„Образ на покаянието те имаме, всепреподобна Марие, Христа моли по време на Поста и нам да го дарува, та с вяра и любов тебе в песни да възхвалим.”

Утреня, светилен, глас 3
Неделя 5-та на Великия пост. Преп. Мария Египетска

Евангелско четиво (Марк 10:32-45)

20200405_085548

 ПОТРЕСНО ПОКАЯНИЕ

Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.(Марк 10:45)

Скъпи братя и сестри в Господа, любезни чеда на Светата православна църква, По време на земния Си живот нашият Спасител и Господ служеше не само на праведните, но преди всичко на грешниците. Той обърна в покаяние много сребролюбци, блудници и дори един закоравял разбойник. Даде душата си откуп, тоест разпна се, за да спаси всички ни, ала при условие, че ние сами искаме да се спасим, като повярваме в Него. След Възнесението Си на Небесата Господ Иисус Христос продължи да ни служи и досега Той е приел в покаяние, и дори е издигнал до святост, безбройно множество човешки души, в това число и на големи грешници. Една такава душа е преподобната Мария Египетска. Тя от най-велика грешница и блудница на Александрия и Египет, след близо 50-годишно разкаяние в пустинята, станала най-светият човек на Изтока. Нейният живот е едно малко Евангелие на покаянието и не се нуждае от проповед, защото самият той е проповед. Ще разкажем част от него според собственото й повествование, предадено на авва Зосима, който я погребал в пус-инята, след като един лъв изкопал гроба й. „Родена съм в Египет. Родителите ми бяха още живи, когато аз, 12-годишна, ги напуснах и отидох в Александрия. Там се лиших от дара на целомъдрието си и се предадох на неудържимо и ненаситно любодеяние. Цели 16 години блудствах, мислейки, че целият смисъл на човешкия живот се състои в задоволяване на плътската похот. Един ден забелязах, че тълпи от народ отиват към морето, за да вземат кораб и да отплуват за Светата земя, за да се поклонят на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. У мен се яви непреодолимо желание да замина и аз за там. Но не заради Йерусалим и заради празника поисках да се присъединя към хилядите поклонници, а за да ги изкушавам и склоня мнозина от тях към грях…   Настъпи празникът на Въздвижението на Честния Кръст Господен. Всички поклонници се завтекоха към църквата. Тръгнах и аз с тях и така достигнах храмовия притвор. Понечих да стъпя в самия храм, в който лежеше Животворящото Дърво, но тозчас някаква сила властно ме задържа и отхвърли назад. Помислих, че съм се изтощила физически, и отново направих опит да премина напред. Напразно! Същата сила отново и отново ме отхвърли назад. Строполих се ничком на земята, започнах да ридая и да се бия в гърдите, гръмко изповядвайки греховете си. Когато бях стигнала ръба на отчаянието, изведнъж забелязах пред себе си иконата на Пресвета Богородица и се замолих така: „Пресвета Дево, зная, че е справедливо да бъда отхвърлена аз, блудницата, но и това зная, че Бог стана човек, за да призове грешниците към покаяние. Помогни ми, Пречиста, да вляза в храма на Твоя Син и Бог. Обещавам Ти, че ако ме допуснеш да видя и целуна пречистото Кръстно Дърво на Твоя Син, ще се отрека от света и ще отида там, където ми заповядаш Ти!”   След тази пламенна изповед и даден обет Мария била допусната в храма. Света Богородица й заповядала да се засели в Задйорданската пустиня, където започнал нейният дивен подвиг.   „Повярвай ми, свети отче – продължава своя разказ светицата, – цели 17 години трябваше да се боря с бесовските изкушения и съблазни. Помислите за света с всички негови приятности и сладости ме нападаха като люти зверове. Когато вкусвах от оскъдната си храна, тозчас ме нападаше мисълта за вкусното месо и рибата, които имах в пълно изобилие в Александрия. Когато утолявах жаждата си с мярка водица, пред очите ми започваха да искрят пенливото червено вино и разните други питиета, които имах, когато бях в света. Искаше ми се да викам, да танцувам и да пея всички онези блудни песни, които пеех и слушах по време на всенощните пирове в Александрия. Но тогава си припомнях обетите, които бях дала, преди да дойда в пустинята, и пред очите на душата ми изплуваше образа на Пресвета Богородица от иконата в притвора на Иерусалимския храм и аз падах на земята, започвах да се бия в гърдите и да прося милост и благовременна помощ от Господа Иисуса Христа, Който подобно на нас беше изкушен във всичко, освен в греха (Евр. 4:15-16). И тогава в мен настъпваше велика и сладка тишина, която не може да се сравни с нищо земно, и горчивите ми сълзи ставаха сълзи на неизказана радост и благодарност.”    Братя и сестри,    Като ви разказвам този малък епизод от великото покаяние на преподобна Мария Египетска, чиято светла памет Църквата празнува днес – в  Неделя Пета на Великия пост – виждам колко прав е авва Арсений, когато казва: “Грехът влиза с услаждане, но се изгонва с горчивина. Оскърблението на Бога се изцерява чрез скръб по Бога; който няма тази горест, той не се кае, както трябва. Трябва да скърбиш повече за това, че не чувстваш съкрушение за беззаконията си. Който тук не плаче за греховете си, там вечно ще плаче за тях. И тъй, необходимо е да плачем или тук доброволно, или там заради мъките, въпреки нежеланието ни.    Ако нямаме покаяние, да го изпросваме от Бога и Той ще ни го даде! Щом съгрешим, трябва на момента и да се разкаем, като поименно назовем сторения от нас грях –  това се казва духовно трезвение. Никой, когато получи кървяща рана по тялото си, не отлага лечението, а веднага я почиства, превързва, лекува.    Така всеки грях наранява душата ни и е престъпление да оставяме нейните рани без лекарството на покаянието.    Да се каем с ум, потопен в адската преизподня, за да не отидем там един ден с душата и тялото си. Всеки сторен грях ни свлича в ада, а оттам може да ни изведе единствено Божията десница, но само ако протегнем към нея и нашата десница – десницата на покаянието, на сърдечното умиление, което да ни дарува Бог по молитвите на преподобната Мария Египетска! Амин.