1280px-roger_federer_2012_indian_wellsИзлезе нов откъс от новата биография на Роджър Федерер. Книгата, написана от швейцарския журналист – Рене Шауфер ще излезе на пазара в края на този месец на български, благодарение на издателство Premium Books. Книгата акцентира върху последния успешен период в кариерата на Маестрото, след като той се завръща на корта след първата си сериозна контузия, претърпяна през 2016 година. В нея са включени и разкази за детството на Роджър, както и първите му стъпки в тениса.

„Когато в края на декември 2017 година Федерер каца в Пърт, ситуацията е съвсем различна в сравнение с неговото завръщане преди 12 месеца. Той пак е № 2 в света, но е победител от “Уимбълдън” и Мелбърн и сега на турнира “Хопман Къп” пак е изключителна звезда. Няма спирачки! Печели всичките четири единични двубоя, а заедно с Белинда Бенчич – и всичките при смесените двойки. Така на този престижен турнир става победител, седемнайсет години след триумфа си за Швейцария с Мартина Хингис.

Партньорката му Бенчич е точно толкова въодушевена от него (той й помага през целия турнир), колкото и Тенис асоциацията на Австралия, която за пореден път регистрира нечуван зрителски рекорд. Пол Папалия, министър на туризма в Западна Австралия, е очарован: “Федерер направи толкова много за Западна Австралия, колкото никой не е правил!” – обявява той по време на награждаването. Министърът е така развълнуван заради селфито, което Федерер си прави с една куока – късоопашато кенгуру, което се среща само в тази част на света.

Снимката със смешното животно и пусналия брада тенисист предизвиква небивал шум – от една страна заради 30-те милиона почитатели на тенисиста, които го следват в социалните мрежи, а от друга – заради многобройните новинарски предавания и статии във вестниците. Когато Федерер в своето обръщение говори с неподправена възхита колко страхотна е Западна Австралия (“Идвайте, хора, посетете Пърт!”), щастието на Папалия беше пълно. Остров Ротнест, където Федерер е отишъл на разходка и се е щракнал с куоката, преживява такъв наплив от туристи, какъвто никога не е виждал. Търсенията в интернет нарастват четворно. Съвсем спонтанно и безкористно Федерер спечели от тази постъпка.

Държавните власти, свързани с туризма, се споразумяват да му отпуснат хонорар в размер на 1,5 милиона щатски долара. Когато Федерер пристига от Пърт в Мелбърн, е смятан за категоричен фаворит на Откритото първенство на Австралия. На него му липсват солидни аргументи, за да противоречи. Единственото, което му хрумва, не е много убедително: “Един състезател на 36 години не бива да бъде смятан за фаворит”. Но той не е какъв да е 36-годишен. Сред играчите на върха е в най-добра форма.

Анди Мъри отсъства заради операция на хълбока, Вавринка е сянка на самия себе си след операция на коляното, Джокович се бори още с проблемите в рамото си и губи на осминафинала от южнокорееца Чун Хьон. А когато Надал губи от Чилич поради нова контузия в бедрото, пътят към 20-ата титла изглежда разчистен. След трудно извоюваната си победа срещу Бердих Чун не е сериозен противник на полуфинала. Азиатецът има пришка на ходилото, получена при игра на футбол, и след час игра отпада. На финала Федерер среща Чилич. Няколко месеца преди това на “Уимбълдън” Чилич пък има спукани мазоли, но сега е в топформа. Финалистите не са лишени от предистория.

По случайност преди 2 месеца двамата се срещнат на Малдивите по време на ваканция, след като вече са играли един срещу друг на АТР финалите в Лондон. “Потренирахме малко и изпихме по няколко питиета” – разказва Федерер. С тях са били Мирка и възлюбената на Чилич. “Като усещахме, че вече много сме се изпотили, спирахме.” В деня на финала в Мелбърн е много горещо. Температури от порядъка на 38 градуса принуждават организаторите да спуснат подвижния покрив. Това хич не се харесва на Чилич. Всичките досегашни мачове той е играл на открито и е бил подготвен за горещината.

“Аз нямам нищо против, че сложиха покрива. Само че така се получи огромна разлика в температурата – 38 градуса навън, 22-23 вътре” – оплаква се той. Федерер, като един от най-добрите играчи на закрито, атакува веднага, прави 4:0 и печели първия сет за 24 минути. Това беше финал № 200 от турнирите на Големия шлем в историята на професионалния тенис, а неговата 20-та поред купа изглеждаше съвсем близо. Тогава Чилич се активизира, Федерер попадна под натиска му и стана колеблив на моменти. Стигна се до тайбрек и до първата му загуба на сет в турнира. Той реагира твърдо, съвзе се в третия сет и в четвъртия вече водеше с 3:1 гейма. Отново се заговори какво ли не за Федерер – губел контрола на мача.

Чилич атакуваше като в опиянение, заигра внезапно като човека, който през 2014 г. изненадващо спечели US Open, като на полуфинала не даде на Федерер нито сет. Федерер загуби пет гейма един след друг – от 3:1 стана 3:6. Сетът завърши, устремът също. Както преди 12 месеца срещу Надал, победителят в Australian Open щеше да се определи в петата част. Както тогава, попадна под натиск, трябваше веднага да отрази два брейкбола. Това му се удаде с прекрасни сервиси, за което той се окуражи – “Chumm jetza!”. Като че ли беше резервирал сервисите за себе си, бушуваше и беше неотразим. Публиката беше шумна като никога – усещаше се, че мачът навлиза в решаващата си фаза. “Let`s go, Roger, let`s go…” – понесе се на “Род Лейвър Арина”. Също като миналата година. И Роджър даваше.

“Кръвта му замръзнала”, както се изрази по-късно, докато обърна играта и взе превес над Чилич. 2:0, 3:0, после още един пробив. За 33 минути приключи сета с 6:1. Също като Надал и Чилич поиска видеоповторение при последната точка, но и този път топката беше докоснала линията. 6:2, 6:7, 6:3, 3:6, 6:1. От този момент Федерер стана носител на 20-ата си титла от Големия шлем – вдигна ръце нагоре, сви юмруци. И тогава “Род Лейвър Арина” се превърна за него в корта на сълзите.

“Приказката продължава” – каза той с треперещ глас. Когато после благодареше на екипа си, след думите “I love you, guys…” не можа да продължи. Хвана се с ръка за главата, сълзите се търкаляха по лицето му, докато зрителите го аплодираха на крака, някои ликуваха, даже Род Лейвър го снима. Повече от една минута продължи този празничен, несравним, емоционален и вечен момент, докато един от модераторите се включи и избави Федерер.