Screenshot (21)Институциите президент–правителство са във война и диалог между тях няма да има, което обаче означава, че няма да има и решение на кризата, в която се намира страната. Само диалог между институциите, между партиите в парламента е пътят за излизане от множеството кризи, които формулират една обща криза на държавността. Не ни трябват битки между институциите, а битка с кризата.

Смятам, че тези отношения влияят не само за по-трудното справяне с кризата, но и разделят обществото. Това е така, защото едни симпатизират повече на президента, а други на премиера. Във времена на криза институции би следвало да работят заедно (в екип), а не да воюват помежду си. В такива критични моменти сигурността на гражданите трябва да е най-висш приоритет. Но някак си само слушаме кой какво прави за гражданите и с какво е по-добър от другия.

Това което забелязвам е, че винаги всичко добро което едната институция се опита да направи, веднага това е критикувано от друга. Защо един път когато се направи нещо добро за народа не застанат точно тези институции една зад друга и да хвърлят друг поглед над нещата. Нали постоянно ни напомнят, че работят именно за народа си. Може би и от тук идва ниската оценка на обществото за работата на институциите. Те сами си нямат доверие и не се подкрепят, а обществото ли? Пример ще дам с решението на депутатите да даряват своите заплати по време на епидемичната обстановка. Веднага след това президентът Радев излезе с изказване, че това действие е суета и популизъм. Дори така да е, защо никой не погледна от тази гледна точка, че поне даряват и правят нещо. Ако не бяха направили това класическият българин отново щеше да ги обвини. Няма угодия за българския народ във всяко действие има нещо скрито и всеки се опитва да навреди на другия.

От началото на кризата премиер и президент бяха само веднъж на едно мнение по повод мерките на държавата. След среща на 15 март Бойко Борисов обяви, че двамата оставят противоречията си назад. На 22 март обаче Румен Радев наложи вето на текстове от закона за извънредното положение, което беше уважено от парламента. Действията на президента бяха определени от Борисов като удар в гърба. На 3 април, след като кабинетът предложи удължаване на извънредното положение с още месец до 13 май, последва обръщение на президента, в което той отново критикува действията на правителството.

Не смятам, че съм компетентна да кажа кое решение свързано с преодоляването на КОВИД 19 е добро и кое не е. Но мисля, че е редно в такива моменти да се запази спокойния тон, президентът да не забравя, че има само представителни функции и да остави правителството заедно със съветите на оперативния ЩАБ да се справят със създалата се ситуация. Защото те носят отговорност  за обществото и макар мерките на моменти да бяха крайни, вярвам, че бяха за добро. Това което ме разочарова е липсата на дисциплина в хората и подценяването на ситуацията. Но както казах вече малко по-горе с това и ще завърша, че когато самите институции си нямат доверие и се карат помежду си как обществото да им вярва, че те правят всичко за тях, а не за лични интереси.

*Този текст е част от изпит по академична дисциплина Политически организации и институции и е изготвен от Тоника Николаева Милчева, Специалност: публична администрация, 4 курс Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски”