106539319_3366889273349330_7679821089942629355_n

Когато обществото и ангажираните с новинарски потоци хора имат нужда от отговори, те се обръща към медиите, за да търсят  и намират. С втренчен, жаден за новинарските емисии поглед, зрителите търсеха актуална и обективна информация за ситуацията с пандемията COVID-19 у нас и по света загрижени за последствията след това. Ролята на журналистите в живота на българските граждани е по-голяма от когато и да било. Вероятно отговорността им също.

Ето защо Андрей Велчев разговаря с една личност, знакова за промяната на новините и начина по който изглеждат. Жени Павлова – Професионалист за когото мястото на журналистиката и качеството на новините е от водещо значение. Стотици зрителите получават от екрана ясна и достоверна информация от кадри които тя и въвела и обучила в знаята. За нея смело твърдим с доказателства, че пърав започна да се бори фалшивите новини, много преди бума на социалите медии.  Благодарим, на Жени Павлова, че прие да бъде гост на Любословие.БГ.  Дано за себе си откриете отговорите на множество въпроси с това ексклузивно интервю, първо от години с г-жа Павлова.

Как оценявате и как обяснявате мястото на България в класацията за свобода на медиите?

Трета поредна година страната ни е на 111-о място в класацията на „Репортери без граници“, непрестижно поставена между Гвинея и Непал. Няма как това да ме радва, нито някой колега да е щастлив от този факт. Веднага заявявам, че не мога да се съглася с абсолютната безпристрастност и точност на тази класация. Знаете, че тя се базира на попълнени анкети от определени за всяка страна колеги и има голяма доза субективизъм. Ние, българите, сме по-критични към себе си, докато има народи, които действат точно обратно. Това допълнително изкривява резултата.

Не казвам, че можем да се наредим сред първите, но нека да погледнем картината и да анализираме – Балканските страни Албания, Сърбия и Черна гора, които не са част от ЕС, заемат по-добри места в класацията, отколкото България – съответно 84, 93 и 105. А Унгария, където правителството контролира голяма част от медиите, е на 89-о място. Румъния заема 48-о място. Още ли можем да твърдим, че заслужаваме 111-то място? Не съм убедена.

Не казвам, че у нас няма проблеми или негативни практики, когато говорим за свобода на медиите. Но нека не забравяме, че те са част и отражение на цялостната ни демократична действителност. Те са нито по-лоши, нито по-добри от процесите в която и да е друга сфера.

Това не означава, че трябва да се примирявяме и не трябва да полагаме усилия за подобряване на медийната среда. От нас зависи.

Очаквате ли някаква промяна в тазгодишната класация? 

Не. Не очаквам промяна в класацията за тази година. Анкетираните ще бъдат същите. Аз бих разширила кръга от хората и бих променяла всяка година поне част от източниците си при подобни изследвания. И „Репортери без граници“ трябва да го направят, ако искат да повишат доверието в класацията си. Иначе драстични промени може да има само при знакови събития в някоя от страните.

За съжаление не можем да се похвалим с намаляване на случаите на нападение и тормоз над журналисти. Действията и на институциите, и на колегите при побоя на Слави Ангелов бяха бързи и адекватни. Трябва все по-силно да се чува гласа на гилдията в защита на колегите при подобни безобразия, защото журналистите и медиите са сила, но само когато са единни.

Стана ли по-трудно да си журналист днес?  

Стана много отговорно да си журналист. Трябва да имаш много и надеждна информация, да не се плъзгаш по повърхността, да умееш да отсяваш, да анализараш процеси, данни и факти.

Навлизането на новите технологии и новите медии правят работата по-лесна заради бързия достъп до информация. Но от друга страна – трудно е да изплуваш в морето от информация, да отсееш коя новина е фалшива и на коя можеш да се довериш. Трудността идва и от фактора време – новините се предават в реално време. Не трябва да се пренебрегва и силната конкуренция – армия от кандидати, готови да работят на всяка цена тази престижна професия и да заменят несправилите се.

Чудесен пример е инфодемията, която ни обхвана заедно с пандемията covid-19. Успяха ли журналистите да се справят с информационния поток? Потребителите получиха ли своята доза новини или всички се удавихме в безкрайните брифинги, спорове и гледни точки? За съжаление този вирус не постави под карантина фалшивите новини, жертва на които се оказаха не само потребителите на социалните медии. Дори и надеждните източници на информация „прихванаха заразата“.

Но какво да се прави, когато дори президент ти препоръчва да се лекуваш с дезинфектант? Да си зададем въпроса колко пъти журналистите стават жертва на политици и експерти, изрекли неистини, само защото цитират техни изказвания?

У нас вече всички станахме експерти по темата covid-19 и колкото повече четем, толкова по-объркани се чувстваме. Ефектът не е в полза на обществото – много хора мислят, че няма такъв вирус, докато не похлопа на врата им. Изгубихме се при липсата на авторитети – и в медицината, и в журналистиката.

Състоянието на журналистиката, не само у нас, а и в световен мащаб, е следствие на технологичните, социалните и политически процеси. За тях се оказахме неподготвени всички.

Но не се присъединявам към оптимизма на някои експерти, че технологиите ще заменят журналистите. Вярвам, че за да достигнеш до хората, трябва да дадеш и частица от сърцето си, а това не се програмира.

Считате ли, че телевизиите са станали по-предпазливи като новинарски медии в момента?

Не бих поставила телевизиите отделно, нека говорим за медии, не само защото вече всяка телевизия е и в онлайн пространството, и в социалните мрежи. Има не малко предпазливи медии, както Вие ги наричате. Има медии, които предлагат стойностни разследвания, качествени коментари и анализи. Съществува и другата крайност – с неграмотни, измислени материали. Българските медии не се различават от световните модели. Разликата е в съотношението. Тук идва ролята на потребителя. Избор има. Но всяка медия, всеки журналист трябва да печели доверието на хората, и то ежедневно. Има медии, до които като се докоснеш дори и случайно, никога няма да се върнеш. Ако го направиш, значи това заслужаваш.

