globe3tПрез 1996 г. американският лекоатлет Карл Люис печели на Олимпиадата в Атланта златен медал в скока на дължина. Карл Люис става петият спортист в историята на съвременните Олимпийски игри с четири поредни златни медала в една и съща дисциплина. На таз дата през 1981 г.в катедралата “Сейнт Пол” в Лондон английският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз се жени за Даяна Спенсър. 2014 г.

Според Пекинския институт за социални науки Китай забогатява със 17% между 2010 и 2012 г., но една 1% от населението притежава една трета от богатството на страната. Китай е заплашен да се развива по латиноамерикански сценарий. Сега в САЩ емигрират пет пъти повече китайци, отколкото през 80-те години на миналия век. Китайците се страхуват от възможно масово недоволство или революция заради растящата пропаст между бедни и богати. 2012 г. Референдумът в Румъния отхвърля импийчмънта на президента Траян Бъсеску. 2011 г.

Висшето военно ръководство на Турция начело с Началникът на Генералния щаб на турската армия генерал Ъшък Кошанер подаде оставка заради несъгласие с ислямисткото правителство на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Следващата седмица Висшият военен съвет ще проведе голяма среща на която ще обсъди намерението на Ердоган да създаде президентска република.

Ердоган няма достатъчно гласове в Националното събрание за да промени Конституцията. 2006 г. Скопското списание “Форум” публикува водеща статия със заглавие “Аз съм българин…”. Основна тема на статията е българското гражданство на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски. В статията се твърди, че според Георгиевски “алтернативата на Македония е България” и още – че “с решаването на казуса Косово, Македония ще изпадне в такъв геополитически водовъртеж, в който единственото спасение за нея ще бъдат прегръдките на България”.

1996 г. Американският лекоатлет Карл Люис печели на Олимпиадата в Атланта златен медал в скока на дължина.

Карл Люис става петият спортист в историята на съвременните Олимпийски игри с четири поредни златни медала в една и съща дисциплина. 1994 г. Бившият италиански министър-председател Бетино Кракси е осъден на осем и половина години затвор заради злоупотреби. Бетино Кракси е роден през 1934 г. Той е министър-председател на Италия от 1983 г. до 1987 г. Генерален секретар е на Италианската социалистическа партия от 1976 г. и заместник-председател на Социалистическия интернационал от 1977 г.

Умира през 2000 г. 1992 г. Бившият източногермански лидер Ерих Хонекер пристига в Берлин, за да отговаря пред съда за смъртта на застреляните на Берлинската стена бегълци от ГДР. Ерих Хонекер е роден през 1912 г. Той е държавен деец на ГДР. Председател е на Съюза на свободната германска младеж в периода 1946-1955 г. Генерален секретар e на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и e председател на Държавния съвет на ГДР (1976-1989 г. ). През 1989 г. е изключен от ГЕСП.

От 1993 г. живее в Чили. Умира през 1994 г. 1981 г. В катедралата “Сейнт Пол” в Лондон английският престолонаследник и принц на Уелс Чарлз се жени за Даяна Спенсър. Чарлз предлага брак на Даяна през февруари 1981 г. В деня на сватбата им хиляди хора излизат по улиците на Лондон, а милиони наблюдават от малките екрани бракосъчетанието между 32-годишния престолонаследник и 20-годишната Даяна. Даяна и Чарлз имат двама сина – принц Уилям Артур Филип Луис и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид. След 15 години брак, принц Чарлз и принцеса Даяна се развеждат на 28 август 1996 г.

Даяна се отказва от титлата кралица на Англия в бъдеще и от обръщението “Ваше Височество”. Даяна загива в катастрофа на 31 август 1997 г. На 9 април 2005 г. принц Чарлз се жени за Камила Паркър-Боулс.

