ИСТИНАТА ЗА ” ПОТОПЕНАТА ” ЧЕРКВА                         ,, СВЕТО ВОЗНЕСЕНИЕ “
_DSC0065
Когато посетих за пръв път уникалната черква ,, Свето Вознесение ” и публикувах снимките, с мен се свърза Димитър Церовски. Той е български краевед със семейни корени от село Живовци, за което се твърди, че е изцяло потопено. Също така е автор на няколко книги.
 Много се зарадвах от обаждането му, защото ми разказа и показа автентични документи и информация за селата и черквата. Оказа се, че медиите преувеличават, като изопачават реални факти около село Живовци, село Калиманица, черквата и язовир Огоста.
Ето най – интересните от тях:
  – Името на черквата  не е ,, Свето Възнесение Господне “, а Свето Вознесение “.
  – Село Калиманица  не е било потопено при изграждане на язовира, а изселено. През 1965 година в селата пристига комисия, която да оцени дворните места със всичко, което е било в тях. Изселването на село Калиманица завършва през 1968 година.
– През 1968 до 1970 жителите на село Живовци са почти насилствено изселени. Те разрушили къщите си и селскостопанските постройки, чиито материали използвали за строежа  на новите домове в града – Михайловград / Монтана /, останали единични семейства отказали изселване. До 2002 година там живеели четирима жители на село Живовци. В горната част на селото имало останали двайсетина къщи, които биват разрушени в периода 2002 – 2015 година.
_DSC0048
– Строителството на язовир Огоста протича в продължение на двайсет години, при което бива потопена предимно обработваема земя, въжения мост на село Живовци, още два моста, намиращи се между селото и  Беглишкият  железопътен мост.
– Ако утре отидете до църквата ще видите стърчащи бетонови стълбове, за които в медиите пише, че са останки от електрическата мрежа на селата. Това също не е вярно. Същност това са стълбове, служещи за ток за захранване на драгата, която преобръща дъното на завиреният язовир и началото на река Огоста, в търсене на злато.
    Много хора са починали от инфаркт или инсулт заради самото изселване. Представете си шока им, когато е трябвало да изоставят дома си  и родното място.
   Голяма част от изселниците на село Живовци се заселват в град  Мийайловград / Монтана / и обруват днешния квартал ,, Живовци “. По – малка част се преселват в град Берковица, като там образуват квартал с името на селото, чието име след години е променено на квартал ,, Стара планина “. Отделни семейства се преселват в различни крайща на България – София, Пловдив, Видин и др.
 Строежа на църквата започва през 1842 година. Храма вероятно е осветен през 1858 година. Черквата е построена от майстор Георги Йованов, от село Росомач, близо до град Пирот / днес на територията на Република Сърбия. /
– Черквата не е била потопена никога под вода от периода от както е завирен язовира 1987 година, освен понякога, когато водата стига до основните й. Само веднъж през 2014 година язовира я залива до под прозорците.
_DSC0046
Постепенно иманяри и всякакви други вандали започват разбиването на черквата, докато достига днешното си полуразрушено състояние.
  В момента язовира е публична държавна собственост. Тук изниква въпроса щом държавата е собственик, то защо министрите позволят тези кощунства и тотално изоставяне  на тази уникална архитектура ?
Благодаря на Димитър Церовски, че хвърли яснота над тези исторически въпроси. За мен е много важно да се знае истината и подобни исторически места да бъдат съхранени от държавата, защото това е нашата история. Какво е един народ без история ?
Няма никакъв смисъл подобни архитектурни паметници да бъдат изоставяни. Черква ,, Свето Вознесение “, не е единичен случай. Където и да отида се сблъсквам с подобни мистерии.
_DSC0023
Очаквайте част втора с подводни снимки на останките от онова време под язовир Огоста.
  Автор: снимки и текст
      Костадин Петков
    / Mestano photography/