Икономическата среда у нас е жестока – годишният рекламен обем не е достатъчен за броя политематични, новинарски и нишови телевизии, стотици уебсайтове, радиостанции. Печатните издания се оказаха най-потърпевши, защото се промениха навиците ни.

Качествената журналистика е скъпа, прави се с най-добрите. Съоснователят на Twitter Биз Стоун казва: „Фалшивите новини са безплатни, истиските се намират в платения абонамент“. Тези негови думи по време на инфодемията са насочени към сериозните издания – новинарски и научни, с призив да се преборят фалшивите информации за корона вируса, но са и много точна характеристика за медийната среда.

Опит за справяне с фалшивите новини правят и корпорациите. Миналата седмица повече от 90 компании оттеглиха рекламите си от социалната мрежа Фейсбук. Така те се изправиха срещу разпространението на расизъм по време на протестите в САЩ. Предприетите действия са критика към недостатъчните мерки на социалната мрежа в борбата срещу езика на омразата и подвеждащата информация. #StopHateforProfit е само началото.

Пазарът ще успее да регулира и тази стока. Няма да е лесно и бързо. Има доста примери и у нас за това как не толкова големи медии обръщат дневния ред на водещите телевизии и политиците. Не могат да се свалят до безкрай теми, когато обществото има нужда да бъде информирано. Тук помагат и социалните мрежи, и гражданската позиция.

Успяха ли онлайн медиите и социалните мрежи да надделеят над традиционните медии? Има ли процес на адаптация и каква е формулата на оцеляването?

Заслужено онлайн медиите завладяват все нови и нови територии в медийната среда. Това е новият ни начин на живот, новото мислне. Медиите не могат да останат такива, каквито са били. Няма как вестниците да оцелеят на полето на новините. Битката им е предварително загубена. Потреблението днес на телевизионно съдържание дори е различно. Преди няколко години в централата на CNN ни показаха новите си разработки за телевизия, която е много повече от екран с новини или любимия сериал.

Като част от поредната ми специализация в Нидерландия ходихме в местно радио. Още тогава, преди повече от 15 години, екипът беше намерил успешната формула – издаваха вестник, правеха радио и уебсайт. Така те следваха потребителя през целия ден – сутрин с кафето по традиция да преглежда вестника, в колата – да слуша радио, а в офиса – бързо да се информира между две задачи. Така той остава верен на марката и екипа журналисти, на които се е доверил.

Бъдещето е медията във всичките си форми да е винаги до потребителя и да е повече от информация и забавление.

Дълги години ПР-ите бяха врагове на журналистите. промени ли се това? 

Ако си добър ПР знаеш, че не трябва да воюваш. Журналистите искат да си свършат работата, а ПР-ът трябва да направи така, че това да се случи по най-добрия начин. И журналистите, и ПР-ите допускат грешки, но войната е безмислена и излишна. Губещи са и двете страни.

Колкото повече колеги осъзнаят, че и двете страни работят за точното информиране на аудиторията, толкова по-малко неразбирателство ще има помежду им.

Разбира се, никой не е застрахован от некоретност и от двете страни, но не трябва да се обобщава.

Днес медиите отразяват или изкривяват политическите процеси? 

Политическите процеси никога не са били еднопластови и напълно прозрачни. Прочитът им винаги зависи от дълбочината на познание на журналиста и неговата гледна точка.

Отразяването не се свежда до цитат в новините. Бих перифразирала така – журналистът вижда толкова, колкото знае.

Младите колеги не трябва да забравят, че трябва да задават точните въпроси, да бъдат винаги критични и да проверяват информацията.

Може ли все още един политик да бъде „убит с вестник“? 

Вестниците са на изчезване и става по-трудно. Това е шега, разбира се.

По-трудно е защото чувството за достойнство у много представители на политическата ни класа е победено от други интереси. Случва се всеки да сбърка, но истинските хора умеят и да носят отговорност.

Но добрата новина е, че все още може един политик да бъде убит с вестник. От нас, като общество, зависи това да става по правилата.

Ако трябваше да започнете професионалния си път отначало, какво бихте направили различно? 

Не бих променила нищо. Имах щастието да работя в „Дарик радио“, в няколко телевизии, занимавах се и със сайтове, малък опит имам във вестиците – по-скоро като кореспондент. Усетих магията на всяка медия. Професията ме срещна с невероятни хора и не бих пропуснала нищо от това. Грешките са не само добър учител, те отварят и нови хоризонти.

Днес, макар и не толкова пряко, работата ми отново е свързана с медии. Занимавам се с публични комуникации.

Комуникациите са изключително важна част от живота ни. Разбрахме го по трудния начин по време на извънредното положение.

Важни са и за бизнеса, който, особено сега, трябва да отправя правилните послания, важни са и за политиците, за да предотвратят скандалите. Въпреки, че управлението на кризи е най-предизвикателната част от работата ми, днес предпочитам да насоча креативната енергия в социални кампании, например.

Интересно е, защото всеки проект е различен и можеш да научиш толкова много неща.

Жени Павлова е медиен експерт с над 20-годишен опит в радио- и телевизионния бизнес. Има специализации в RNTC – Холандия, световната новинарска мрежа CNN, британския The Independent. В момента се занива  с публични комуникации, а фирмата Power lab Pro, на която е съосновател, е партньор за Балканите на Международното училище за комуникации-Лондон.

Интервю на Андрей ВЕЛЧЕВ, Любословие.БГ