1973 г. Георгиос Пападопулос става временен президент на гръцката република. Георгиос Пападопулос е роден през 1919 г. Той е гръцки държавник, полковник. Един от ръководителите на военния държавен преврат в Гърция през април 1967 г. От декември 1967 г. е министър-председател, а от март 1972 г. е регент на Гърция. Пападопулос концентрира цялата власт в свои ръце. След свалянето му през 1974 г. е изпратен в затвора.

1958 г. В САЩ е създадено Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (NASA). НАСА е американска правителствена агенция, отговорна за програмата за космически изследвания. Разработва програми за космически полети, създаване на космически кораби и др. Обединява над 10 центъра, между които космическият център “Л. Джонсън” в Хюстън (Тексас), центърът “Маршал” в Хантсвил (Алабама), центърът “Дж. Кенеди” на Кейп Канаверал (Флорида) и др. 1957 г.

Влиза в сила уставът на Международната агенция за атомна енергетика (МАГАТЕ). МАГАТЕ е световна междуправителствена организация за развитие на сътрудничеството в областта на мирното използване на атомната енергия. Тя е създадена в съответствие с решение на Общото събрание на ООН от 3 декември 1955 г. Уставът й е утвърден на 23 октомври 1956 г. в Ню Йорк, а влиза в сила след 29 юли 1957 г.

Щабквартирата на организацията е във Виена. До 1985 г. обединява 113 държави между които и България. 1946 г. Започват заседанията на Парижката мирна конференция (1946–1947 г.), която има за цел уреждане на резултатите от Втората световна война (1939–1945 г.) в Европа. Конференцията е открита на 29 юли 1946 г. в Париж. Заседанията й се провеждат до 15 октомври 1946 г. Тя подготвя мирните договори между държавите от антихитлеристката коалиция, победителки във Втората световна война, и бившите съюзници на нацистка Германия в Европа – Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия.

В конференцията участват представители на 21 държави. Българската делегация се възглавява от министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи Георги Кулишев и председателят на парламента Васил Коларов. Те настояват България да бъде призната за съвоюваща страна, отхвърлят териториалните претенции на гръцкото правителство, отстояват българските права над Западна Тракия и се противопоставят на прекомерните гръцки искания за репарации. (

Конференцията одобрява голяма част от разработените от Съвета на министрите на външните работи проекти. След обсъждане на останалите несъгласувани въпроси на Нюйоркската сесия на Съвета на министрите на външните работи договорите са подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж. 1945 г. В хода на Втората световна война американският кораб “Индианаполис” е потопен от японска подводница.

Преди това той успешно е доставил на местоназначението й атомната бомба, която след седмица е хвърлена над Хирошима. Хирошима е първият град, бомбардиран с американска ядрена бомба на 6 август 1945 г. Заедно със загиналите в Нагасаки жертвите са 300 хиляди. Хирошима е силно разрушена и по-късно възстановена. 1921 г.

Основан е Съветът за международни отношения (Council on Foreign Relations) в Ню Йорк от полк. Едуард Хаус, съветник на американския президент Удроу Уилсън и доминираща фигура в Белия дом. Съветът за международни отношения е американска политическа организация и е затворен клуб. В него участват най-влиятелните хора в САЩ: политици, банкери, милиардери, стратези и анализатори. Срещите са строго конфиденциални, решенията са неформални, но резултатите им засягат целия свят. Причина за създаване на Съвета за международни отношения е крахът на американския план за устройство на света и последвалото изтегляне на САЩ от Европа.

Целта му е прогнозиране и менажиране на световните дела. Финансиран е от магнатите Дж. Рокфелер, П. Вартбург, Якоб Шифт, Дж. П. Морган. Негови директори са Д. Рокфелер, Сайрес Ванс, Дж. Буш, Джордж Шулц, Алън Гринспън, Брент Скоукрофт, Джийн Къркпатрик. В СМВ се раждат и развиват идеите за устройство на света след Втората световна война, както и за създаване на мрежа от световни организации (ООН, МВФ и Световната банка).

