20200301_111033(0)

Д-р Андрей Велчев с отличните си студенти от 3-ти курс “Публична администрация” в Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”

Скъпи читатeли на Любословие.БГ,

Рядко насочвам вниманието ви към конкретни теми и текстве, но отново имам повод за гордост.

Тази неделя с отличие издържаха изпита си по Политически организации и институции  студентите ми в Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”. Силен и много подготвен  3-ти курс, задочно обучение, специалност Публична администрация, чийто курсово задание беше да пишат по няколко теми по избор за законността, реда и държавността, политическите партии и организации. И този семестър резултът е изключителен. Избрах със съгласието на студентите да публикувам най-добрите текстове.

Благодаря на студентите, че в тона на академичния диалог те участаваха в дискусиите, лекционните занятия и най-вече че проявиха творческа мисъл достойна за бъдещето им професионално и административно развитие! Желая им успех в държавната администрация, пубичния и частен сектор на родината!

ANDREY VELCHEV 2

С уважанние,

Д-р Андрей Велчев,

главен редактор на Любословие.БГ,

преподавател

 

Ето и текста на Небие Туджар със заглавие „Законно е,но не е морално”, „Наредба Н-18. 

Nabie (1)

Тя се казва Небие Туджар,на 21г.,от гр.Сърница. Завършиа е средното си образование в СУ “Св.св Кирил и Методий”. В момента е студентка в  Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски, специалност Публична администрация”„Наредба Н-18“ е актуална тема в този момент за всички фирми, ресторантьори и хотелиери. Възникват два въпроса:

Законни ли са или не?

Морални ли са или не?

Промените свързани с Наредба Н-18.

Законът е нормативен акт на компетентен орган на законодателната власт.

Той съдържа общи (абстрактни) правила за поведение, насочени към неопределен брой субекти и имащи задължителна сила за тези субекти. Могат да се различат много видове правни норми, но основните видове са следните:

  1. задължаващи;
  2. забраняващи (императивни, повелителни);
  3. упълномощаващи;
  4. даващи права, свободи и привилегии на гражданите и техните организации.

Морал е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер. Моралът е синоним на „доброта“ и „правота“.

Какво представлява Наредба Н-18?

Март 2018 г. Депутатите в Народното събрание гласуват промени в Закона за ДДС. С тях задължават всички фирми, които приемат плащания в брой или с банкови карти да използват за целта само предварително одобрен от Националната агенция по приходите софтуер. Софтуер, с който традиционно бизнесът отчита продажбите си. Софтуер, който вече трябва да е свързан и с касов апарат. Целта на наредбата е да ограничи сивия сектор.  Според управляващите огромна част от бизнеса не издава касови бележки и крие обороти. Междувременно проблемите с дописването на наредбата започнаха да се множат, а властта стигна до извода, че НАП трябва да има достъп не просто до данните за продажбите, но и до цялата бизнес информация – доставчици, контрагенти, доставни и продажни цени, отстъпки, промоции и други видове чувствителна информация.

Преди всичко е важно да се отбележи – никой не е оспорвал, поне публично, желанието и правото на държавата да намери начин да накаже нарушителите. Общественият договор предполага всички да плащат данъците си и да не се крият от регулаторите. Държавните администрации обаче имат навика да действат малко грубо, непохватно и понякога – радикално. Българската администрация като че има академични познания в областта на затрудняването на бизнес процесите и този случай само потвърждава тази теза. Какво е СУПТО – Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти? Просто казано на езика на дребните търговци – складова програма, с която освен продажбите, се следят наличности и т.н. Тези софтуери се ползват отдавна в България и заслугата им е, че премахнаха бакалските тефтери и смятането наум, улесниха и оптимизираха сделките, дават ясна и точна представа на бизнеса какво, как и на какви цени се продава. Сега НАП не оспорва използването на тези програми, просто казва, че трябва да има достъп до тях. Казва още обаче, че фирмите не могат да ползват който и да било софтуер – той трябва да бъде лицензиран от НАП. На страницата на приходната агенция има един хубав списък с програми. Ако вашата, за която плащате на разработчика на годишна база няколко стотин лева, не е в него – извинете, купете си нова. С промените НАП ще може да следи абсолютно всяка продажба и да знае какво точно е било продадено: дали е плод или зеленчук. Само че НАП не е много сигурна каква точно е дефиницията на СУПТО. Така например и към момента не е ясно – ако даден търговец издава фактура на MS Word или използва Exxel, дали проверяващият го служител на НАП няма да сметне, че това е нелицензиран СУПТО.

Ако трябва да отговорим накратко на въпроса – защо бизнесът протестира – то отговорът би бил следният: НАП иска нещо, което не е много сигурно какво е, без да отчита отделните специфики на всеки бизнес, без да се интересува от финансовата тежест, която предполагат промените. Резултатът – безумен хаос, който дава огромна власт в ръцете на проверяващите, които ще трябва (и могат) да тълкуват стотиците страници на наредбата – както преценят. Ще затварят обекти, ще налагат глоби за нещо, което смятат, че е нарушение, а то  може и да не е. Остават и малките детайли – дори дребните компании имат по няколко хиляди артикула. Всички те трябва наново да се въведат в новата софтуерна програма – допълнителна работа, която наетите вече служители не могат да изпълняват, защото трябва да зарежат дневните си задължения. Ако нещо по процеса не сработи – трябва да се наемат допълнителни ИТ специалисти.

