Untitled3-e1492286517336-800x420Къде е България на картата на цифровите технологии

Европейската комисия публикува резултатите на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2020. Тазгодишният DESI показва, че има напредък във всички държави членки и всички ключови области. Това придобива още по-голямо значение в контекста на пандемията от коронавирус, която показа колко важни са станали цифровите технологии. Освен това показателите на DESI, които са от значение за възстановяването, показват, че държавите членки на ЕС, следва да увеличат усилията си за подобряване на покритието с мрежи с много голям капацитет, разпределяне на радиочестотен спектър за 5G, подобряване на цифровите умения на гражданите и осигуряване на по-нататъшна цифровизация на предприятията и на публичния сектор.

Отличниците

Финландия, Швеция, Дания и Нидерландия са лидери по отношение на цялостните резултати в областта на цифровите технологии в ЕС. Малта, Ирландия и Естония ги следват плътно. Международният индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (I-DESI) показва, че най-добре представящите се държави от ЕС са и световни лидери. Най-големите икономики в ЕС не са на челните места, което показва, че скоростта на цифровата трансформация трябва да се увеличи, за да може ЕС да осъществи успешно двойната цифрова и екологична трансформация. Най-голям напредък през последните пет години е постигнала Ирландия, следвана от Нидерландия, Малта и Испания.

Къде сме ние

По отношение на цялостните резултати в областта на цифровите технологии в ЕС България е на последно място. В доклада се подчертава, че равнището на уменията в областта на цифровите технологии у нас е сред най-ниските в ЕС:

Възрастните, които притежават поне основни цифрови умения, са едва 29% в сравнение със средно 58% за ЕС.
Само 11% имат умения над средното равнище – малко под една трета от средната стойност за ЕС.
България е доста под средната стойност при интегрирането на цифрови технологии.
Българските предприятия все още не се възползват напълно от възможностите, предлагани от онлайн търговията – едва 7% от малките и средни предприятия продават онлайн, 3% от тях реализират трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от търговия онлайн. И една добра новина – България се справя сравнително добре в областта на свързаността, особено при широкия достъп до свръх високоскоростни и мобилни широколентови мрежи.

Още за правата на пътниците

Съдът на ЕС често разглежда въпроси и взема решения по проблеми, свързани с правата на потребителите. На тях можете да се позовете, ако попаднете в аналогична ситуация.

Казусът

Смущаващото реда поведение на пътник, ползващ въздушен транспорт, може да представлява „извънредно обстоятелство“, освобождаващо превозвача от задължение да плати обезщетение, но при определени условия.

Решението

В Решение по дело C-74/19, постановено на 11 юни 2020 г., Съдът на ЕС уточнява понятията „извънредни обстоятелства“ и „разумни мерки“ по смисъла на Регламент № 261/2004 за правата на пътниците, ползващи въздушен транспорт. Той приема, че при определени условия смущаващо реда поведение на пътник, довело до отклоняване на въздухоплавателното средство и закъснение на полета, представлява „извънредно обстоятелство“. Премаршрутирането на пътник със следващия, опериран от въздушния превозвач полет, вследствие на което пътникът пристига на следващия ден, представлява „разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от задължението му за плащане на обезщетение, но ако са изпълнени определени условия.

Първо, Съдът припомня, че като „извънредни обстоятелства“ могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и може да възникнат в случаи на рискове за сигурността. В този смисъл, смущаващо реда поведение на пътник, което е довело до отклоняване на въздухоплавателното средство, действително застрашава безопасността на съответния полет. Все пак съдът посочва, че подобно поведение може и да не се квалифицира като „извънредно обстоятелство“, ако се установи, че въздушният превозвач е допринесъл за това поведение или е бил в състояние да го предвиди и да вземе подходящи мерки без значителни последици за протичането на полета.

Второ, според Съда, въздушният превозвач може да се позове на подобно „извънредно обстоятелство“ и да не плати обезщетение при условие, че е налице пряка причинно-следствена връзка между това обстоятелство и закъснението или отмяната на полет. При настъпване на такова „извънредно обстоятелство“ обаче и за да се освободи от задължението да плати обезщетение, въздушният превозвач трябва да използва всички средства, за да осигури разумно премаршрутиране при първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, в т.ч. оперирани от други въздушни превозвачи и с не толкова късно време на пристигане като следващия полет на съответния превозвач. Следователно, не може да се приеме, че той е използвал всички средства, с които разполага, ако само е предложил премаршрутиране на съответния пътник със следващия опериран от самия него полет, който пристига в крайния пункт на следващия ден, освен ако може да докаже, че не е имало нито едно свободно място на друг полет, директен или с връзка, позволяващ на този пътник да достигне крайния пункт по-рано от премаршрутирания, или ако такова премаршрутиране представлява за превозвача твърде голяма жертва, непоносима с оглед капацитета на предприятието му.