Hristo matanovНай-страшните зарази, донесли жестока смърт в Европа през древността, Средновековието и в по-ново време, идват от Азия според историческите справки. Резултатите от тези щамове са катастрофални за човечеството.

Първите писмени сведения за епидемии с по-широк обхват се срещат още през бронзовата епоха (XIV век пр. н.е.) в Близкия изток, посочва в изследването си Бианка Василева, докторант в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тежка пандемия е засвидетелствана тогава в Хититската империя, която се повтаряла през период от няколко години и е взела много жертви. В така наречените чумни молитви на владетеля Мурасилис Втори се говори, че в резултат на заразата е загинала голяма част от държавата му.

Пак в този период в едно писмо, изпратено до фараона Ехнатон (известен още като Аменхотеп Четвърти), владетелят на Алашия (днешен Кипър), посочва, че неговото царство е посечено от ръката на Нергал – бубонната чума. И допълва, че не може да изпрати дървен материал за фараона, защото дървосекачите са умрели от болестта.

“По това време имаме документиран нилския плъх, който е потенциален носител на заразата”, твърди Василева. По думите ѝ през XIV век пр.н.е. в Близкия изток се наблюдава тежка епидемия, която се повтаря през няколко години, пише 24 часа.

Една опустошителна зараза – чумата в Атина през 530 г. пр.н.е., описана от Тукидид, избива една четвърт от населението на гъстонаселения полис. Симптомите ѝ са доста разнородни. Смята се, че става дума за епидемия от тиф.

Друг масов мор от II век е Галеновата чума.

И за нея се знае, че идва от Близкия изток и се появява за първи път при кампанията на император Луций Вер срещу партите.

Оттам тя достига Египет, Италия и засяга балканските провинции. Продължава до управлението на император Комод (177-180). Благодарение на известния античен лекар Гален имаме подробно описание на симптомите от първо лице.

При нея империята губи 15% от населението си. А авторите Дион Касий и Херодиан я представят като изключително тежка и невиждана дотогава.

Едрата шарка се счита за главния виновник и за т. нар. Епидемия на Киприян в средата на III век, която вилнее 20 г. и носи висока смъртност. Тя взема жертви колкото войните, които империята тогава води и опустошава с особена сила самата столица Рим. Тогава император Требониан Гал не може да напусне Вечния град и остава да дава кураж на жителите. Една от най-големите зарази с невиждани дотогава последици е Юстиниановата чума, избухнала през VI век. Появява се на вълни, като първата е убила 20% от жителите на най-големия тогава град Константинопол. Тя е предизвикана от бактерията йерсиния пистис и засяга лимфните възли, врата и слабините. Пренася се от бълхи, които ходят по плъхове и се разпространява изключително бързо.

Инкубационният ѝ период при хората е 5 дни. От настъпването на първите симптоми до смъртта има само 3 дни. Тя е типична бубонна чума, която еволюира от бронзовата епоха.

Отделно има белодробна и септична форма – също със светкавична смърт.

Юстиниановата чума е повратен момент в човешката история и влияе на прехода от Античност към Средновековие. За първи път нейното изригване в Константинопол е документирано през 542 г.

Прокопий Кесарийски пише, че най-напред е ударила пристанището Пелузий в Египет. Смята се, че е навлязла от Азия с морската търговия.

Заразата бързо завладява империята и надхвърля нейните граници, обхващайки Европа, Северна Африка и Близкия изток.

Първата ѝ вълна през 541-544 г. е невиждан катаклизъм.

Засегнати са както големи градски центрове, така и села и стопанства.

Особено жестока е в гъстонаселения Константинопол. Прокопий дава апокалиптични изчисления, като твърди, че на ден е вземала по 1000 жертви. Съвременните хипотези поставят между 700 и 800 души дневно загинали. Бубонната чума се проявява на периоди – отминава и се завръща.

Преди повече от 20 г. е извлечен геномът ѝ с ДНК от вътрешността на зъбите от масови гробове, казва Бианка Василева.

Има описание как тя е избухнала и на Запад. Павел Дякон разказва, че е стигнала до Рим. Общо през цялото ѝ проявление в продължение на два века е донесла смърт на 40% от заразените.

Като всяка пандемия и тя носи след себе си глад, кризи и усещане за обреченост.

Икономически удря силно Византия и се налага империята да намали стойността на ценните метали в монетите си. Има и културно отражение. Йоан Ефиски рисува апокалиптична картина на чумата и казва, че тя е Божие наказание. След нея част от християните правят известно завръщане към езичеството. В същото време оказва и политическо влияние върху Рим. Благодарение на тази чума Григорий Велики става папа и превръща католическата църква в мощен политически фактор.

Болестта утихва чак в средата на VIII век.

Последната ѝ силна вълна е около 750 г., след което щамът постепенно умира.

С нея пандемиите не спират. През 1630 г. една трета от жителите на Венеция са поразени от чума. На всички пристигащи кораби е наложена 40-дневна карантина. Когато болестта отминава, жителите издигат катедралата “Санта Мария дела Салюте”, където всяка година на 21 ноември отбелязват избавлението от страшния мор.

Най-ценната икона в храма е на Богородица Лечителка, донесена от остров Крит. Затова е в стила на православната иконопис.