Няколко примера:

„Пускам касова бележка,но свършва хартията на касовия апарат. Сменям я,печатът продължава, но случайно после установявам,че програмата не е отчела продажбата, а само касовият апарат го е направил.Излиза,че аз лъжа НАП!

„Същото се получава,пускам касова бележка,спира електрозахранването.Проблемът е оправен,печатът продължава,но после установявам,че програмата не е отчела продажбата, а само касовият апарат го е направил.Излиза,че аз лъжа НАП!

“Още – фирмата му купила компютър с програма и касов апарат от лицензирана от НАП компания. Оказало се, че служителите ѝ не са синхронизирали часовника на касовия апарат и компютъра. Отново – търговецът лъже НАП.” И куп още примери….

Особен е проблемът при ресторантьорите, хотелиерите и собствениците на заведения. Според два члена в Наредбата те могат да бъдат затворени за срок от 30 дни, ако не са издали касов бон. От Българската асоциация на заведенията дават пример с това, че ако недобросъвестен сервитьор реши да си прибере парите от клиента в джоба и съответно не издаде касова бележка, то на запечатване за срок до един месец подлежи цялото заведение, от което търговецът губи. Именно след среща с ресторантьорите  Владислав Горанов обяви, че наредбата се отлага.

Освен за малките търговци, които не могат да разберат какво точно се иска от тях, проблем има и за най-големите фирми. В повечето случаи говорим за компании с няколко стотин търговски обекта, някои и извън България. За тях са разработени специални софтуери, които са интегрирани във всички магазини. Програмите са писани от чуждестранни ИТ екипи. В тях са вложени много пари. Логично – тези програми не са лицензирани. НАП дава възможност за лицензирането им, но промените, които трябва да се направят, за да отговарят на изискванията, стават бавно, трудно и след много съгласувателни действия. Финансово – тук говорим вече за милиони левове нова инвестиция. Проблемът обаче остава и той е много прост – никой не вярва нито на НАП, нито на финансовото министерство. Двете ведомства оставиха впечатлението, че сами не са наясно какво искат да кажат с наредбата и изплашиха бизнеса, който очаква репресии от страна на проверяващите.

Сега и двете страни имат нови шест месеца.Първите 3 месеца от новото отлагане ще се използват за интензивна съвместна работа между експерти на съответните браншови организации и НАП, за да се изясни нормативното ниво на неяснотите,за които туристическия бизнес претендира. В кратки срокове, през следващите седмици, ще се проведат и срещи в работен формат за регламентиране и прилагане на режим за запечатване на търговски обекти от НАП, понеже опасенията на бизнеса във връзка с прилагане на Наредба Н-18, се основават и на това, че тя може да отвори допълнителни аргументи за тази крайна мярка.

Бизнесът е проактивен и не се крие. Всичко е в ръцете на автора на Наредба Н-18.

Бизнесмен казва:

“Имаме входирано запитване към НАП от 2018 г., на което нямаме отговор. Когато имаме въпроси, не се отговаря, а като започнат проверките, ще има “ще се глобяваме”.

Според правителството е законно постоянно да се внасят нови промени и изисквания,а морално ли е да не се дават ясни отговори на запитванията направени към съответния орган?

Законно ли е да питаме, когато искаме да се приспособим към внезапните стресиращи промени и да не получаваме  отговор от създателите на тези промени?Морално ли е ,когато  не сме получили отговор,глобите да бъдат единствения вариант? Ако в казаното разменим думите „законно” и „морално” пак ще стигнем до извода,че Наредби от този сорт,нямат за цел превантивно да спомогнат за правилното функциониране на дребния и среден бизнес, който осигурява най- големия приход в хазната, а имат за цел ограничаването на същия този малък и среден бизнес, който и без това е „смачкван” от други подобни правни норми. Не е морално за единиците фирми, които искат да злоупотребяват с приходите си да се налагат правила за целия сектор,съобразени единствено с тези който злоупотребяват. Съществува „по-малко” и „по-голямо” зло,стремим се винаги да избираме по- малкото, но в този случай избираме по-голямото зло.Ограничаването на цял сектор заради единици злоупотребяващи не е морално според мен. Методите трябва да бъдат различни, които не засягат наистина функциониращите. Законно и морално за понятия които трябва да са винаги ръка за ръка, но в случаи като този не се получава. Според мен основният проблем, с който се сблъскват всички, е неясни и противоречиви текстове в наредбата, както и казуси, които могат да доведат до различни тълкувания. Това според тях води до създаване на условия за корупция и чиновнически произвол.

Трябва да изберем едно от двете „Морал” или „Законност” оставям на Вас да прецените!