FBI-gun-computer-345x222Нелегалът – универсалното оръжие на разузнаванетоАвтор: доц. Д-р Милен Иванов
Всяко разузнаване се стреми да има свои кадрови разузнавачи и агенти на територията на своя противник, посредством които да изучава всестранно и подробно обстановката и да провежда конкретна подривна дейност. За тази цел се използват две основни форми: легални и нелегални резидентури.
Легалните резидентури работят от „официални позиции“. Разузнавачите и агентите работят в официалните представителства (посолства, консулства, военни и търговски представителства, агенции, фирми, бюра и др,) или са членове на официални делегации, или са туристи, гости и др. По този начин, те използват официалната форма на пребиваване, за да маскират своята разузнавателна дейност. Тази форма на пребиваване в разузнаваната държава има редица предимства: възможност за поддържане официална връзка с местни учреждения, организации и лица. Когато прикритието е дипломатическо, консулско или военно се създава и възможност за съхраняване на секретни материали в сградата на официалното представителство, за ползване на официалната куриерска служба, радио и шифър за бърза връзка, дипломатическа неприкосновеност и др. Официалните позиции, обаче имат и неудобства: всеки служител на официалното представителство или друго лице, което е известно като чужденец, е обект на внимание на контраразузнавателните органи и обществеността, неговите връзки могат да попаднат в полезрението на контраразузнаването и да предизвикат подозрение при усложнена обстановка. В тези случаи възможностите за разузнаване от официални позиции се ограничават или изчезват съвсем.
За да се компенсират тези проблемни моменти в разузнавателната дейност се използват и нелегални (незаконни) форми за пребиваване в разузнаваната държава – „нелегални резедентури“.
„Нелегалните резидентури“ работят от „нелегални позиции“ и те обикновено нямат никаква видима връзка с официалните представителства. В това се състои и основното им предимство пред „легалните резидентури“ – те са по-слабо уязвими и не попадат лесно в полезрението на контраразузнавателните органи. Работейки от „нелегални позиции“, разузнавачите и агентите „нелегали“ могат да изпълняват разузнавателни задачи при всякаква обстановка, включително при усложняване на отношенията между страната, чието разузнаване ги е изпратило и разузнаваната страна – скъсване на дипломатическите отношения, положение на война между двете страни и пр. Разузнаването от „нелегални позиции“ не е нова форма за осъществяване на разузнавателна дейност. Тя съществува още от времето когато се e появила нужда от получаване на секретни сведения за противника. Тази форма на разузнаване се използва активно от всички страни в тяхната борба по между им за първенство в световната политика и икономика, за завладяване на колонии и сфери на влияние.
В периода на подготовката на Втората световна война различните държави са изпращали много нелегали на територията на своя евентуален противник, които са играли важна роля по време на самата война. Така например през 1940 г., в самото начало на войната между хитлерова Германия и Англия, подпомогната от нелегал, германската подводница на кап. Гюнтер Прийн успява да се промъкне в строго охранявания залив „Скапа флоу“ където е базирана голяма част от английската флота и с две торпеда успява да потопи самолетоносача „Роял Оук“ заедно с целия му екипаж от 800 офицери и моряци. Нелегалът Алфред Бееринг, който подпомага тази операция, е подготвен от адмирал Канарис и през 1927 г. емигрира в Холандия с швейцарски паспорт на името на Алберт Ортел. Още същата година той се настанява в гр.Къркуол на Оринейските острови (най-северната точка на Великобритания) близо до залива „Скапа флоу“ получава английско поданство и 14 години работил в този град като часовникар, чакайки момента да изпълни единствената си задача, след което се завръща в Германия, с подводницата на кап. Прийн.
В съвременната обстановка се разчита както на разузнаването от „легални“, така и на разузнаването от „нелегални“ позиции.
За реализирането на своята политика, различните държави разчитат много на разузнаването от „нелегални позиции“. Те засилват постоянно работата в това направление, за да са подготвени в случай на изостряне на международната обстановка, когато границите на дадени страни ще се окажат затворени и не ще могат да използват „легалните позиции“. Като се има предвид характерът на съвременната война, ролята на нелегалите е много по-голяма, отколкото в която и да било война в миналото. Те изпълняват задачи свързани с разузнаване на складове и установки за изстрелване на ракети с ядрено оръжие, за да бъдат извадени те от строя още в първите дни на войната, и да извършват диверсионни актове по отношение на такива обекти и изпълняват още много широк кръг от задачи, поставяни от Центъра.
