На 26 юли 2019 г. от 10 ч. сутринта тържествено ще се отпразнува 1208 годишнина от най-славната българска военна победа при най-великия български владетел – кан Крум, разгромът на Римската империя при Славомир /Сломер/ на 26 юли 811 г. Събитието ще се проведе в центъра на Сломер пред паметника на загиналите във войните за национално обединение.

Организатор е Инициативен комитет, в който влизат потомци на славните победители от Славомир Трифонка Романова Попниколова, проф. Георги Николов Георгиев, д-р Марияна  Николова Георгиева и като представители на древните български родове Пролчеви, Пъниколеви, Денкови и Менкови, Петко Добрев – историк от Силистра, г-жа Бонка Петрова – кмет на Сломер и г-н Георги Сидеров – Председател на кооперация “Доверие” – Сломер. Изработен е специален плакат за великата победа. Ще бъде отслужена панахида за загиналите. Пред българското национално знаме проф. Георгиев, д-р Георгиева и г-н Добрев, ще говорят за великата победа на кан Крум при Славомир. Ще бъдат прочетени имената, датите и местата на които са загинали на героите на Сломер, повече от 60 души, дали живота си за България в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни.

 Понастоящем в историческата литература и в общественото съзнание битува схващането, че най-решаващата битка в нашата история е била във Върбишкия проход. Това не отговаря на историческата истина. Битката се е състояла на Слава могила, на около 2 км запад-северозападно от Сломер и там е бил обезглавен император Никифор I Геник. Паметта за битката и за победата на Слава могила е съхранена вече 1200 г. в Сломер. Тя се предава от поколение на поколение. Името на селото произхожда от възгласа “Слава на мира” – “Славомир”, което с течение на вековете се е променило на Сломер.

В българската историография за тази битка говори Паисий Хилендарски. В своята “История славяноболгарска” от 1762 г. Паисий пише, че “…Крун … нападнал цар Никифора близо до Славомир, надалече от Никопол, и го разбил съвършено.” Паисий черпи сведението от “Царството на славяните” на Мавро Орбини” от Рагуза (Дубровник), публикувана през 1601 г. Руският превод на книгата е направен през 1722 г. по времето на Петър Първи. Същото място на битката – Славомир при Никопол посочват сръбският историк Йован Раич, чийто труд е публикуван във Виена през  1794 в в Будим (Буда, западната част на Будапеща) през 1823 г., Атанас Нескович през 1801 г., Христаки Павлович през 1844 г. в “Царственик или история болгарская”, Петър Сапунов през 1844 г., Васил Аврамов през 1929 г. По време на Възраждането твърдението на Паисий се е възприемало безусловно. Левски е нарекъл комитета си в Сливен – Славомир. В Ново време същото мнение се изказва и след 2000 г.

 През 40-те години на XX в. проф. Златарски, без да се съобразява с изброените автори пише, че вероятно Битката е била във Върбишкия проход. Макар, че през 1936 г. проф. Дуйчев открива хрониката наречена “Анонимен ватикански разказ”, който опровергава Златарски, всички следващи историци продължават да се позовават на Златарски до ден днешен и да твърдят, че битката е била във Върбишкия проход. Макар, че дори Златарски е изказал предположително мнение „вероятно“, това „вероятно“ е отпаднало и се утвърждава без никакво съмнение в достоверността на твърдението, че битката „е била във Върбишкия проход“.

Целта на организаторите е възстановяване на историческата истина за мястото на битката на Кан Крум с император Никифор Геник – Славомир в официалната история на България и във всички исторически книги, университетски и училищни курсове. Превръщането на „Слава могила“ и на Сломер в място за всенародно поклонение на най-славната българска военна победа при най-великия български владетел Кан Крум и обявяването им за обекти с национално историческо значение. Изграждане на внушителен монумент на победата на „Слава могила“ при Сломер.“

Автор: Мирослав Дечев

Снимки: Личен архивSlomer_bitka_Krum_page-0001