Иво Инджов Въпреки някои видими различия, политическата 2020 година учудващо заприлича на 2013-а, изходът й обаче може да е далеч по-положителен за България, пише Иво Инджов в Дневник.

Посред лято се намираме в епицентъра на дълбока политическа криза, предизвикана от масовите протести срещу “завладяната” от олигархични интереси държава. В шествията и хепънингите участват предимно интелигентни млади хора – студенти, със свободни професии, с дребен бизнес, без ясни политически пристрастия, а моторът са лидерите на радикалната либерална общност в София. Протестите искат оставките на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев и предсрочни избори, макар че редовните са само след девет месеца. Чуват се и гласове за рестарт на прехода.

В четвъртък Борисов, видял че през последните дни броят на участниците намалява,

се опита да финтира недоволните.

Той най-сетне обяви официално оставките на считаните за “министри на ДПС”: на финансите Владимир Горанов, на вътрешните работи Младен Маринов и на икономиката Емил Караниколов, както и на министъра на туризма Николина Ангелкова, силно мразена от бранша. Ден преди това главният прокурор Гешев демонстрира непукизъм и излезе в летен отпуск. Малка крачка в правилната посока е решението на Народното събрание по искане на БСП да бъде изслушан за дейността му, но това ще стане не по-рано от септември.

Недоволните отговориха на всички тези заблуждаващи маневри на властта с още по категорично искане за “Оставки!” и протести “до дупка”. Всичко това се случва на фона на силното износване на десетгодишното управление на ГЕРБ, сериозните скандали за корупция и потъпкване на върховенството на закона, все по-често с активното съдействие на прокуратурата.

Всичко, което е важно да знаете за:

Ситуацията за ГЕРБ сега изглежда много по-тежка отпреди седем години, когато Борисов тактически подаде оставка, след като полицията използва насилие срещу участници във февруарските протести. Последваха предсрочни избори, провели се само два месеца по-рано от предвидената дата за редовните (това развитие

развенчава една от основните днешни “опорки” на ГЕРБ,

че предсрочни избори половин година преди редовните са безсмислени).

Първоначално зимните протести имаха ясен социален характер. Хората се надигнаха заради високите цени на тока и злоупотребите на монополите, на в крайна сметка недоволството се трансформира срещу управлението на ГЕРБ и за “смяна на системата”. Най-голямата група участници бяха бедните и изпадащите от средната класа хора. Тогава партията на Борисов беше управлявала само четири години и за мнозина аполитични все още минаваше за по-добра алтернатива от исторически компрометираната БСП. Така ГЕРБ сравнително лесно взе най-много гласове на вота, въпреки че остана опозиция.

Днешните протести срещу Борисов, най-вече като морален патос, приличат силно на протестите от юни 2013 г. Тогава активните граждани се надигнаха срещу избора на депутата от ДПС, бизнесмен с разнородни интереси и медиен магнат Делян Пеевски за шеф на ДАНС – позиция, на която той престоя по-малко от 24 часа. Станали популярни като “#ДАНСwithme”, протестите оредяха, но бързо еволюираха в едногодишна истерия срещу сламеното правителство на Орешарски, износвано от БСП и ДПС. Къде с гордост, къде с ирония или подчертано негативно участниците в тях бяха наричани “умните и красивите”.

Тези протести бяха силно политизирани, с “антикомунистически” патос.

Днешните протестиращи, макар че като типажи наподобяват предшествениците си отпреди седем години, са далеч от двуполюсното мислене по оста “антикомунизъм – комунизъм”. Това не пречи на “старите влъхви” на прехода да ги обвиняват, че с действията си отварят вратата за връщана не “червените”.

Преди седем години първият протест “прогони” ГЕРБ от властта, а вторият, проточил се до 2014 г., подготви бързото му завръщане в нея, в колаборация с “партията на протеста”. Тя беше представлявана в една или друга степен от Реформаторския блок.

През 2020 г. има голяма вероятност протестният “дневен ред” да заприлича на този от 2013 г. само че в обърната последователност. Междинният резултат може да е еднакъв – сваляне на ГЕРБ от власт, но краят – съвършено различен.

Сегашният “протест не е социален. Не е дори политически. Морален е”, написа Веселина Седларска в Редута.бг. И уточни, че “каквито и лъжи да си съчиняват онези, чиито оставки протестът иска, те се разбиват в младостта на протестиращите. Точно защото са млади, те вече са победили”. За последното може да се спори.

На този етап се очертава патова ситуация. Тя обаче може да изиграе лоша шега на Борисов.

Дори и да “овладее” “моралния” протест през лятото (без гаранция, че той няма да бъде подновен през септември), предпоставките за нарастване на социалния гняв, който да се излее на улиците късната есен, се увеличават с всеки изминал ден. Друг е въпросът дали ще има кой да го възпламени.

