prouchvane-ima-kriza-doverie-kam-108Изправено пред кризата, правителството, действа така, както е необходимо. Създаде Националния оперативен щаб от най-компетентните и имащи авторитет експерти и им предостави част от своите правомощия да предлагат решения, които веднага изпълнява без да оспорва или поставя под съмнение. Дава на Щаба непрекъснато своето политическо доверие пред останалите институции и гражданите, с което се опитва да направи решенията му по-ефикасни. Народното събрание приема предложените му законодателни решения с консенсус, с което дава своя навременен принос.

Смятам, че общественото мнение има право на строг контрол, както върху действията, така и върху бездействията на управляващите, независимо за какво става дума.
За отговор на властта- „Нямате доказателства“- е много глупаво, управляващите да се успокояват с това. Корупцията се доказва много трудно, особено в държавна система, конструирана да я прикрива. Но аз мисля, че липсата на доказателства не повишава общественото доверие в управлението и управляващите, а по-скоро го руши!
През 2013 година кабинетът „Борисов 1“ бе свален от коалиция на раздразнени руски енергийни/стратегически интереси и местни олигархични групи.
Давам прост пример-вместо да показва своите обиди, Бойко Борисов ще направи добре, ако види в каква степен на доверие се е оказало неговото управление-заедно с почти всички останали държавни институции в страната. И смятам, че ако не преизгради това доверие към властта, той може да очаква само и единствено все по-неприятни преживявания в този аспект… като този коментар ще го оставя до тук.
Аз лично мисля, че всяка криза, както лична, семейна, световна, така и икономическата е криза на доверието. Както доверието в конкретни хора и техните обещания, така и доверието в институциите, общи идеи и проекти.
Времето, в което доверието към един режим е компрометирано, но нови авторитетни идеи, лидери и институции все още не са постигнати е именно „време на  криза“ .
Аз приемам кризата, като не тотално спиране, а забавяне на движението по инерция. Смятам, че тя е една оптическа възможност да се огледаме наоколо и да сверим очакванията си. Тя идва, за да си припомним колко е трудно да се моделира реалността, без да бъде изкривявана.

Бих искала да засегна отново темата за създалата се пандемия- “Covid-19”.

Политиката на извънредната ситуация има и много скрити страни, за които трябва да бъдем особено внимателни. Коронавирусът обсебва общественото внимание и измества всички други новини. А още по-опасното е, че извънредността на ситуацията лесно може да се превърне в извинение за излишни ограничения на граждански и политически свободи, както и за неоправдана държавна намеса в личния и стопанския живот на хората.

Един по-систематичен поглед върху политическите последствия от извънредната ситуация би откроил следните промени:

1) Правителството и министър-председателят концентрират допълнителна власт. С извънредни мерки те придобиват възможност да се намесват пряко в живота и бизнеса на почти всички хора. Затварянето на учреждения и фирми и изпращането на НАП и други служби са най-видимата страна на проблема. Мерки с по-дългосрочни последици са забраните за пътувания и търговските забрани. Но може би най-важните правителствени действия ще бъдат свързани с подпомагането на определени бизнеси и компании да се справят с икономическите трудности. В България правителството разполага със значителни дискреционни фондове, които може да използва в подобни ситуации дори без разрешение от страна на парламента;

2) Контролът на парламента върху изпълнителната власт отслабва.Извънредната ситуация прави парламентарните дебати и дейността на опозицията по-невидими. За разлика от изпълнителната власт и нейните “кризисни щабове”, парламентаристите не разполагат с пълната информация в реално време. И докато картината се изясни, правителството на практика действа извън надзора на демократичните си представители.
3) Кризисната ситуация измества други управленски приоритети, дори когато това не е необходимо. Политически анализатори вече обявиха, че машинното гласуване ще отпадне заради коронавируса.
4) Големи управленски дефекти остават скрити зад коронавируса. А дали си спомняте за водната криза в Перник?
5) Може да се стигне до излишна наказателна репресия. Както вече стана дума, прокуратура и служби биха могли да използват коронавируса като повод за разследвания, арести и прочие. Важен е „екшънът“ за пред медиите, създаващ впечатление, че властта се грижи за хората. И още: с оглед на извънредната ситуация съдебният контрол върху действия на прокуратура и полиция може да отслабне или поне да се забави.

6. Кризата може да нанесе удар върху идеята за европейска интеграция. Първосигналната реакция е, че свободното придвижване способства разпространението на вируса и затова трябва да бъде спряно. Временните ограничения за пътувания са, разбира се, не само допустими, но и задължителни. Но те не бива да прерастват в цялостно преосмисляне на свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги, което е голямо достижение на европейците. Нещо повече: избавление от икономическите трудности, свързани с вируса, може да дойде само от цялостна политика на еврозоната и ЕС.

