Патрисия Генчева Ще си говорим за доверие, но не доверие между двама души които се обичат, а за доверието на хората или иначе казано народа в българските институции, в Парламента, в Народното събрание дори ако щете в министър председателя. Ако се замислим човек не може да вярва дори на приятелите си които познава от години, а какво остава за някакви хора, които никога не е виждал и е чувал само имената им. Има такива чиито имена не сме и чували. И както най-добрият ти приятел може да те излъже и ти да не разбереш или да разбереш след много време, така и те министри, кандидат кметове или президенти могат чрез убедителни думи да те накарат да повярваш. Те обаче ще те накарат да повярваш, че най-голямата ти мечта може да се сбъдне и то по най-реалистичния начин.

Всеки от нас е свидетел как всеки път щом стане време за местни избори за кмет въпросните претенденти излизат с обещания аз ставайки кмет ще направя еди какво си, но в повечето случай въпросният човек става кмет и това не се случва. И това не е рядко явление, а много често може би дори в 90% от случаите. От тук гражданина започва да се пита дали да гласувам за него още веднъж, ако се кандидатира след като веднъж не е изпълнил своите обещания? Знаем и колко често въпросният кандидат се облагодетелства от позицията си на кмет например и си създава собствен бизнес или пък си закупува скъпа кола или имот.

Всеки буден и разумно мислещ човек ще се запита от къде намери пари, за да си вземе тези скъпи неща нима кметската заплата стига за нов модел мерцедес или ауди. В повечето случаи сам ще стигне до отговора, че са били усвоени някакви пари, но най-вероятно чрез тях не е било свършено нищо или пък просто материалите които са били използвани същност са били доста по-евтини от сумата която пише и съответно с доста по-ниско качество.

Всеки от нас иска да бъде управляван от честни и искрени хора, но факт е, че парите изкушават, а когато в ръцете ти са хиляди или милиони е много изкушаващо. Хора сме все пак произлизаме от Адам и Ева и както те са съгрешили и са опитали забранения плод така и всеки от нас е обременен с този недостатък греха или иначе казано възможността да направи грешка. Някои хора обаче си взимат поука и не правят повече дадена грешка докато други повтарят едни и същи грешки по много пъти. В случая гръмки обещания не получаваме само от кметовете, но и от политическите партии които на всеки 4 години се кандидатират за новите избори.

Ставаме свидетели на предизборни концерти, раздаване на шапки, тениски, химикалки и какво ли още не с цел агитация, но май само това ни остава защото повечето от обещанията които се дават тогава отново не биват изпълнени тогава. И тук идва отново интересният момент уж гражданите не са доволни от дадената политическа партия, правят се постоянно протести, постоянно ги усмиваме в социалните мрежи, а идват избори и избираме отново тях. Защо ли се случва това? Хората ги е страх от неизвестното, да те не са удовлетворени от тези които са ги управлявали до момента, но все пак ги познават и предпочитат отново да са те отколкото някой който не познават и тепърва ще трябва да научават как действа.

Факт е, че лобирането е трудно, не може днес да си за една партия утре за друга. Но сме свидетели как много хора само и само, за да останат във властта го правят. Да до днес те са били удобни и са били човек на човека, но когато сгафят виждаме как ги гонят или премахват. И все пак в повечето случаи отново им намират добра и скъпо платена длъжност, но все пак ги наказваме по някакъв начин, за да може да замажем очите на обикновения гражданин или иначе казано данъкоплатеца. Защото много голяма част от гражданите вярват на това, което чуят и видят и не се замислят за задните мисли и действия на управляващите.

Тук идва и темата за това кои всъщност са масата които гласуват. Доста голяма част от избирателите ни са от онази част на населението която дори не може да напише името си и най-вероятно са били подкупени с 50 лв или няколко кебапчета и кюфтета. Как един човек, който не може да чете и пише може ясно и без натиск да реши и прецени за кого да гласува. За съжаление обаче и често ни управляват такива хора, които не са достатъчно добре образовани или пък са много интелигентни, но са просто едни пионки на които се диктува какво да правят или иначе казано са просто едни поставени лица. Свидетели сме как богати и влиятелни хора нарушават закона и им се разминава. Само защото майка му, баща му или пък дядо му например е едър търговец или пък самия той е депутат или спонсор на някоя партия не значи, че е недосегаем и, че може да прави всичко което си поиска. За съжаление обаче системата и до днес не показва, че наказва подобни хора които са убили или осакатили хора.

