20200725_103539На 25 юли Православната църква почита успението на Св. Анна. Свена Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария – майката на Спасителя на човечеството. Светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството.

Празникът се приема като Лятна Света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в района на Асеновград. Според народните вярвания се приема, че Лятната света Анна бележи края на лятото. Светицата се приема от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на днешния празник се спазват строго някои забрани – не се работи, не се пере и мие, не се шие и плете.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на Света Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на храма и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от висока температура и треска.

В Източна България на Лятна Света Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината. В Западна България преди празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна Света Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. През лятото почитат Света Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.

Имен ден празнуват: Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна , Вилиана.