От 1990 г. членовете му открито използват термина “нов световен ред”. Адолф Хитлер е избран за ръководител на Националсоциалистическата германска работническа партия. Адолф Хитлер е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия. За периода 1933 г. – 1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934 г. – 1945 г. е министър-председател и държавен глава. През 1913 г. се преселва в Мюнхен.

Участва в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на пет години затвор през ноември 1923 г.

В затвора започва да пише книгата “Моята борба”, в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила Хитлер създава въоръжените SS отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове” на 30 юни 1934 г.

Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма.

Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г. са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г.

След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавен глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт.

Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. В края на войната Хитлер се самоубива. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. 1916 г. В хода на Първата световна война 24-ти пехотен черноморски полк сменя 32-ри пехотен загорски полк и организира отбраната на връх Преслап (Македония). 1858 г. Япония подписва със САЩ първия си договор за приятелство и търговия. 1830 г. След избухването на Юлската революция във Франция, на 27 юли 1830 г., френският крал Шарл Х е детрониран. Той избягва от Франция и живее в изгнание в Шотландия и в Австрийската империя.

Юлската революция бележи революционните вълнения във Франция, довели до свалянето на династията Бурбони. Недоволството от стопанската криза в края на 20-те години на ХІІ в. се засилва от реакционната политика на крал Шарл Х. Отмяната на свободата на печата предизвиква демонстрации в Париж, които на 27 юли 1830 г. прерастват във въстание. След детронацията на Шарл Х управлението на страната поема Луи Филип.

Установява се Юлската монархия. Луи Филип управлява Франция от 1830 г. до 1848 г. Той назначава за министри Тиер и Гизо и се стреми да запази по всякакъв начин мира вътре и вън от Франция. Противник е на всякакви реформи, особено в изборната система. Абдикира и напуска със семейството си Франция след избухването на революцията през 1848 г. Неговата дъщеря – княгиня Клементина, е майка на българския цар Фердинад I. 1754 г.

В първия международен боксов мач англичанинът Джак Слейк нокаутира французина Жан Пети. 1588 г. Испанската Велика армада (военният флот на испанският крал Филип II), изпратена, за да завладее Англия, е разбита в Ламанша от английската флота, ръководена от сър Франсис Дрейк и лорд Хауърд. Сър Франсис Дрейк (на снимката) е роден около 1540 г. и умира през 1596 г. Той е английски мореплавател, вицеадмирал. Пиратства край бреговете на Западна Африка (1567-1569 г.) и Америка (1570-1572 г., 1585-1586 г.).

Извършва (втори след Фернандо Магелан) околосветско плаване (1577-1580 г.). Командва английския флот при разгрома на испанската “Непобедима армада” (1588 г.). 1586 г. Основан е руския град Тюмен, нефтената столица на Сибир. Построен е на мястото на татарския град Чинги-Тура. Това е първият руски град в Сибир. На тази дата умират: 1979 г. Умира Херберт Маркузе – немско-американският философ и социолог представител на Франкфуртската школа (“Ерос и цивилизация”).

Маркузе е роден през 1898 г. По произход е германец. От 1934 г. живее в САЩ. Според Маркузе движеща сила на социалните изменения са аутсайдерите (преследвани национални малцинства, безработни и др.) и радикалните слоеве на студентите и интелигенцията. Възгледите му са разновидност на постиндустриалния романтизъм. 1974 г. Умира Ерих Кестнер – немски писател и поет – сатирик и хуморист. Той е роден на 23 февруари 1899 г. в Дрезден. Кестнер учи немска литература, история и философия, след което работи като журналист и редактор. Първата му книга е стихосбирката “Сърце върху талията” (1928 г.). През 1931 г. издава романа “Фабиан”, който му носи световно признание. Автор е на много книги за деца – “Емил и детективите” (1931 г.), “Кончето и Антон” (1929 г.), “Тил Уленшпигел” (1935 г.), “Конференция на зверовете” (1949 г.) и др. В периода на фашистката диктатура (1933-1945 г.) произведенията на Кестнер са забранени от официалната власт. Пиесата му “Школа за диктатори” (1956 г.) е насочена срещу тоталитаризма и насилието. През 1957 г. получава литературна премия “Георг Бюхнер”. Дълги години Кестнер е председател на ПЕН клуба във ФРГ. 1890 г. Умира Винсент Ван Гог – холандски художник, представител на постимпресионизма. Ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в Грот-Зюндерт, Холандия. Бил е проповедник в мините в Боринаж, Белгия. По-късно пристига с брат си Тео в Париж, където се свързва с кръга импресионисти около “Татко Танги”. В Арл, където прави опит за самоубийство, работи с П. Гоген. Автор е на над 300 платна, между които: “Нощно кафе”, “Слънчогледи”, “Път с кипариси”, “Портрет на доктор Гаше”, “Татко Танги”, “Автопортрет с лула”, “Пейзаж в Овер след дъжда” и др. 1856 г. Умира Роберт Александър Шуман – немски композитор и музиковед.

