Защо българските власти вечно са изненадани от нещо? Ами как няма, като съдебната, изпълнителната и законодателната власт в България не са в перфектни отношения поради ред причини. Защо отново сме изненадани, че има корумпиран съдия?
Важно е българските власти да са отворени, активни, да си сътрудничат. Ами спора между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев беше един от основните, с които се сблъска държавата ни, тъй като това са двамата главни мъже на Република България. Бойко Борисов винаги е прекалявал с думите, които казва, според мен това е признак за твърде голямо самочувствие, което от своя страна няма покритие.Народното събрание беше предложило банките да намалят размера на заемите, а Румен Радев отговори много правилно на това обръщение с думите:
„На хората в нужда им трябва помощ, не оферта за заем”.Да, обаче самочувствието на премиера ни, доведе до думите: „Ако президента счита, че извънредното положение е нещо различно от цял свят да му наложи вето.”
Добре, така да бъде, но той запознат ли е с причините, по които се налага вето на нещо? Е, не смятам, че е запознат. Друг случай с представителите на Народното събрание беше даряването на техните заплати към края на извънредното положение за хората в нужди, тъй като е много лесно да стои на стола и да натискаш едно копче за „съгласен” и „не съм съгласен” и най-вече да се изявяваш пред медиите, т.е пред цяла България как те ще направят нещо „благотворително”. Докато в същото време президента Румен Радев е дарил своята заплата много време преди тази изява на премиера.
Защото смятам, че когато има камери неоколо всеки гледа да се изяви какво добро дело е извършил, но това не е гордост. Можеш да бъдеш горд ако извършиш такова дело когато няма камери. Или поне ако не е от гордост, то от уважение, съпричастност и едва ли не съжаление към тези хора. Затова споделям съгласието си с президента и думите, които е отправил към премиера, а именно: „Уважаеми народни представители, дарението за мен е личен акт, но ако много държите да се равнявате по президента, както разбрах от вашите изказвания, има лесно решение – кръгом и бегом обратно към месец март.”
Премиерът Бойко Борисов се е срещнал с кмета на нашата община и е обещал когато всичко това покрай covid-19 приключи да бъдат отпуснати целеви средства за стимулиране на икономическото културно и туристическо развитие на малките общини в условията на пандемия, когато дребния и средния бизнес са изправени пред фалит, и в които безработицата е висока. На срещата с премиера са присъствали и министрите на финансите и на културата Владислав Горанов и Боил Банов, както и вицепремиерът Томислав Дончев.
Премиерът и министрите са поели ангажимент след стабилизиране на обстановката в страната да насочат вниманието си към подкрепа на жителите на община Ракитово и са обещали да съдействат на местната власт за решаване на съществуващите проблеми. Интересно ми каква част от това обещание ще бъде спазено, но това ще разберем явно когато всичко приключи, а аз не смятам, че ще бъде изпълнено това обещание.
Преди да се върне в съдебната система и да стане съдия от Специализирания наказателен съд,Андон Миталов е бил следовател и прокурор във Военна прокуратура, Спомнете си казуса „Бисеров“ – стотици хиляди евро в скрита сметка, е случая със зам.-председателя на парламента от квотата на ДПС Христо Бисеров, който бе обвинен, а впоследствие – оправдан. „Системата да се настрои така, че да не се допускат повече такива случаи. Помощ и знак, че България трябва по-активно да работи със своите партньори. Големият въпрос е, че сме изненадани, а не би следвало. Белезниците да щракнат на някой корумпиран, без да е нужно американският държавен секретар да го обявява“.
Имаше едно изказване на бившия президент Росен Плевнелиев относно станалото с главния прокурор Иван Гешев, което гласеше: „Не знам дали главният прокурор (Иван Гешев) е действал съответно с правилата (за огласяване на СРС по неизвестно разследване – б.р.), но не съм съгласен да се спира дейността на институциите“. Все пак морално и политическо решение е държавния глава да не блокира държавата и институциите, защото неговата битка не е битката на народа. Той е заявил своята позиция да е алтернатива, но това не значи, че трябва да води война.”
Смятам, че в ситуацията, в която се намираме не е необходимо да бъдем един срещу друг, а да си помагаме един на друг и може би това ще е причина не само институциите да бъдат изненадани, а обществото също. Сега повече от всякога е необходимо да бъдем сплотени и да не се предаваме. Да бъдем силни и когато се подкрепяме всичко ще мине по-бързо и по-леко. Но от друга страна живеем в такива времена, в които няма нещо, които да не ни изненада, тъй като всеки втори е загубил надежда не само в институциите, а и в себе си.
*Този текст е част от изпит по академична дисциплина Политически организации и институции и е изготвен от Рос-Мари Йовчева, Специалност: Макроикономика, Курс: ІІІ-ти
Каква е вашата реакция?