Имал добро минало преди и виждаш ли защо сега за едно убийство да му дадем доживотен затвор. След последният инцидент обаче с известния репортер Милен Цветков се предложи доживотната присъда да бъде приета и да се използва при подобни случай когато водача е използвал наркотици и алкохол. Редно е когато отнемеш живот да те накажат с лишаване от свобода до края на живота ти в крайна сметка и да лежиш 5/10 години след това ще излезеш от затвора и ще продължиш да живееш, а нечий баща, съпруг, син и т.н вече няма да е сред живите и най-вероятно много хора дори ще са забравили за станалото.

Всички сме равни пред Бог. Парите и властта не те правят недосегаем и не ти дават право да взимаш нечий живот. За съжаление обаче ,много такива убийци  вече са излежали присъдите си или им предстои скоро да излязат  на свобода, тъй като властта не е работила ефективно или просто си е „затворила очите“ за определени неща. Всеки от нас е бил свидетел как съученика му който е дете на еди кой си има стотици не извинени, но продължава в следващия клас или иначе казано вижте ме кой съм аз. Как да имаш вяра в системата, когато тя постоянно ти показва, че ти си никой ако нямаш някакъв силен човек някъде.

Не казвам, че е лошо да имаш, но използвай тази привилегия правилно, учи благодарение на него развивай се, но не засягай нечии права чрез твоите привилегии. Защото за съжаление дадените връзки по-често се използват , за да се прикрие някое нередно действие отколкото да се помогне на някой. И да обикновеният човек може и да е прав и да не е виновен, но да бъде набеден защото на този на когото се оплаква вече е наредено от по-висше ниво какво да прави и кой трябва да изкара прав. Доверие не можем да имаме нито в хората около нас, нито в системата. Системата ни убива всеки ден по един или друг начин.

Като студент бих дала пример как определени студенти в университета постоянно се подмазват на преподавателите и по този начин си издействат по-високи оценки, запомнят имената им и създават илюзията, че знаят много неща, а същност не е така. Във всяко звено във всяка една организация и на всяко ниво има подобни неща за съжаление и ако си против такива неща много вероятно е да те изолират на работното място и дори да те уволнят. Доверие може да имаме само и единствено на себе си. Определено доверието на хората в Правителството и управляващите няма да се върне. Виждаме колко сложна е ситуацията в момента от пандемията с COVID-19 . Хората са изнервени, без работа и много скоро отново ще излязат  на протести и нищо чудно да имаме избори по-рано от очакването. За това, че не можем да вярваме на никого е и най-пресният пример със станалия много известен благодарение на пандемията генерал Мутафчийски. Да от начало всички много го  харесваха и подкрепяха гръмките му изказвания за предпазване на най-уязвимите.

С времето обаче и различните въпроси на журналистите стана ясно, че и той крие неща или иначе казано неща които Бойко не иска да стават достояние на обикновения гражданин. Дори и хората започнаха да разбират, че на определени места където съобщават, че има коронавирус същност няма как да има. И как да вярваш на тези, които те управляват когато дори за неизлечима болест те те лъжат само и само, за да може да свършат своите зад колисни игри и цели, които преди това не са могли. Ясно е, че доверието няма да се върне, но едва ли и нещо ще се промени. За съжаление нашият народ е забравил какво е да се действа както са правили някога Ботев и Левски.

У никой от нас я няма тази храброст и готовност за саможертва в името на държавата и в името на едно по-светло бъдеще. Защото знаем, че ако кажем или направим нещо криво и неправилно днес може да ни уволнят от работа, а утре и да ни тикнат в затвора. А как да изгубим работата си, когато имаме още 20 години да изплащаме жилище в някой квартал я на София, я на Пловдив или някой друг голям град. И трябва да запишем детето в това училище или тази детска градина защото иначе няма да сме удобни. И колкото и да си мислим, че комунизма е умрял той за съжаление не е и прехода не е приключил.

Президента от друга страна дори и в тези трудни времена както за света, така и за България единственото което го интересуваше бе армията и закупуването на ново оборудване на военните. Къде обаче бяха въпросните военни в борбата с коронавируса у тях най-вероятно предпазвахме ги.

От началото на мандата му до ден днешен не сме видели да е направил нещо, но така или иначе той има само представителни функции, а споровете му с Борисов не постигнаха кой знае какво. И за да направя едно интересно сравнение ще кажа така мога да се доверя толкова на управляващите, колкото мога да съм сигурна, че влака ми за Пловдив няма да закъснее. Тоест изобщо не мога да бъда сигурна защото закъснява често и така не мога да се доверя на управляващите било то на местно равнище или на по-високо.

Този текст е част от задание по дисцуплината Политически организации и институции, преподавана в Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски”.

Изготвил: Патрисия Генчева

Специалност: Публична администрация 3-ти курс