На Коледа по малко от всичко: Традиции, немски базари и „Сам вкъщиКоледа е празник на семейството. Без значение от това дали сме традиционалисти, религиозни или само „модерни“. Без значение от това колко традиции спазваме и какви са те. Празничната трапеза събира и сплотява. Всичко става по-хубаво, по-празнично, по-уютно. Коледната еуфория успява да измести сивото ежедневие както никой друг празник не може.  И най-големият Гринч няма шанс да развали празника, просто защото е… Коледа.

Традициите на различни държави се преплитат, създават се нови или се модифицират и то без да има недоволни. Хапваме немски вурстчета, пеем английски песни, посрещаме коледари  и успяваме във всичко това да добавим и малко религиозна тематика.

През последните години празникът до такава степен се е комерсиализирал, че вече не е ясно какво точно празнуваме. Ама е празнично. Дядо Коледа бие камбаната някъде около витлеемската пещера със сцена от Христовото Рождество и всичко е съвсем естествено. А  у дома на телевизора се сменят сцени от „Сам вкъщи“, без значение коя част.

Важното е някой да забрави някъде Кевин Маккалистър. Всичко вече е наизустено, на теория е омръзнало, но все пак създава празничен дух. Връща ни години назад и ни припомня отминали Коледи. И така, когато говорим за коледни традиции не можем да се ограничим само в типично българските, защото искаме или не, признаваме или отричаме –  те вече съвсем не изчерпват темата за Коледа. Хората са много по-космополитни и отворени към нещо ново и различно. В никакъв случай, това не означава, че трябва да обърнем гръб на родното, да забравим коледарските песни и традиционните гозби. Напротив – място има за всичко.

От кога всъщност празнуваме Коледа?

Истината е, че корените на празника са много по-дълбоко от християнството.  Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.

Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.

Коледа и комунистическият режим

Някога десетилетия у нас Коледа буквално бе изчезнала. Празник за който всички знаят, но не празнуват. А всичко е изместено за Нова година. Дядо Коледа става Дядо Мраз и всичко е почти същото, но не точно.  В България 25 декември е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. Българите, обаче никак не са забравили за празника, даже напротив…

Към народните традиции

На много места в страната празникът се нарича Божик или Божич. Както на Бъдни вечер, така и на Коледа най-важна е трапезата. Хлябът и виното са най-важни – те символизират кръвта и тялото на Христос и препращат към тайната вечеря.

А за тези, които са постили – на Коледа е и денят, в който вече може да се похапва месо. Така че, задължително на масата трябва да има и месо.

По традиция за празничната вечер се пече пуйка със зеле. На масата присъстват сарми, пържоли, баница, туршия. По-добрите кулинари могат да приготвят тиква, пълнена с месо, капама със свинско или телешко месо. Капамата съдържа кисело зеле, кайма, сарми с месо, наденица или луканка, кървавица, сланина. Перфектната капама се състои от всичко това. Продуктите се слагат задължително в глинен съд и се готвят много дълго на бавен огън – поне няколко часа. Съдът се затваря с тесто, за да може да се задуши месото добре.

За празничната трапеза се приготвя питка или цяла погача. Тя може да бъде украсена с мотиви от раждането на Христос или пък с фолклорни мотиви – листа, венци, клони, птичета и др.

Коледари

Определено, когато говорим за  Коледа това е най-българската традиция, но за съжаление все по-рядко се изпълнява. Трудно е да се пресъздаде така, както някога, особено в големия град. Представете си как група неомъжени момчета тръгват от блок на блок и чакат някой да им отвори пред всеки вход. Все още, обаче има населени места, в които тази традиция е жива. Пример за това е пловдивското село Първенец, където всяка година голяма група обикаля от врата на врата. Мъжете са облечени с носии и пеят коледарски песни. Обичаят не се изпълнява на Коледа, а няколко дни по-рано(тъй като на самия празник е по-трудно да се събере групата). Стопаните не ги посрещат с кравай и забодена на него пара, а с каквото имат в дома – обикновено вино, плодове или само парички. В повечето къщи няма и пшеница, нито сито – така че и това отпада. Обичаят повелява това да бъде дадено на коледарите от домакинята, а мъжете да наръсят цялата къща – за плодородие.

Първенешките коледари не обикалят селото и през нощта, както повелява традицията, а през деня. Традицията и тук е променена по разбираеми причини.

В народните представи през нощта се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Иначе коледарите трябва да са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си да носят „шарени тояги“.  Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

Елхата

Е, и елхата не присъства от „време оно“ в нашите обичаи. Традицията започва от ХХ век. Преди това обичаят е бил по-популярен в Западна Европа. Вечнозеленото дърво е  символ на събуждащата се за живот природа. И друго сме взели от запада – пищната украса.  Всичко става все по-осветено, лъснато и накичено. В пълен противовес с християнските ценности, според които украсата трябва да бъде скромна.

Luboslovie.bg по Олга Даскалова/trafficnews.bg