prouchvane-ima-kriza-doverie-kam-108Никоя война между никакви институции не е никакво решение за никаква криза. На Народното събрание от много години стои един надпис, но явно малко хора го четат – “Съединението прави силата”. Във време, когато сме връхлетени от нещо толкова непознато и смъртоносно, каквото е COVID-19, последното от което хората имат нужда е всеки ден да четат за нестихващите и дори детински генералски нападки.

Всички се учат в движение как да реагират на непознатия вирус и единството между институциите би помогнало много повече на хората, изпаднали в панически страх от това да не се заразят. Самото правителство също е поставено между чука и наковалнята и мерките понякога се променят за часове – например носенето на маски. Имаше заповед да се носят, на другия ден я отмениха и след няколко дни пак я въведоха. Но никой не отрича, че всичко това се прави в името на здравето на всички нас. Нямаме никакъв опит в подобна криза и правителството се опитва да вземе най-доброто от мерките на държави засегнати в пъти повече от нас. Внесе се лекарство, внесоха се маски, внесоха се апарати за обдишване, в последствие започнахме собствено производство на маски, защитни облекла и лекарството. Къде тук е грешката на правителството ? Кой и в какво може да го упрекне?

Затвориха се училища, заведения, магазини… Но всичко това е в името на здравето ни. Трудно е за много хора, но така е в цял свят. Да не говорим, че нямаше пълно затваряне на градовете, както направиха в Китай, Италия и Франция. Ако и тук бяха приели такива зверски мерки не ми се мисли какво щеше да последва.

Цялата отговорност за справянето или за провала се носи само и единствено от правителството. При най-голямото ми уважение към Президента, той няма и не носи никаква отговорност. За това критиките му са по-скоро продукт на лична омраза към Премиера а и в тези критики ясно прозира и влиянието на Корнелия Нинова.

Господа от Дондуков 1 и Дондуков 2, нека премине тази пандемия пък си мерете пагоните колкото искате. Сега имаме нужда от спокойно вземане на адекватни решения на правителството ,а не от непрекъснатата Ви нелепа война. В тази криза Президента твърдо трябва да застане зад правителството, дори и да не е съгласен с нещо. Ако Президента има някаква градивна критика – да покани Премиера на среща и на 4 очи да разговарят и да излязат с единна позиция.

В края на краищата лесно е да критикуваш пред микрофоните, трудното е да си на терен, да вземеш непопулярни мерки и да убедиш хората да ги спазват. А как да ги убедиш, като някой непрекъснато те критикува без изобщо да даде някаква адекватна алтернатива.

Войната между институциите ще задълбочи кризата. Няма да я реши. Да седнат в една стая, да си облекат старите униформи, да си стиснат ръцете и до края на кризата да не се атакуват по никакъв начин. С техните атаки настройват и нас – обикновените хора. Едните вярват на правителството, спазват мерките и колкото и да им е трудно вярват, че ще преминем и тази болест. Другите вдъхновени от думите на Корнелия изречени от устата на Радев са твърдо против и агитират да се правят безумия. Полза няма никой. Всички губим от това вечно разделение.

Един прочут американски историк Хенри Адамс е формулирал образ на идеалният президент на Съединените щати и е казал: “Президентът трябва да бъде като командир на кораб в морето. Той трябва да има един щурвал, който да стиска, един курс, който да поддържа, едно пристанище, което да търси“[1]. Или казано на разбираем език, президентът е главнокомандващото звено на една страна. Той трябва да е умен, да взима решения с целеустремен и сплотен екип, да се стреми към по-добро и по-светло бъдеще за държавата и гражданите, които са му гласували доверие.

В България идеалът за президент не е толкова бляскав или поне е имало някаква заблуда от страна на гражданите при изборните кампании. На всички е известно, че страната ни се намира в криза, а конфликтът между институциите никак не помага за излизането от нея. На 04.02.2020г. президентът Румен Радев обяви, че снема доверието си от правителството, защото „кабинетът не действа по интерес на българските граждани и острата криза в управлението му води до разпад на държавността“. С тази остра атака Румен Радев задълбочава и разгорещява, ако може така да го наречем, отношенията между двете институции. България е парламентарна държава и дори с това изказване и снемане на доверието, няма как да се свали правителството, защото то няма законодателна власт, а само се създава по-голямо напрежение. В България управлението се осъществява основно от изпълнителната власт, от министър-председателя и неговото правителство. За това е логично президентът да намери начин ясно да изказва мнението си и целите си, да свиква консултативен съвет, в който да изкаже всичко това пред премиера и заедно да намерят най-добрия подход за осъществяването им.

Конфликти между президент и премиер е имало и преди. Нека си припомним, че от конфликта Плевнелиев и премиера Орешарски падна правителството, но без особени последствия, ако не броим превръщането на Бойко Борисов в едноличен лидер на партията ГЕРБ и на държавата. Във всички политически системи, опозицията чака подходящ момент да подрони доверието на народа към сегашната власт. Пандемията от коронавирус, която е налице в момента е такъв момент – труден и напрегнат, момент, в който всеки поставя под съмнение всичко и най-безобидните изказвания на президента, предизвикват смут в обществото. Похвално е, че всеки политик има мнение, но как така става мнението на президента винаги да е обратното на мнението на правителството относно начините за справяне с кризата.

Много би било полезно, ако в кризисни ситуации и конфликти между институциите, се намесва една трета власт, а именно съдебната. Не мисля, че изказванията на президента са пряко изпълнение на неговите задължения – да прави всичко в интерес на държавата, а по-скоро са  в нарушение на тях, защото той слага собствения си интерес и този на опозицията пред интереса на обществото и народа.

И не забравяйте какво пише на сградата на Народното събрание !!!

[1] www.24chasa.bg

Този текст е част изпит по от дисциплината Политически организации и институции с тема:

Войната между институциите решение за кризата ли е?

Изготвил: Ивета Попова

Спец.: Макроикономика