Шуман е роден е на 8 юни 1810 г. в Цвикау. Учи при педагога и органиста И. Г. Кунч. Като пианист концертира от 13-годишна възраст. От 1828 г. учи юридически науки в Лайпцигския и Хайделбергския университети. Усъвършенства музикалната си техника при Ф. Вик. Изучава теория на музиката под ръководството на композитора и диригента Г. Дорн (1831-1832 г.). През 1834 г. в Лайпциг основава нов музикален вестник, на който е редактор до 1844 г. През 1840 г. се жени за пианистката Клара Вик (дъщеря и ученичка на Ф. Вик). От 1843 г. известно време преподава в Лайпцигската консерватория и едновременно със съпругата си предприема концертни турнета. От 1844 г. живее в Дрезден, а от 1850 г. – в Дюселдорф. Към края на 40-те години получава диагноза за психическо разстройство.

Последните 2 години от живота си прекарва в болницата в Ендених. Роберт Шуман е един от най-ярките представители на романтическото изкуство на ХIХ в. Голяма част от пиесите му за пиано са лирико-драматични: “Пеперуди” (1831 г.), “Карнавал” (1835 г.), “Давидсблюндер” (1837 г.) и “Крайслериана” (1838 г.). Автор е на сонати (1835 г., 1835 -1838 г., 1836 г.), “Фантазия” (1836-1838 г.), Концерт за пиано и оркестър (1841-1845 г.), редица цикли за пиано, построени на принципа на сонатите или албум с пиеси – “Фантастични пиеси” (1837 г.), “Детски сцени” (1838 г.), “Албум на юношеството” (1848 г.) и др. Пише ораторията “Раят и Пери” (1843 г.), “Сцени от Фауст” (1844-1853 г.).

Единствената му завършена опера е “Геновева” (1848 г.). Творчески успех представлява музиката му към драматическата поема “Манфред” на Байрон (увертюра и 15 музикални номера, 1849 г.). Създава 3 струнни квартета (1842 г.), квартети за пиано (1842 г.) и получилия широка популярност “Квинтет за пиано” (1842 г.). На тази дата са родени: 1925 г. Роден е Микис Теодоракис – гръцки композитор. Завършва Атинската консерватория през 1950 г., специализира в Парижката консерватория (1953-1959 г.). Бил е депутат в гръцкия парламент (1964-1967 г.) от листата на ГКП, а през 80-те години от листата на “Нова демокрация”.

По време на военната диктатура е затворен в концлагер. През 1970 г. е освободен. Автор е на музиката за: “Кварталът на мечтателите” (1961 г.), “Любовниците от Теруел” (1962 г.), “Зорба Гърка” (1964 г.), “Хайка” (1965 г.), “Денят, когато рибите изплуваха” (1967 г.), “Z” (1969 г.), “Троянките” (1971 г.), “Обсадно положение” (1973 г.), “Сутиеска” (1973 г.), “Серпико” (1973 г.), “Ифигения” (1977 г.), “Всеобща песен” (1983 г.). Известни негови музикални творби са Първа, Втора и Трета симфонии, Първа и Втора сонати, “Едип цар”, “Антигона”, “Песен за мъртвия брат” и др. През 60-те години композира и модернизира гръцки народни песни, станали популярни в цял свят. Композира музика по поезията на П. Неруда – цикъла кантати “Канто хенерал” (1973 г.).

