IMG_7834Християните имаме пред себе си не заплахи, а блаженства. В Новия Завет не ни се казва – ако не правиш така, ще ти се случи това и това. В Новия Завет имаме блаженства – „блажени миротворците“, „блажени милостивите“, „блажени кротките“…. В Новия Завет вече няма ултиматуми от рода на: ако не правиш така, ще ти се случи това и това.

В Новия Завет всичко е утвърждаващо, а не негативно. Десетте Божи заповеди казват на човека: „Не убивай”, „Не кради”, „Не прелюбодействай”…. В Новия Завет Господ стои с протегнати ръце и чака синовете си, тоест чака нас, да черпим от Неговите блага, които са безбройни и безценни. Ние вече живеем в Новия Завет, не в Стария. С нас Господ е сключил друг завет: Новия Завет.

За нас, християните, е характерно още, че не бягаме от страданието. Когато апостол Петър бяга от Рим, от какво иска да избяга? От страданието, от мъченическата кръв. Но Христос му се явява по пътя и когато апостолът го пита къде отива, Той му отговаря: „Отивам в Рим, за да бъда отново разпнат!“. Тогава Петър разбрал, че не трябва да бяга от страданието, че трябва да изпие тежката и горчива чаша на смъртта.

Виждате, че ние, християните, сме различни (разбира се, ако сме истински християни, следовници на Христос): не се страхуваме от страданието, от хорските сплетни и обиди, от злите думи. Такива сме ние.

Когато християните от Рим искали да спасят св. Игнатий от мъченическа смърт, какво им казал той? „Оставете ме да стана храна на зверовете, чрез които може да достигна до Бога. Жито съм Божие и чрез зъби на зверове нека да бъда смлян, за да бъда чист хляб Христов. ”.

Такива неща днес вече не се случват. Но ние сме наследници на тези, които са били готови да жертват живота си. И ако днес нямаме възможност да дадем кръвта си, нека направим друга жертва. Ето, например вие, днес, сте жертвали нещо, за да дойдете на църква. Оставили сте всички удоволствия, които в този ден може да ви предложи светът, за да дойдете в храма. Дошли сте тук и стоите духовно бодърстващи в църквата, пеете и слушате. Направили сте една малка жертва. А това е важно.

Нека да вярваме, че тази жертва, макар и толкова малка, все пак ни приближава до Царството небесно. Тайната е, че винаги трябва да сме готови да правим жертва, за да бъдем близо до Бога. За да бъдем Божий човеци. Един от тях – свети Илия, когото честваме днес, е можел да спре дъжда от небето. Когато видял греховете на хората, той се мъчел да ги вразуми, но те въпреки това останали в греха, и тогава той заключил небето, да не вали три години и половина. Отишъл да се поклони на Бога и Го помолил: „Боже, затвори небето”. Защо? Защото хората били лишени от усърдие да се доближават до Бога.

Когато настъпила сушата, Бог изпратил Илия при една вдовица с дете. Били й останали само капка масло и шепа брашно. Когато пророкът й казал: „Дай ми да ям!“, вдовицата му отговорила: „Ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем“. Илия й казал да не се бои, първо на него да приготви хляб и брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее…

Да види нещастието на тази вдовица за Илия е било като изпитание, пратено от Господа. Ако види нейното страдание, дали ще поиска да отмени сушата, която е измолил от Бога за назидание на народа?… Но Илия като Божий човек преумножил маслото и брашното. Станало чудото на преумножаването. Защото Божият човек може да умножава доброто, да прави добри дела, да разрешава кризи… За това Господ ни приканва и ние да станем Божии чеда. А кой е Божие чедо? Човекът, който изпълнява Неговите заповеди.

Въпреки всички изпитания, Илия не се предал и не отстъпил от желанието си да вразуми хората. Тогава можем да кажем: „Та нима човекът може да се пазари със своя Творец?“. Да! Човек може да измолва от Господа, може да бъде чут от Него. Каквото иска Божият човек, Бог му го дава! Ако иска добро, веднага Той го дарява с добро. Ако обаче човекът желае зло, Господ отвръща лицето си от него и злото само идва при човека. Каквото искаме ние, това ще получим заради Божията любов към нас. Господ е дълготърпелив и изпълнен с безмерна любов към нас. Той ни чака, чака, чака да се осъзнаем…

* * *

Вижте свети Илия с каква сила и дързост затваря небето за дъжда. Защо? Защото злото е обхванало земята, хората започнали да се кланят на идоли. Има ги и днес, те са всичко, на което се кланяме и което ни отдалечава от истинния Господ. Когато гоним кариера до изнемога, ние се кланяме на друг бог; когато се радваме на чуждото нещастие поради завист, ние се кланяме на друг бог, когато преяждаме, също на друг бог се покланяме…

Божиите пророци са били хората, които са искали да събудят народа, но и днес, както назад в историята, народът е искал да ги покрие със забрава. Някои от тях били разрязани с трион, били хвърляни в яма с лъвове, разкъсани от коне и т.н. Защо? Защото на народа никога не му е изнасяло да му посочват кой е правият път и колко се е отклонил от него, както тогава, така и днес.

Колко време вече всеблагият Господ стои с протегнати ръце към нас, пълни с дарове, а ние ги отхвърляме, заради удоволствията, които ни предлага светът…

Свети Илия да ни е на помощ – възвисилият се жив на небесата, който да се моли за нас, призованите от истинния Бог. Амин.

 

www.doxologia.ro