parliamentСлед бурята, която ни връхлетя, наречена Covid-19, България трябваше да създаде два икономически екипа. Първият можем да го наречем Кризисен. Той трябваше да създаде и сработи краткосрочни мерки за справяне ефектите от кризата, а втория – Екип за растеж. Задачата на втория беше да подготви пакет от мерки за облекчаване на икономическата криза, в частност облекчаване на бизнеса и насърчаване на инвестициите и заетостта, така че България да е максимално подготвена за средносрочните предизвикателства и възможности в глобалната икономика след овладяването на вируса.

По това време, беше трудно да се предвидят точните икономически ефекти на настоящата криза.

В крайна сметка лошият, но реалистичен сценарий очертаваше фалити, безработица и увеличаване на бедността. Колкото и неприятно да е това, имаше възможност да се предприемат редица мерки, които всъщност да ускорят развитието след кризата и да помогнат на България да прескочи т.нар. „капан на средните доходи“. Паралелно с тези решения, трябваше да се мисли и за деня след утре и да се създаде пакет от икономически мерки, които да се приложат веднага след погасяването на първоначалните пожари в икономиката.

Тези екипи, мерки, стратегии, облекчения и насърчавания бяха предлагани, променяни и допълвани от институциите. Вместо да бъдат сплотени и единни към общата цел, всекидневно те си прехвърляха вината и ни правеха свидетели на недоброто си отношение един към друг.

 

Навръх Гергьовден Бойко Борисов и Румен Радев отново влязоха в задочен спор. Поводът за това бяха думите на държавния глава, които той изрече на „Дондуков“ 2. Радев заяви, цитирам: „”Силна и модерна държава не се гради c апатия, a със смелост и дръзновение. Успешно поколение и достоен живот не се постигат c насаждане на страх и примирение, затова нека днес почетем всекидневната храброст на достойния българин, онзи който изрича истината и който не се примирява c несправедливостта и произвола”.  Борисов разбира се отвърна на атаката и заяви, че не е уплашил никой, че всеки ден е сред хората и че дава личен пример на всеки един от нас.
Според Радев най-важният ресурс за справянето с кризата е доверието на институциите, които я управляват, а едно управление се ползва с доверие, когато само взима решенията в интерес на гражданите, а не под обществен натиск. Той посочи още, че според него доверие има когато средствата се харчат прозрачно и се отчитат пред обществото. Не колко си дал, а къде, защо и как си изхарчил всеки лев, когато решенията се взимат на базата на законите и конституцията, а не на определени хрумвания.

Липсата на адекватни мерки ни изправя пред много по-дълбок проблем от възстановяването на прекъснати производства и услугии това е задълбочаването на бедността и неравенствата, където без друго сме европейски шампиони. По думите му ако не успеем да овладеем тази тенденция, рискуваме дълбоки обществени разломи, деградация, растяща престъпност. Той отбеляза, че още от първия ден е настоявал многократно за убедителни мерки за най-засегнатите, за да не прерасне здравната криза в социална и икономическа. Той припомни и че още в деня след обявяването на извънредното положение е поканил работодателските организации и синдикатите, за да се чуят проблемите и за да стане ясно, че ако държавата не се намеси бързо, и то с адекватни мерки, последствията могат да бъдат много по-опустошителни от самия коронавирус.

Радев каза, че е настоявал през цялото време мерките да отговарят на три важни критерия – навременност, достъпност и безвъзмездност. Ако за най-нуждаещите се предлагат кредити, а не помощ, държавата губи смисъл като опора за своите граждани в труден момент, коментира президентът, като добави, че е акцентирал през цялото време и за подкрепа на най-засегнатите граждани, и за микро и малките предприятия, които са гръбнакът на икономиката ни. Той напомни, че още от началото на април е призовал за ясен план за поетапно и управляемо излизане от кризата.

Българите вече излизат от състоянието на хипноза след насажданата паника, смята президентът, който добави, че те все повече си задават въпроса какво действително се случи около пандемията, защо събитията се развиха по този начин, какви са последствията върху психиката, върху общия здравен статус на българина, какви са пораженията върху икономиката и как ще продължат да се развиват оттук нататък, какво влияние ще окажат върху живота на хората, до колко и как могат да разчитат на държавата, как трябва да бъдат продължавани тези мерки.

Отворена икономика сме и когато нашите мерки закъсняват от другите или са зле работещи, това свива и без това ниската ни конкурентоспособност, заяви Румен Радев, като коментира, че когато закъсняваме с възстановяването на икономиката и с овладяването на безработицата, рискуваме повишаване на емиграцията и нов демографски срив. Като положителен момент президентът посочи, че кризата е извела на преден план добродетелите и силата ни като общество. Той благодари на българите, запазили самообладание, неподдали се на “хипноза и паника”, и вместо страх проявили здрав разум и дисциплина, солидарност и отговорност.

По този начин показахме и виталността ни като нация и способността ни да се мобилизираме и да се справяме с общи усилия с предизвикателствата, посочи държавният глава, според когото този безценен капитал ни дава увереност, че като общество не само можем да преодолеем тази криза, но и да сложим край на негативизма и да се справим много по-добре, да заемем достойно място в европейското семейство, каквото ни се полага.

В заключение ще кажа, че не съм сигурна дали кризата на доверие е обратима, но съм сигурна в едно – в такива критични моменти сигурността на гражданите трябва да е най-висш приоритет на публичната политика. Икономиката ще я възстановят само хората с дух и идеи. Два пъти кризи са ни обединявали като народ. Дано така стане и този път.

*Този текст е част от изпит по академична дисциплина Политически организации и институции и е изготвил    Александра Ангелова III курс, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски”