Мария Гаджонова, Фак.№1708781017, спец. Публична администрация, 3-ти курс
Намираме се във времена на неяснота, непредвидимост и невиждани събития, които разколебават доверието на хората във всеки един аспект. Безброй въпроси възникват във всеки един човек и с всеки изминал ден те се задълбочават, но въпросите чакат своя отговор.
Как бихме могли да имаме доверие в тези, който ни управляват, след като виждаме противоречие и необоснованост в думи и постъпки? Как да се доверим на хора, които всеки ден разрушават доверието ни в тях, вместо да градят здравите му основи?
Властта дала клетва да работи в полза на народа, да го защитава и да следва интересите му, сякаш се е самозабравила и е обърнала гръб. И всичко това не е от вчера или от днес, а от преди много години. Все по-закостенели въпроси без отговори и проблеми, не само в действията, но и в съзнанието на властта, са разрушили всичките основи на доверието на народа. Трудно е на властимащите, вглабили се в себе си и заглушили гласа на народа, да приемат неговите искания и да работят за общото благо. На база на толкова проблеми, неразбирателства и нечутия глас на обществото са се превърнали в криза на доверие, която е като пропаст и пречи на равновесието между народа и властта. Зародилата се криза на недоверие е като трън в очите на народа от страна на властта от много години. Тази криза според мен не само, че е необратима, а с всеки ден се задълбочава все повече и повече. Доверието на народа към управляващите е разрушено и предвид множество факти и предпоставки смятам, че няма да може да бъде възстановено напълно.
Според мен доверието е много важно, не само във властта, но и във всяка област и всяко начинание. Без него нещата се случват трудно. То се гради бавно и всеки ден, но веднъж разрушено вече никога не е същото. Доверието е като лист хартия – веднъж скъсан на парчета, никога отново няма да е същото. Така стоят нещата и с отношението на управляващите. Доверието е убеждението, че действията, бъдещия статут или собствеността на даден обект, ще бъдат съобразени с желанието ни. Но всичко това е като мираж за властта, която е достигнала висока степен на пренебрежение към онова, което народа иска да каже. Когато става въпрос за човешки взаимоотношения то се отнася най-често за честност и искреност.
Хората са свикнали да бъдат залъгвани, да чуват неща без в тях да има истина и дори понякога истината да се опита да изпъкне и да бъде чута, тя остава неразбрана.
Има различни примери, които показват, защо хората са загубили доверие във властта, но ще представя само част от тях.
Първият пример е свързан с умъртвяването на домашните животни в ямболското село Шарково. Тогава управляващите обявиха, че има зараза по животните и трябва да се избият всички. Животновъдите настояваха да им се докаже, че добитъкът им е заразен, но това така и не се случи.
Според мен властта направи голяма грешка, защото трябваше да ги изследват и само заразените да ефтаназират, а те пратиха екип от ветеринари, които да избият всички на ред. Собствениците на животните бяха потресени, организираха протести и се опитваха да ги спрат, но без успех. Най-потърпевша беше баба Дора, която прие много трудно случващото се, защото за нея животните бяха като деца.
И ето виждаме, че кризата на недоверие нанася големи поражения и руши и други неща със себе си.
Вторият пример е свързан с кметовете. В предизборните кампании те обещават определени неща, за да може хората да ги изберат, но след като постъпят в длъжност те не изпълняват повечето от тях. Така хората биват залъгвани за пореден път. След време те се осъзнават, за това което се е случило, но няма как да променят нещата.
Третият пример е свързан с Коронавируса. Той е много актуален, защото се случва в момента. Много хора смятат, че пандемията е замислена, за да може правителството, както в България, така и в другите държави да спечели пари. Според тях вирусът съществува, но не е чак толкова опасен. Хората, които твърдят, че са починали от него са починали просто от други заболявания, които са имали, а не главно от вируса.
Има още много други примери, които показват, че хората не вярват във властта, но ще спра до тук.
Според мен кризата на доверие във властта ще се задълбочава все повече. Това се доказва и с официалното обръщение, в което президентът Румен Радев обяви, че „официално снема доверието си от правителството, което не действа в интерес на българските граждани“.
Ако презиента не вярва на правителството, защо народа да вярва в него?
Каква е вашата реакция?