Разузнавателните служби имат специални поделения, които се занимават с подбор, вербовка, подготовка и изпращане на „нелегали“. Подготовката се извършва и в специални разузнавателни пунктове на територията на други страни. След, завършване на подготовката тези нелегали биват изпращани на специализация в страни, намиращи се в съседство с държавите и регионите, в които е предвидено да работят впоследствие.
В историята на българското контраразузнаване няма случай на разкрит „нелегал“ на противника – чужд гражданин, който да е действал под чуждо име и националност. През годините 1944 – 1954, когато политиката на студената война доминира като политика на почти всички капиталистически страни по отношение на страните от социалистическата общност, органите на ДС на НРБ разкрива много агенти на различни вражески разузнавания от български произход, действащи на наша територия под чуждо име.
През 1949 г. сътрудникът „Нойрат“ намиращ се по това време в обкръжението на американските разузнавателни центрове в Мюнхен и Залцбург, съобщава, че американското разузнаване подготвя двама българи из средата на емиграцията, с намерение да ги изпрати в нашата страна под чужди имена, за да изпълняват шпионски задачи. На 17.10.1949 г. Васил Йошев Начев – бивш старши полицай, участвал в преследване на партизани, и Радослав Тодоров Николов – бивш работник в организацията „ТОД“ пристигат на КПП-Кардам с паспорти на други лица, под формата на завръщащи се от Австрия градинари. Както се установява в процеса на следствието, те били подготвяни в продължение на една година по водене на разузнавателна работа. Били са обучени да работят с няколко вида шифри и тайнописи, снабдени с големи суми в чужда и наша валута и имали задача да организират шпионска мрежа, която да събира секретна информация в полза на американското разузнаване. След тяхното залавяне е започната оперативна игра с американското разузнаване.
Заловеният на 10.05.1961 г. в района на Доспат американски агент Цочо Иванов Карадочев, който е прехвърлен нелегално от Гърция, ползва фалшив паспорт, издаден на името на Иван Койнов Димовски, жител на неговото родно село, с когото имал външна прилика. С този паспорт Карадочев идва в страната по задачи на американското разузнаване още три пъти преди залавянето му.
Стратегическото положение, което заема България на Балканите я прави сериозен обект за различни разузнавателни служби. Освен това трябва да отчитаме винаги и възможността противникът да използва територията на нашата страна като трамплин за прехвърляне на свои нелегали на територията на други страни. Съществуващият безвизов режим за нашата страна с държавите от ЕС създава допълнително благоприятни възможности за противниковите разузнавания да изпращат нелегали както за работа в нашата страна, така и за работа в други страни. Разкриването на нелегалите на противника е важна и отговорна дейност на контраразузнавателните органи, изискваща всестранно и постоянно изучаване и анализиране на оперативната обстановка, голямо майсторство, упоритост и настойчивост. Тя е съставна част от цялата дейност на органите на ДАНС за разкриване на агентурата на противника, действаща срещу нашата страна.
За успешното разкриване на противниковите нелегали е необходимо да се познават формите и методите на работа с тях, каналите за проникване, задачите, които изпълняват – признаците, по които органите на ДАНС могат да се ориентират, че имат работа с нелегал и системна търпелива и добре организирана контраразузнавателна работа.

 

милен иванов
Милен Мирчев Иванов, Старши редактор, автор на рубрика „Сигурност“. Той е доцент в катедра „Наказателно правни науки и сигурност“ на Юридическия факултет в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Завършил е през 1994 г. Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, гр. В. Търново със специалност „Войсково разузнаване“. Защитил е докторска дисертация на тема „Информационно-психологически операции на контраразузнаването“, а след това спечелва конкурс за доцент по дисциплините „Теория на разузнаването“, Теория на контраразузнаването“ и „Кризисно управление“. Хоноруван лектор в Института по публична администрация към Министерски съвет, Военна академия „Г. С. Раковски“, УНСС, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Професионален колеж по охрана и сигурност „Св. Георги Победоносец“. Автор е на монографии, студии и учебници в сферата на националната и корпоративната сигурност.
e-mail: milen@luboslovie.bg 
Прескарта №: 00010 Валидна до: 03.04.2023г.