Проф. Христо Матанов: И през ХIV век, и сега католическата и православната църква реагират различно при пандемии

В Средновековието масов мор се е появявал през 8-9 века, а днес – през 2-3 г.

Няма такъв зъл гений, който да разработва коронавирус и да го пуска да изтребе населението, убеден е историкът

– Проф. Матанов, откакто свят светува, човечеството е връхлитано от пандемии. Как е оцелявало?

– По естествен път. Пандемия може да има, ако разпространението на заразата е глобално. За нея са нужни две условия.
Сега има глобализация, т.е. може да пътуваш спокойно до Китай, Южна Корея, Европа, Америка. Второ, когато няма глобализация, трябва да се наруши изолацията между отделните райони. Това става при масово нашествие, каквото е Великото преселение на народите, и тогава се разменят вируси и бактерии, срещу които съответната популация няма имунитет. И пламват епидемии и пандемии.

– Една от тези пандемии в Ранното средновековие е Юстиниановата чума. Какви са последиците от нея?

– Нека уточним. Сегашната пандемия е вирусна, а онази е бактериална – класическа чума. Слава богу, че тогава не е имало вирусна, защото е нямало какво да я спре.

Освен Юстиниановата има още една чума в средата на ХIV век – т. нар. черна смърт. Настъпват много сериозни проблеми, свързани с изхранването, попълването на армиите, липса на работна ръка. Дори след черната смърт се появяват наченки на нещо като работническо законодателство – никой не иска да копае за жълти стотинки. За първи път работникът поставя условия на работодателя, откакто съществува тогавашният свят.

Това е ХIV век в Англия. В цяла Европа тогава се наблюдава същото между двете църкви, каквото е днес. Католическият и православният свят и тогава, и сега реагират различно.

– Защо католицизмът и православието реагират различно?

– Това са интересни наблюдения. Тогава католическият свят анализира причините за чумата, макар че не достига до истината, разбира се. Православният е смятал, че тя е божие наказание.
Католическият свят затвори църквите си при коронавируса, а православният твърди, че причастието е най-добрият лек.

Тези паралели показват някакви стереотипи в мисленето на двете църкви.

– Може би и в Средновековието, и сега католическата църква подхожда по-прагматично?

– Абсолютно е така.

– А как ще коментирате решението на гръцката църква, считана за стожер на православието, да отстъпи от каноните в името на здравето и живота и да затвори храмовете си?

– Като вслушване в разума. Целият свят е полудял с този коронавирус. Колкото и да се говори, че църквата не може да откликва на всички изисквания на обществото, не може да стои настрана от тази опасност. Очаквам и Българската православна църква да вземе подобно решение. Обстановката е извънредна.

– Пловдивският митрополит Николай бие камбаните на храмовете в подкрепа на медиците и прикани всички да четат “Отче наш”.

– Това е хубаво, заслужава похвала.

– А не е ли рисково да се дава причастие с обща лъжичка?

– Лъжичката е сребърна и и убива бактериите. Но дали убива вирусите? Не зная това до какво може да доведе.

– Как средновековният свят се е преборил с тези пандемии?

– Никак. Изчаквал ги е да отминат или популацията да създаде имунитет и тогава бактерията е умирала от само себе си. Класическите чумни пандемии траят по два века поне. Юстиниановата почва в VI век и завършва в средата на VIII век. Черната смърт тръгва в средата на ХIV век и свършва в началото на ХVI век.

Но сега пък вирусните пандемии, които са някаква форма на грип, започнаха много да зачестяват. Тогава е трябвало да минат 8-9 века, за да се поднови пандемията, а сега почват да стават през 2-3 години, което е доста страшно.

Това е негативният ефект от глобализацията.

– Къде е спасението – в спазването на инструкциите, докато болестта отмине, или друг вариант?

– Естествено, че трябва да спазваме инструкциите, защото тези, които ги разпореждат, знаят повече от нас. Макар че и те не са съвсем наясно. Защото вирусната пандемия винаги е крачка преди науката. И като че ли няма спасение. Едно време хората не са знаели какъв е произходът на пандемията, чакали са да отмине от само себе си.

Разликата е, че тогавашната чумна пандемия е вземала живота на младите хора. А сегашният вирус поразява възрастните.

Докато не се изработи ваксина, трябва да се набляга на асоциализацията. Това не е нещо ново. И тогавашните хора са се опитвали да се предпазват, но с погрешна представа, защото тя се е предавала от бълхи.

Никакви превръзки, напоени с оцет, или отдалечаване, липса на ръкуване не са помагали.

Сега държавата е по-силна – медицинската система е установена, обстановката е по-благоприятна. И въпреки това е една крачка зад вирусната пандемия.

– Вие как се предпазвате?

– Не влизам в преки контакти. И вече съм на село, където се надявам да съм в по-голяма изолация, отколкото в големия град.

– Вървят конспиративни теории, че коронавирусът е лабораторно разработен и целта му е биологично да изтреби по-малки и слаби народи, за да им бъдат отнети земите. Как гледате на тях?

– Не вярвам в тези теории, каквито и да са те.
Няма такъв зъл гений, който да разработва подобни неща и да ги изпусне. Не вярвам, че това е възможно по принцип.