Снимка: Wikipedia

Снимка: Wikipedia

Ако тръгнем по пътя на логиката на тълковния речник, думата власт е право и възможност да се разпореждаш и да подчиняваш на своя воля. Но да не забравяме,че всички властимащи в държавата са избрани от нас самите, българският народ, или поне така е пропагандирано пред нас. Те трябва да служат на нас, като нация.

Предпоставките и източниците на власт са пари, богатство и знание. Когато обаче едно от тези неща липсва, всичко тръгва по много некнотролируем път, който дава отражение върху всички нас, повечето пъти негативно, точно така се губи доверието във властта. Налице е криза на политиките на доверие във властта и дори и на демокрацията. Демокрацията не може да работи, когато народът няма алтернативи, например смяна на правителство, промяна. По този начин избирателят губи интерес и започва да търси алтернативи там, където ги няма. Общественото мнение има право на строг контрол върху действията и бездействията на управляващите – независимо дали става дума за садистично убийство, претупан ремонт на централна градска част или продажба на огромен ТЕЦ.

Доверието е необходимо при демократично управление. Държавата казва „правим политическо назначение“, тоест назначаваме на висок пост, човек, който нищо не разбира от тази сфера и смятат, че това е нормално, по този начин държавата затъва в институционална криза. Правителството е зависимо от външни интереси, а доверието на българина, в него, напълно изгубено. Това не е недоверие към сегашните управляващи, това е недоверие към цялата политическа класа. Ние сме дълбоко болно общество, което реагира истерично дори при най-елементарен повод. Още повече, че всички политически сили /главно опозиционните/ използват и най-малкият повод да подклаждат такава истерия.

Разбират, че не могат да предложат нещо позитивно, че отдавна тотално са дискредитирани в очите на обществото и единствената надежда виждат в това политическият противника да още по-окалян от тях самите. Как така тези толкова „бдителни“ и „дейни“ служби „проспаха“ водната криза, боклуците, обществените поръчки с нарушение, срива на Търговския регистър. Те ги проспаха, въпреки че имат присъствие в ресорните комисии за контрол. Това положение едва ли може да продължава прекалено дълго. Има две посоки – европеизация и “орбанизация” .Народът желае да се поеме по първата , а управляващите се опитват да популяризира втората, защото само в нея виждат своето оцеляване като властови фактор.

Александра Димитрова, Публична администрация