Периодическо списание”, “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Български преглед”, “Училищен преглед” и други; във вестник “Южна България”, “Балканска зора” и други. Редактор е на вестник “Реч” (1909 г.), главен редактор на вестник “Мир” (1912-1935 г.). Отделни книги: “Идеологическа класификация на българските предлози” (1890 г.), “Бележки, очерки и фейлетони, 1884-1900” (1907 г.), “Очерки и бележки по учебното дело” (1911 г,), “Иван Евстратиев Гешов” (1926 г.), “Доктор К. Стоилов” (1930 г.) и други. Прави и преводи от английски език.: Кингсли – “Между два свята”, Марк Твен – “Ново поколение”, Чарлз Дикенс – “В безпътица”. Автор на биографии (за Ю. Трифонов, Й. Иванов, Г. Бенев, Ст. Л. Костов, Ст. Аргиров), рецензии, стихотворения, пътни бележки. Книги.: “Допълнение на Закона за Народното просвещение” (1911 г.), “Стоян Аргиров” (1943 г.), “Спомени” (1994 г.).