През 1986-1987 г. излиза автобиографичната му книга “Пътищата на Архангела”. 1915 г. Роден е Павел Петрович Кадочников – руски актьор и режисьор. През 1935 г. завършва Ленинградския театрален институт. До 1944 г. е актьор в Ленинградския нов театър на младия зрител. Ролята на майор Федотов в “Подвигът на разузнавача” (1947 г.) го прави особено известен. Работи и с други популярни режисьори – Айзенщайн, Юткевич, Столпер, Зархи и Хайфиц и др. Като режисьор дебютира през 1965 г. с “Музикантите на един полк”, през 1970 г. – “Снежна ръка”. Снима се в “Пълнолетие” (1935 г.), “Яков Свредлов” (1940 г.), “Антон Иванович се сърди” (1941 г.), “Иван Грозни” (1944 г.), “Робинзон Крузо” (1947 г.), “Повест за истинския човек” (1948 г.), “Голямото семейство” (1954 г.), “Руски сувенир” (1960 г.), “Незавършена пиеса за механично пиано” (1977 г.), “Сибириада” (1979 г.), “Разказ на неизвестния човек” (1981 г.), “Луди пари” (1982 г.), “Три процента риск” (1985 г.). През 1984 г. режисира “Никога няма да те забравя”. Умира на 2 май 1998 г. 1883 г. Роден е Бенито Мусолини (наричан Дуче) – италиански държавник. На 18 години става учител. Емигрира в Швейцария, където учи френски език. Изгонен е за революционна пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския в. “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава в. “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия се намесва Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после – да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След двугодишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим през октомври 1922 г., където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. В периода 1922-1943 г. е министър-председател. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерален секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано. 1843 г. Роден е Йохан Шмид – германски езиковед. Изучава индоевропейски езици в университетите в Берлин и Йена. Професор е в университетите в Грац (от 1873 г.) и Берлин (от 1876 г.). Специалист е в областта на сравнителното индоевропейско езикознание. Вместо схемата на А. Шлайхер за “родословното дърво” на индоевропейското семейство предлага т. нар. “вълнова теория” за разпространението на индоевропейските езици. Според нея индоевропейския праезик (диалектно разчленен) представлява съвкупност от езикови иновации, разположени на вълни от центъра на езиковото единство към периферията. Индоевропейските езици, според Шмид, са свързани с ред общи черти, като границата между тях е преливаща се. Теоретичните му работи оказват влияние върху развитието на индоевропейската диалектология. 1817 г. Роден е Вилхелм Гризингер – германски психиатър и невропатолог, един от основоположниците на научната психиатрия. От 1847 г. той е професор по вътрешни болести и психиатрия в Тюбинген. Завежда Катедрата по психиатрия и невропатология (1864 г.).

Разработва цялостна теория и създава учението за психичните заболявания на основата на общопатологични и клинични принципи. Според него формите на психично разстройство са стадии на единен патологичен процес. Мозъкът е “носител на психическите функции”, т. е. психическите функции са отношения между психическата дейност и материалния субстрат (мозъка). Защитава рефлекторната природа на психическата дейност; отъждествява психиатрията с “мозъчна патология”.

Създател е на Берлинското научно дружество на невропатолозите и психиатрите, основател e на списание “Archiv für Psychiatrie und Nervenheilkunde” (1868 г.). Умира в Берлин на 26 октомври 1868 г. 1805 г. Роден е френският историк Алексис де Торквил (1805 – 1876). Автор е на “Демокрацията в Америка”.

Любословие по историческата справка на Агенция “Фокус”