digital-addiction-singaporeВ продължение на предишната тема искам  още малко да поговорим за дигиталните ни мании. Световната здравна организация скоро ще включи „разстройствата от игрите и другите приложения“ и неспособността ни да се спрем в Международната класификация на болестите. По този начин СЗО признава сериозния и нарастващ проблем за дигиталната зависимост. Проблемът беше признат и от Google, който наскоро обявиха, че ще започнат да се фокусират върху „ Дигиталното благополучие“. Въпреки, че, уж признаваме този проблем, ние все още не осъзнаваме как точно става самото пристрастяване. Ето някои от техниките и механизмите, които дигиталните медии използват, за да ви пристрастят и „оковат“:

Принудителна проверка

Дигиталните технологии, като социални мрежи, онлайн пазаруване и игри, използват набор от убеждаващи и мотивационни техники, за да поддържат постоянно интерес в потребителите да се връщат отново и отново в тях. Те включват съобщения от сорта „Само сега и е валидно 5 минути“ (някаква снимка или статус е налична само временно, и платформата/приложението ви насърчава ви да сте онлайн за да я видите); „Социално доказателство“ (20 000 потребители харесаха някаква статия, така че и вие, задължително, трябва да отидете в интернет и да я прочетете), “Персонализация“ (Тази емисия с новини е предназначена, филтрирана и форматирана специално за вас,  въз основа на вашия интерес)  и „Реципрочност“ (поканете повече приятели и ще получите допълнителни точки, и след като приятелите ви вече са част от мрежата, те започват да получават такива предложения и накрая става много все по-трудно и за тях и за вас да излезете от този порочен кръг).

Тези тCROP_Shutterstock image for digital addiction story_9.10.19_0ехнологии са базирани и използват основната потребност на човека да изпитва чувство за принадлежност и връзка с другите. Страхът от изчезване известен като FOMO (Fear of missing out) е заложен и е в основата на много от дизайна и функциите на социалните медии.

Групите и форумите в социалните медии насърчават вашето активно участие. Известията и „функциите за присъствие“ информират хората за достъпността и дейностите на другите в реално време ви провокират постоянно да проверявате какво се случва. Особено инструментите на приложенията за незабавни съобщения, като WhatsАpp, Viber, Telegram и др., които показват статусите „доставен“ и „прочетен“.

Виждайки това във вас се създава подсъзнателен  натиск да се реагирате бързо, защото другия вече знае, че вие сте прочели посланието и какво ли би си помислил, ако не му отговорите на секундата. Всички знаете за какво говоря. Концепциите за „възнаграждение“ и „информационно развлечение“ също са от решаващо значение за „пристрастяващите“ дизайни. В социалните мрежи се казва, че „липсата на новина е нито добра, нито лоша новина“. Липсата на новина води до разочарование. Именно за това, платформите се стремят винаги да ви предоставят съдържание и да предотвратят вашето разочарование. Секундите на очакване на опресняването в приложенията за смартфони са подобни на усещането при дърпане на лоста на слот машина и чакането на печеливш ред от седмици (777), примерно.

Повечето от споменатите по-горе функции имат корени извън технологиите. Сайтовете и социалните мрежи не са създали нови или коренно различни стилове на взаимодействие между хората. Те просто увеличиха начините и лекотата при възникване на тези взаимодействия  и им осигуриха много по-висока скорост и обхват.

Пристрастяване и осъзнаване

drusususХората, използващи цифрови технологии проявяват симптоми на поведенческа зависимост. Те включват както конфликтност, така и внезапна смяна на настроението, когато редовно проверяват своите онлайн профили. Хората изпитват необходимост да общуват с устройствата си постоянно, без да осъзнават, че това е опасно за тях. Когато нямат връзка с Интернет те са силно разтревожени и постоянно търсят начини за да продължат взаимодействието си със своите онлайн социални мрежи.

Най-бързия начин да намерите къде в къщата е вашия тийнейджър е просто да изключите рутера от контакта. Реакцията е мигновена (максимум до минута).

Направен е експеримент за „цифров детокс“ с  15 милиона потребители в Обединеното кралство (около 34% от всички интернет потребители). След като бяха офлайн, 33% от участниците съобщиха, че усещат повишаване на производителността, 27% изпитват чувство на освобождение, а 25% се радват на живота повече. Лошото е, че, 16% от участниците изпитваха страх от изчезване, 15% се чувстваха изгубени и 14% „отхвърлени“ от света. Тези цифри доказват, че хората искат да прекарват по-малко време онлайн, но не малка част от тях се нуждаят от помощ за това.

Но за разлика от другите форми за пристрастяване, като алкохола, цигарите и наркотиците, технологиите могат и да спомогнат и да играят важна роля за осъзнаването на проблемите. Възможно е да се установи дали някой използва телефон или социална мрежа по тревожен, неконтролиран начин и подобно на онлайн хазарта на потребителите да се предложи помощ ако те желаят. Това може да означава дори директно самоизключване и блокиране на достъп. Или пък потребителите могат да позволят на софтуера да ги предупреждава, когато моделът им на употреба показва увеличаващ се риск от пристрастяване. Друго решение е прозрачност при дизайна на цифровите приложения и повишаването на критичната цифрова грамотност.

Големият въпрос е дали ние искаме всичко това?

IS

Иво Стойков, ИТ Директор, Автор на собствена рубрика. Експерт с 18 години опит, като ръководител на ИТ и бизнес проекти, ръководител на екипи по софтуерна поддръжка, бизнес консултант и аналитик, системен интегратор и архитект, мениджър „Човешки ресурси“, експерт по управление на търгове и тръжна документация в сферата на ИТ поръчките. Експерт по информационна сигурност, дигитална трансформация на бизнеса и GDPR.

e-mail: ivo@luboslovie.bg