17308866_1252281208142267_1376447140857539157_nМащабната ерозия на общественото доверие във властта може да доведе до два типа промени в модела на политическо управление на страната. От една страна, разклатената и останала без сериозна обществена подкрепа власт се оказва изключително лесна плячка на всеки добре организиран опит за политически преврат, откъдето и да идва той.

Защо всеки инцидент в България – било то жестоко убийство на журналист, катастрофа с автобус или несполучливо подбрани плочки за площад – се пише директно на сметката на управляващата партия и премиера? Защо проблеми, които би трябвало да получат отговор от професионални и независими институции, биват неизбежно политизирани?

Политизацията на инциденти е следствие от структурно изкривяване на публичната сфера, при което вместо независими институции, управляващите създават агенции за слугинаж, обгрижващи тях и приятелите им. Тези агенции/органи/комисии не се стремят да свършат задачите, за които официално съществуват, а се занимават с лъскане на имиджа на патроните си (управляващите) и громене на техните опоненти.

Борбата срещу корупцията би трябвало да бъде сфера, в която няма значение дали някой е на власт или не – управляващите дори би трябвало да са по-уязвими. В България обаче е обратното: както е добре известно, няма ключов управляващ, хванат в сериозно прегрешение. Всички обвиняеми и съдени са или от опозицията, или от партии, отпаднали от управлението.

По принцип парламентарните комисии са една от възможностите за независимо разследване на скандали. Комисията за КТБ обаче беше създадена, за да оневини по случая прокуратурата и КФН. Както и за да не се споменат определени имена.

Размиването на границата между независима агенция/комисия/орган и пиар структура води до размиване на границата между истина и пропаганда. Пост-истината е всъщност засилена форма на политизация на публичната сфера. Крайният резултат е, че почти всичко се превръща в “скандал” и почти никой скандал не завършва с някакво еднозначно решение: те просто в един момент затихват.

По принцип политизацията не е нещо лошо, когато се случва в парламента и в електоралното състезание между партиите. Но става вредна, когато засяга сфери като съдебна власт, антикорупционни структури и медии. Проблемът в България е, че в парламента имаме деполитизация – всички партии се “патриотизираха” и започнаха да говорят едно и също по повечето важни въпроси. А медиите и съдебната власт са политизирани.

Това са и дълбоките причини за не особено добрата репутация на страната в Европа.

ЕС и доверието

Българите са сред европейците с най-високо доверие в ЕС, показа проучване на Евробарометър. Според него 60% от българите по-скоро имат доверие в ЕС, а 25% – по-скоро нямат. Положителното възприятие на гражданите за Европейския съюз значително е нараснало във всички сфери. Сред основните констатации са рекордно високата подкрепа за еврото, а изменението на климата се нарежда на второ място сред основните грижи на европейците след имиграцията. Доверието в ЕС продължава да бъде по-високо от доверието в националните правителства или парламенти.

Въпреки високият процент на доверие, който посочих по-горе, в следствие от настъпилата епидемия, нещата към момента изглеждат по различен начин.

Икономическото доверие в ЕС и еврозоната регистрира исторически срив през април вследствие на пандемията Covid-19 и въведените мерки за ограничаване, отразени в индекса на икономическите настроения, изготвен от Европейската комисия.

В Европейския съюз (ЕС) като цяло икономическото доверие регистрира най-рязък спад от повече от 10 години насам – от 94.6 пункта през март до 65.8 през април, най-ниското от март 2009 г.

Сред страните от еврозоната сривът на икономическото доверие през април отразява общия спад на доверието във всички сектори, с особен интензитет сред потребителите. Така през април той достигна до 67 пункта, докато през март е бил 94.2.

Сривът в еврозоната се дължи на изключително силен спад на доверието сред потребителите и във всички бизнес сектори, а сривът бе особено забележим в търговията с услуги и дребно, се казва в изявлението.

 Президентът Румен Радев остро критикува управлението и сне доверието си от правителството на Бойко Борисов.

