На 15 септември се навършиха две години от края на една от най-успешните космически мисии на нашето време

От първото кацане на Луната през 1969г. до днес човечеството е оставило отпечатък в историята си с редица успешни и неуспешни мисии, целящи по-детайлното изучаване на Вселената.

Мисията „Касини-Хюйгенс” на НАСА в колаборация с Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция има за цел да изследва шестата планета в Слънчевата система – Сатурн, нейните пръстени, както и естествените ѝ спътници.

Космическият апарат съдържа две части. Предназначението на „Касини”, модула на НАСА, е да се концентрира върху изучаването на Сатурн и пръстените му, а модулът на ЕКА „Хюйгенс” има за цел да кацне на една от луните на планетата – Титан.

Мисията „Касини-Хюйгенс” получава името си в чест на италианския астроном Джовани Касини, който открива четири от луните на Сатурн и освен това наблюдава пролуките между пръстени на планетата, и на холандския учен Кристиан Хюйгенс, който е откривател на естествения спътник на Сатурн – Титан.

Космическият апарат е изстрелян на 15 октомври 1997г. Пътуването до шестата планета от Слънчевата система отнема на „Касини-Хюйгенс” почти седем години. Той влиза в орбита около „планетата с пръстените” на 1 юли 2004г.

След това „Касини” прекарва малко над 13г. в орбита около Сатурн, заснемайки хиляди снимки и не само. Благодарение на тази мисия в сътрудничество между НАСА, ЕКА и ИКА, астрономията придобива един по-различен облик.

Данните, които „Касини” събира, допринасят за развитието на науката с такъв темп, който би бил невъзможен без наличието на подобен вид космически апарати.

Мисията „Касини-Хюйгенс” успява да събере данни и да докаже общата теория на относителността на Айнщайн, почти едно столетие, след като великият учен прави своето откритие.

Благодарение на „Касини” учените успяват да се запознаят със седем, до този момент непознати, луни на Сатурн.

„Касини” се разделя с модула „Хюйгенс” на 25 декември 2004г. „Хюйгенс” навлиза в атмосферата на Титан на 14 януари 2005г. и след два часа и половина спускане апаратът успява да достигне повърхността на луната.

„Хюйгенс” предава информация към „Касини” от повърхността на Титан в продължение на 90 минути, след което спира да функционира.

Данните, които „Касини” запазва, след това са пренасочени към учените на Земята.

Въпреки приключването на мисията на „Хюйгенс” за „Касини” това е едва началото.

Космическият апарат прави няколко прелитания покрай естествения спътник на Сатурн – Енцелад, през 2005г. Едва ли някой подозира, че именно срещата на „Касини” с Енцелад ще се превърне в една от причините за принудителното унищожаване на космическия апарат.

По време на прелитанията край Енцелад „Касини” установява, че луната има, макар и слабо, магнитно поле, което предполага наличието и на тънък слой атмосфера.

Наблюденията на ледените гейзери на южния полюс на Енцелад карат учените да подозират, че някъде под повърхността на луната има наличие на вода в течно състояние – нещо, което често определят като „изворът на живота”.

На 12 март 2008г. „Касини” прелита само на 50км разстояние от повърхността на Енцелад, като преминава директно през струите, изхвърляни от неговите гейзери.

„Касини” успява да засече следи от вода, въглероден диоксид и въглеводороди. Космическият апарат прави и кадри в инфрачервения спектър на повърхността на Енцелад.

На 21 ноември 2009г. „Касини” прави осмото си прелитане край естествения спътник на Сатурн, като благодарение на кадрите, които заснема, учените изграждат подробна карта на южния полюс на Енцелад.

На 3 април 2014г., почти 10г. след навлизането на „Касини” в орбита около Сатурн, НАСА обявява, че под повърхността на Енцелад е открит океан от течна вода, което го превръща в едно от местата в Слънчевата система с най-голяма възможност за наличието на живот, под формата на микроорганизми.

Три години по-късно именно това откритие ще накара учените да разрушат „Касини” принудително. Те искат да бъдат сигурни, че няма да „замърсят” чужди светове, като луните на Сатурн, с микроскопични форми на живот, пренесени от Земята.

Постепенно приближавайки се все повече към Сатурн „Касини” изгаря в атмосферата на шестата планета от Слънчевата система на 15 септември 2017г.

Трагичната съдба на „Касини” е приета със смесени чувства на тъга и радост.

Радост от добре свършената работа, многото нови открития и десетилетията работа по мисията на хиляди хора. И тъга. Тъга поради края на една от най-успешните космически мисии на века.