kalin terziiski_bulfotoЗащо ли не съм лекар вече? Така се питам и гледам как репортер, опасно и стряскащо амбициозен, напада с въпроси един дебел лекар, който се опитва да влезе в своя черен мерцедес-бенц. Знаете ли, мили господа, колко вида са леките автомобили на тая фирма? Аз не знам, но вий знаете, защото нема българин да не знае такива основополагащи и жизненоважни за културния човек неща – като колко вида и класа мерцедеси има, както и за колко Барса купи последния нигериец, когото купи.

Мерцедесът на лекаря беше… като да беше спортен или поне доста спортееше или беше просто нисък и доста амбициозен, почти колкото репортера, да речем, но вероятно невероятно по-скъп. Българските журналисти обикновено са доста евтини. Скъпа кола, казвам ви. Лекарите, по мое време, да речем към 1998-ма – взимаха заплата около 170 лева. Тогава с тая заплата можеше да се купят 30 хляба, двайсет пилета, два килограма сирене, да се плати токът… но не и да се плати телефонът; и в никакъв случай – да се плати парното, да се отиде на почивка до Хисаря или до Банкя или да се купи подарък на малкото детенце дома.

Естествено – имаше лекари, които ходеха на почивка и на Марс и на Луната и на Юпитер и къде ли не; и тогава също сума ти и лекари беха ловджии и си купуваха патрони за специалната ловна карабина за по петдесет лева парчето (патрона). Когато става въпрос за здравето и когато те притиснат здраво, и когато няма къде да ходиш – плащаш и с кръв, и с душа, и дома си продаваш. А тоя, който те е притиснал, си свирка някоя популярна мелодия по свой избор. Аз говоря за себе си.

Винаги и единствено за себе си. И който тъпанар сметне, че това е от неинформираност или от някаква злокачествена форма на егоцентризъм – ще му кажа: честният човек говори за себе си; той себе си знае и за себе си и за своите постъпки отговаря.

И ако дава пример – дава го със себе си. И за добро, и за лошо. И така: аз взимах 170 лева. А тия, които също взимаха по 170 или 230, но ходеха на лов в Словакия (страхотна ловна дестинация, казвам ви, Карпатите…). …те, мили господа, правеха същото, което правеше и този господин с мерцедеса от репортажа с активния и опасно амбициозен журналист. Крадяха. Крадяха здравето, парите, живота, сърцата, смисъла, почтеността, спокойствието и радостта на хората. И ходеха ли ходеха – на конференции в Сан Ремо и на ловни сафарита в Памир. Всички винаги сме знаели колко крадат някои лекари в България!

Защото, когато притиснеш някого чрез здравето му; и когато само ти си човекът, който може да помогне, когато извиеш някому ръцете така, че ставите почнат да пукат и да се трошат, когато поставиш някого в такава безизходица, че е готов да ти направи попара от кръвта си, та да лочиш – тогава ти остава едно… …остава ти да си сложиш дебелите очи, да станеш циничен като палач. И да взимаш, колкото можеш! Лекари винаги са взимали и винаги са изнудвали болните хора по най-чудовищен начин.

Бил съм лекар и го знам. Сега ще кажа така: Само някои лекари. Но може ли да има невинни в една гилдия, щом в нея се правят най-грозните възможни престъпления – срещу болни и безпомощни хора – и тия, които извършват престъпленията, биват търпени и се налага не хора от гилдията, а съвсем външни хора да поправят разваленото? Репортери да ловят мръсниците?

Може ли да има невинни сред тия, които търпят и си затварят очите за такава очевидна и повече от чудовищна вина? 57 бона, мили господа и дами, плахо подтичващи из горските сенки с ефирни роби от Ерменеджилдо Дзеня (хоп, Дзеня е фирма за луксозно мъжко облекло, нали, това е важно, това е изконно българско знание!). 57 бона! Това говедо е взимало заплата (и кой му я е давал?), за да поставя стентове в коронарните артерии на десетки здрави хора – толкова пари, с колкото живеят на месец 57 обикновени семейства! И естествено – подобно моите колеги от далечния минал век – е ходело на почивчици на острови и разни такива мазни дестинации.

Когато няма накъде да ходиш – траеш си. Колкото ти поискат – даваш. Това, че си си плащал осигуровки – няма значение. Колкото кажат, че струва – вярваш. Лекарите са светци, защото може и да не ти вземат пари. Или поне парите, които ти вземат да не са толкова, че като ги дадеш, да се полееш с бензин и да се запалиш, защото няма да можеш да ги върнеш никога, ако ще и да живееш три живота.

Изнудването на човек в безизходица, използвайки като инструмент за изнудване професионалното знание (превърнато в някаква мрачна езотерика: само ние знаем какво е „коронарна обструкция с тиха исхемия и помпена инсуфициенция!), та изнудването на човек в безпомощно положение и беззащитен – е престъпление, което няма равно на себе си по низост. А сега помислете за съвременната медицина.

Отново казвам: част от лекарите. Но какво правят другите, честните? Та не е увиснал още ни един от тия – нечестните мръсници – обесен надолу с главата от колегите си, с разпран корем и с наслагани поне двайсет излишни стента? Какво правят честните лекари, докато някой създава такова име на гилдията им? Време е да помислим за ситуацията в съвременната медицина. И добър ден.