Той направи обръщение към нацията в присъствието на администрацията си и вицепрезидента Илияна Йотова. Президентът заяви и че от три години призовава правителството да работи за хората. Държавният глава поясни, че призивите му властта да работи ефективно и в интерес на народа, не са в качеството му на политически опонент на управлението. Правя го като държавен глава с мисъл и грижа за бъдещето на България.  Според мен Радев вижда липса на воля за реформа и борба с корупцията. Никой няма право да залага здравето на българите, за да извличат печалба шепа бизнесмени с държавни протекции, отсече държавният глава.

Проучване на “Галъп интернешънъл”

Политическата криза, започнала в началото на тази година, видимо засяга публичния образ на властта. Това показва проучване на “Галъп интернешънъл”.

За последните два месеца доверието в правителството спада с 5%, с толкова се покачва и недоверието. Доверието в парламента пък намалява с 6% между декември и февруари.

От Галъп посочват, че за последно подобни равнища на доверие спрямо парламент и правителство са били регистрирани по-отчетливо след избухването на т.нар. “Апартаментгейт”.

С 9% повече са негативните оценки на въпроса “Накъде върви България”. За сметка на това позитивните намаляват със 7 пункта.

Снимка 468780

 

От социологическата агенция отчитат, че сред основните публични фигури с най-сериозно доверие продължават да се ползват Румен Радев, Мая Манолова, Слави Трифонов. При Радев тепърва ще трябва да се регистрира влиянието на новия етап в отношенията му с кабинета, които вече създават определени рискове за част от популярността. Манолова укрепва доверието си, макар и на сравнително по-ниски от преди нива – след като закономерно загуби немалко доверие при напускането на длъжността омбудсман и участието си в местните избори. Доверието при Слави Трифонов пък се колебае около познатите напоследък равнища от около 1/3 и 2/5. Сравнително добри обществени оценки имат също Йорданка Фандъкова, Илияна Йотова, Бойко Борисов и Мария Габриел.

 

Сред членовете на кабинета Борисов продължава да се ползва с най-сериозно доверие – 24% към февруари, следван от Томислав Дончев с 22%, Красимир Каракачанов и Красен Кралев с 19% (с малко по-голям спад при Кралев) и Екатерина Захариева с 18%.

Спрямо края на 2019 г. спадът на доверието при Борисов е 8%. При повечето министри също се регистрира осезаем спад в популярността.

Към момента рейтингът на Бойко Борисов расте като гъба след дъжд. В момента одобрението към Борисов е 73%, срещу само 21% неодобрение. Спрямо направеното проучване на “Галъп”, която измери рейтинга на Борисов през февруари.  Всъщност, в момента в страната има само един човек с по-високо доверие от това на премиера – ген. Мутафчийски (89%) и този факт бе забелязан от Борисов: “Абе я по-добре от твойто место, не сядай на мойто, че с тоя рейтинг ставаш рисков”. Т.е. дори и в криза като сегашната, Борисов разпозна опаснастта, колкото и ефимерна да е тя. Мутафчийски в момента е далеч от политическа кариера. За всеки случай, Борисов контрира опасността с паралелен щаб.

Снимка 468779

 

Според проучването Емил Димитров показва нелош старт като екоминистър – през февруари той има 16% доверие. Вероятно това се дължи и на по-високата разпознаваемост на Димитров, наследена от предишни периоди. Сходно е и доверието на председателката на парламента Цвета Караянчева. По-ниската разпознаваемост е и причината за по-скромен старт при другия нов министър – Деница Сачева – 8% при първото измерване.

От “Галъп” поясняват, че по-ниската разпознаваемост обикновено е свързана и с по-ниско доверие. По тази причина новият омбудсман Диана Ковачева тепърва ще набира популярност. Популярността на еврокомисаря Габриел пък постепенно укрепва.

Сред партийните председатели най-добре представени са лидерите на партии с най-сериозен електорат.

Обратим ли е процесът на недоверие към властта в България? Не съм сигурна. Има редица примери всеки ден, които доказват корупцията в България. За мен изложената малка част от примери показват причината за недоверието към управляващите и това е напълно подкрепено. Очевидно е,че доверието към ЕС е в пъти повече от това на национално ниво. На практика се получава така – кризата дава кредит на доверие. Това не е доверие към конкретна личност, това е доверие към поста, към институцията. В дългосрочен план обаче е малко вероятно тенденцията на растящите рейтинги да е стабилна.

 

Изготвила: Йоана Минчева Специалност: Публична администрация