Пламен паунов, ПУОбратима ли е кризата на доверие във властта? или Защо вечно българските власти са изненадани от нещо?

Пламен Паунов

От както свят светува или поне от както съществува човекът на тази земя под познатият ни вид хомо сапиенс (разумен човек) ,е имало власт – силният на деня показва сила,превъзходство,взима превес,дори издевателства по физически ,или психологически начин в краткосрочен ,или дългосрочен план над по слабия. Властта винаги е била средство което може да „счупи оковите“,да „затвори устата“ на парите и в грешни ръце тя може да бъде най – опасното оръжие на Земята , а ако има живот там някъде ,дори в цялата ни позната и непозната вселена.

Всички знаем ,че когато даден индивид получи дори малко власт ,то той се главозамайва ,малко или много, макари да не си го признава. На всеки поне малко образован и цивилизован са му познати примери ,когато властта е изигравала лоша шега в ръцете на власт имащия и ,е била пагубна за отделни групи, и народи в частност, и за човечеството като цяло. Само като се сетим за войните случили се през миналия век ,чието време за четири и половина милиарда години,е една прашинка в пространството , а на нас (особено на по младите) ни се струва толкова далечно , като се сетим за хора като Адолф Хитлер , Йосиф Сталин , Мао Цзе Дун и какво те са „постигнали“ ни става пределно ясно колко опасна може да бъде властта в ръцете на безумеца. Дори днес в така нареченото начало на двадесети първи век,такъв на бързо и непрестанно развиващи се технологии , на видеокамери със топлинни , инфрачервени ,ренгенови сензори , на микрофони и подслушващи устройства и много други благинки родени чисто и просто от човешкият мозък , за нас-„малките хора“ , тези които не сме облечени във власт много истини остават скрити ,и табу ,и когато дори се опитаме да повдигнем по „пикантни“ теми, като световно господство , то ние се превръщаме в безумците, ние се превръщаме в малчовците в очите на крачуновците.

Не случайно старите хора казват,че парите и властта променят , но в някои случаи те не просто придават нов смисъл на епитети като арогантност , алчност и дори безочие , а дори видоизменят организма и ДНК , образуват кисти и тумори. Защо се получава така ?Хората не се ли пазят, няма ли лек?Тъжната истина е ,че „няма лек“или поне така си искат да мислим в чист(без да омаловажавам работата на хиляди и милиони трудещи се лекари) и в преносен смисъл.Този лек е доверието и , то е затрито по дългия и трънлив път на благочестивия.

Тази липса на доверие в дългосрочен план поражда криза.Защото какво става когато затвориш двама души в стая за много дълго време обещавайки им ,че ще ги пуснеш – губят доверието в теб , когато изоставиш една сграда, без да я чистиш , без да и правиш нужните ремонти , да я санираш и да я бодисваш –след време тя става неприветлива , нестабилна,негодна за живеене и колкото и стабилна основа да има , и колкото и качествени да са материалите от които е направена, рано или късно, тя ще рухне. Обратима ли е тази криза или вече трябва да мислим за построяване на нов ноев ковчег?

Много силно се надявам ,че тя е обратима и спасението не е непостижимо.Нали всички казват ,че надеждата умира последна , а с нея и всички мечти ,е при мен и мнозина други тя е далеч от краят си. Но почти всеки ден ставаме свидетели на примери които ни карат да се съмняваме ,да се обезнадеждяваме,но някъде дълбоко , все пак таим някаква надежда.

Със сигурност обаче правдата има да води много битки с неправдата в образа и на властта и докато има прошка или поне безнаказаност(защото прошка има рано или късно за всеки и всичко) за индивиди като човека (ако мога да го нарека „Човек“)отнел живота на известен журналист под въздействието на многобройни забранени субстанции ,то задачата на правдата няма да става по-лека , напротив тя ще става все по-тежка, и по-тежка. Все пак със малки стъпки , но разумни ,добре осмислени и в правилната посока можем да направим светът, и тази държава едно по добро място за живот.Тогава можем ли да си отговорим на следния въпрос: Защо вечно тези така наречени власти са изненадани от нещо? Отговорът на този въпрос може да бъде тълкуван много дълго и по много начини , но всъщност е много прост – властта е сляпа.

Тя може да смачка човека до себе си без го забележи, тя потъпква всякакви морални устои,тя развива имунитет срещу всички и срещу всичко, придобит от парите и чувството за „безсмъртие“ ,който доста трудно може да бъде разбит. Дори да успее да бъде ,то когато се стигне до „ядрото“ на властта и се разкрият много истини става малко по-лесно ,но много по-болезнено понеже осъзнаваме ,че властта-тази ,която покварва дори и най-чистите е изградена от лъжи ,схеми, страдания и тегоби.Обаче сляпата власт не може повече да бъде „изненадана“ или да се прави на такава , защото дори тя след толкова време би трябвало да е придобила „споспобността“ да вижда , а скотът не може вечно да бъде скот на „елита“(събирателно, без оглед икономическото или психологическото състояние на отделни групи).

Но някакси ,след всичките ни борби и опити, този „тумор“ продължава да расте – данъците ни не помня да са тръгвали надолу , заплатите не помня да са се изстрелвали нагоре.Не всеки има възможността ,а и желанието да живее в големия град-София,Пловдив,Варна, но и не трябва,просто не бива ,не е човешко да се изоставят толкова много малки градове и села в миналото кипяли от живот и култура ,а днес опустели и опустошени с принизени финансови възможности и постоянно завишаващи се финансови изисквания.

Факт е ,че има много мързеливи , има много безхаберни , но в кой е вината ,питам аз ,защото тя определено не е само в самите тях.Едни ще обвинят запада-Европа, Америка-„страната на неограничените възможности“ , те по скоро са почитатели на „старото“ други ще обвинят Русия.Но всъщност, малко ще погледнат себе си и ще търсят грешките там , като цяло , като народ ,и тези които го направят или вече са го направили са на километри пред другите в търсене, и постигане на идеала,колкото и далечен,невъзможен ,дори клиширан да звучи ,и изглежда той.

Този тект е част от задание по учебната дисциплина: Политически организации и институции

Факултет: Икономически и социални науки, Специалност: Публична администрация – III курс – преподавател Андрей Велчев, доктор по политология.