Какво е доверието на обществото и към кого клони то?- според анкетирани, президентът Румен Радев остава с най-високо доверие сред българските граждани, показва проучване на агенция АФИС, проведено между 17 и 22 януари. Изследването е направено преди изострянето на конфликта между институциите и обръщението на държавния глава, с което той сне доверието си от правителството.

Единствено институциите президент, ЕС и местната власт се ползват с по-високо доверие, отколкото недоверие сред българските граждани.
Почти две трети, или 64.2%, от пълнолетните хора в страната казват, че имат доверие на президента. На правителството се доверяват малко над една четвърт– 27.3%, парламентът е с малко над 21% доверие.

ЕС се радва на 47 на сто доверие, а органите на местната власт – с 44 процента.
Доверието към президента преобладава при всички електорални групи, включително и при потенциалните избиратели на управляващата коалиция.

Едва 15% от анкетираните предпочитат правителството да се запази в сегашния си вид. 33% биха искали нови избори, други 12 на сто – ново правителство в рамките на този парламент, 21% се задоволяват със смяна на определени министри. Оставка и нови избори искат 40 процента.

Какви са основните причини за ниското обществено доверие към политически партии, държавни институции…?

Да си политик, според общественото мнение означава да си лъжец и корумпиран. Все пак е много размита разликата между това дали действително политиците са такива или стават такива, поради твърдите обществени очаквания. Политическите партии най-често се виждат от обществото, като актьори, които злоупотребяват с властовата си позиция за натрупване на парични средства и осигуряват на своите последователи и най-близки кръгове удобни и добре платени работни места. Вместо да се адаптират към променящите се условия, те сменят техния фокус от печелене на гласоподавателите към контрол върху държавните ресурси.

Съревнованието между политическите партии, което е в основата на развитите демокрации, е заменено от тайни и „коалиционни“ споразумения и преговори, които се водят в красиви кабинети зад затворени врати и водят до уютни конфигурации, които създават усещане за корупция и водят до оттегляне на обществото от политическо участие… Бързото придобиване на богатство от политическия елит е в ярък контраст със загубата на социален статус и намаляване на доходите на голяма част от населението.

В очите на обществото политиката е „сточна гара“ за бързо забогатяване и непотизъм( шуробаджанащина).

Непоследователност и липса на честност-или двете неща, които могат да разрушат политическата правдоподобност. Хората може да не харесват Вашия вид, действия и нещата, които защитавате, но има едно нещо, което дори е по-лошо: да не ви вярват! Корупция…зле платени експерти от всякакъв вид, особено тези от обществените служби, са изградили една паралелна система с ценови листи, така че обикновените хора са свикнали с това и не считат подкупа за престъпление, а за част от една редовна сделка

Като заключение, бих казала, че според социологическите данни не само в България, но и в страните от региона сочат трайна тенденция към намаляване на обществената подкрепа не само за политиците, но и за управляващите, т.е хората, които са призвани да правят промени и да взимат непопулярни за обществото решения. Обществена апатия и нежелание да се участва в политическия процес показва изследване. Българското общество вярва многократно пъти повече в съществуването на „невиждан…извънземен разум“ , отколкото че политиците и политическите партии могат да променят към по-добро живота на различните обществени групи.

Доверието в институциите е рационално обосновано-то зависи от оценките на гражданите за работата на институциите. Институциите, които работят добре, които са отворени към обществото, които предоставят услуги, необходими на различни обществени групи, които работят по ясни и прозрачни правила, генерират доверие, а ненадеждните институции пораждат скептицизъм и недоверие.

Следва да си зададем въпроса, а кои са факторите, които влияят на доверието на обществото към институциите?- и аз ще Ви представя няколко, които лично според мен са от основно значение.
Това са демографските фактори;  носене на отговорност при грешки;  гъвкавост срещу бюрокрация;  независимост, информация, одити;  начини на предоставяне на услугата;  тип, структура на организацията;  диалог:-„институцията слуша повече“;  лидерство и корпоративна култура;  честност, отговорност, прозрачност;  спазване на дадените обещание;  да не се злоупотребява;  необходимост от предоставяне на необходими услуги;

Колкото до българските власти, смятам че в тази ситуация определено са изненадани, защото никога до сега не са били изправени пред изпитание, като това- да ограничават едва ли не разпространението на опасния вирус. Но въпреки това, аз мисля, че поведението им изглежда отговорно, предвид създалата се ситуация.
Този текст е част от изпит по академична дисциплина Политически организации и институции и е изготвен от Ивелина Гънчева Факултетен номер: 1708781006 Специалност: Публична администрация 3-ти курс  , Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски”

 

Използвани източници:

https://www.mediapool.bg/pandemiyata-iziskva-doverie-v-institutsiite-news304648.html

https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B8/a-52737211

https://www.duma.bg/64-imat-doverie-v-prezidenta-edva-19-na-sto-iskat-tozi-kabinet-n208445

https://osis.bg/wp-content/uploads/2018/04/OSI_Publication_EU_13.pdf