security_calendar_140044204Дойде времето на обзорните коментари и анализи за отиващата си 2019 година. Някои например питат за „събитието на годината“. Други правят класации за „човек/политик на годината“. Трети задават въпроса „С какво я запомнихте?“ Почти никой не се интересува – а какво всъщност се промени? Основателен въпрос, защото все пак отбелязахме кръгла годишнина от началото на промените, наречени кой знае защо „преход към демокрация“, но се оказаха преход към клептокрация.

Ето какво написа още Александър МАРИНОВ за online изданието на БанкерЪ: Година ли бе – да я опишеш:

Събития имаше в изобилие. Два пъти избирахме – евродепутати и местни управници. Два пъти избираха от наше име – нов главен прокурор и нов ръководител на онази комисия с непроизносимо наименование, която би трябвало да се бори с корупцията „по високите етажи на властта“. Заливаха ни с порой от числа, свидетелстващи за неотклонното подобряване на живота ни. Например, навръх празниците премиерът ни зарадва, че има значителен ръст на чуждестранните инвестиции. Оказа се евтин римейк на популярния виц за компютрите и компотите. Не били инвестиции, били заеми от чужди компании за тукашните им представителства, които ще трябва да се връщат. От нас, не от премиера.

Има едно оригинално определение на Уинстън Чърчил за демокрацията. То гласи горе-долу така: „Демокрацията в края на краищата се свежда до това, че един малък човек влиза в една малка стая и с един малък молив нанася един малък кръст на един малък лист хартия.“ Та, след всички събития и класации на годината, си струва да зададем въпроса – какво се промени у нас за „малкия човек“, когото някои представят като „върховен суверен“?

Проблемът е в това, че си отива поредната година, в която най-различни неща (ни) се случват, но нищо не се променя. По-точно, създава се впечатлението, че нищо не можем да променим, защото нищо не зависи от нас. Тъпчем на едно място, седим в купето на влака и се клатим, та дано влакът тръгне. Не тръгва, зациклили сме, или както се казва на модерен език, компютърът ни е забил.

Любословие по banker.bg – пълният текст тук