След плоския опит за отвличане на вниманието с няколко министерски рокади неприязънта в обществото към управлението на ГЕРБ и “Обединените патриоти” ще става все по-голяма. С ината си да се задържи на власт на всяка цена в оставащите месеци, Борисов и приближените му могат да “счупят” държавата – нещо, в което премиерът обвини искащите властта във видеообръщението си към българите от 11 юли.

Социално-икономическата картина на България става все по-мрачна. Малка е вероятността безработицата да се задържи до 6,5-7% до края на годината, каквото цел обяви неотдавна социалният министър Деница Сачева. Заради затворените бизнеси вследствие на локдауна безработицата през май стигна 9% като увеличението на годишна база е с 3,7 процентни пункта. Безработицата вече е минала психологическата граница от 10% в 15 от 28-те области в България, според данните на Агенцията по заетостта.

Рестриктивните мерки затвориха редица сектори,

много от които не успяха да се възползват от държавните стимули, например от широко пропагандираната схема “60/40”. Тя “нe мoжe дa cпpe pъcтa нa бeзpaбoтицaтa”, коментираха от Българската стопанска камара. Правителството заложи на мерки, които на първо място целяха запазване на стабилността на бюджета, едва след това да се помогне на бизнеса, и най-накрая – на хората.

В туризма например е истинска катастрофа. Тези дни се разбра, че спадът на чуждестранните туристи по българското Черноморие това лято ще е 80%. Заради това туроператори и хотелиери планират масово освобождаване на персонал. Дъно удариха резервациите за същинския летен сезон и в повечето хотели във вътрешността на страната. Липсата на туристи обрича на безработица персонала им, на мизерия членовете на техните семейства, но вещае и рязък спад на приходите в бранша и местния бизнес. Критична е ситуацията и в други браншове.

На всичкото отгоре от 1 юли токът за битовите клиенти поскъпна средно с почти 3%. Вярно цената на парното поевтиня, но такова отопление използват около 1/4 от българите. Водата вече поскъпна в началото на годината, в София например със 7%.

За да покаже, че в края на тунела има светлина, сега

властта тръби за прословутите 29 млрд. евро от грантове и евтини кредити,

предвидени за България в следващата многогодишна финансова рамка и за преодоляване на последиците от коронавирус пандемията. Борисов дори се възмути, че докато му искат оставката, той “оставя” от ЕС за България крупната сума.

Тези наистина внушителни и за българските потребности, но и за корупционните интереси в държавата европари все още са като апетитната миризма край скарата – кюфтета ще бъдат сервирани по-късно и не е сигурно, че ще са точно толкова, колкото е поръчала София. “Съгласно изискванията на договореното България трябва да изготви национален план за това за какво конкретно ще използва средствата за справяне с последиците от кризата с коронавируса и да го внесе в Европейската комисия… Реално погледнато, средствата по помощната програма, от които има най-голяма нужда тук и веднага, вероятно ще са достъпни някъде през втората половина на 2021 г. и ще приключат през 2023 г.”, пише Петър Карабоев в “Дневник”.

Европарите за кризата ще бъдат разпределяни от следващото правителство.

Усвояването им обаче най-вероятно се натаманява отсега, което може би обяснява желанието на основните играчи на статуквото: лидерите на ГЕРБ, върхушката на ДПС и гравитиращите около тях олигарси, да го запазят на всяка цена до идния март.

Независимо какви са разчетите за тези милиарда, те не могат да олекотят първоначалния удар от задаващото се изпитание. Преди две седмици Борисов обяви, че “предстоят ужасни за икономиката и финансите месеци и години, като ще има спад от 10% на Брутния вътрешен продукт и доходите ще намаляват.” С други думи – налице са всички предпоставки “зимата на нашето недоволство” да настъпи още през късната есен.

Вероятността хората да излязат на улицата вследствие на безработица, загуба на доходи, статус или просто гняв заради задаващото се затягане на мерките в борба с коронавируса става все по-голяма. Очертава се ситуацията да бъде по-взривоопасна от зимата на 2013 г., въпреки че тогава последиците от световната финансова и икономическа криза, която не засегна чак толкова силно България, вече изглеждаха преодолени.

Ако към края на годината отново има силни социални протести, последствията за омаломощения ГЕРБ ще са много тежки. Партията ще мине задълго в опозиция, дори може да се маргинализира, а Борисов надали ще има шанс да се отдаде на партийно строителство, каквото желание декларира в четвъртък. Ако прояви разум и ГЕРБ сдаде властта през лятото, ще има много по-големи шансове да изпълни тази своя мечта.