ivo1

-Иво Илиев е практик в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г.
Управител е на дигитални агенции InteractAGE, METAMARK и Interactive AGE, където той и екипът му имат удоволствието да работят над разнообразни кампании за международни и регионални клиенти като: Raiffeisenbank, TEVA, Generali, NIVEA, Eucerin, Ford, Clinique, NOKIA, Stepin2Nature, CashCredit и много други. Иво е съосновател на “Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации”.

Има международен опит като консултант, както и като водещ на корпоративни обучения и лектор в някои от най-големите конференции и престижни университети в страната. През годините Иво споделя част от своите опит и придобити знания в този блог, както и по време на фирмените обучения, консултации и събития. В това открито и отворено интервю той говори пред Момчил Марчев за проблемите на този толкова труден занаят. Приятно четене на специалния му разговор за Любословие.БГ, медията за медии, маркетинг и комуникации.

1. Здравей Иво

Здравей 
2. Представи се накратко, макар, че едва ли в медията не те познават, ние често анонсираме твои лекции, та и дори само постове и мнения.

Казвам се Иво. Блогър. Баща. Интернет маркетолог. Преподавател. Семеен. Неосъждан и неосвидетелстван – сериозно  Понякога хейтър, подразнен от някакви неща. По-често вдъхновен от други неща, работещ над нещо, учещ. Боря се да съм откровен и да бъда професионалист в работата си.

3. Как е отзива за Brandformance в средите? Каква е твоята лична рекапитулация?

BrandFormance беше събитие и „течение“, което малко закъсня за България, но се радвам, че успяхме да случим първото събитие у нас на тази тема. И какво като е първото ако няма повече и темата не се развива? Ами нищо – затова се надявам да сме проправили нужната пътечка.

Накратко BrandFormance разглежда performance маркетинга и рекламата в развитие с помощ от брандинга. При него търсим емоцията зад всяка конверсия и онова, което ни помага да таргетираме и целеполагаме по-добре. По своята същност не е нещо ново, а по-скоро един нов и по-„просторен“ преглед на съвременните дигитални канали и адекватното бизнес присъствие в тях.

През есента на 2019г. ще организираме второто събитие в София на тема „BrandFormance в социалните мрежи“ и ще акцентираме още по-сериозно на темата. Радвам се, че през пролетния сезон имахме пълна зала с представители на бизнеса, които искаха да научат повече за BrandFormance на практика. Надявам се да са останали доволни и вдъхновени от споделените идеи и стратегии.

4. Как успяваш да си толкова умеятен и свеж 8 часа лекции си бяха? От нас само адмирации, но все пак как?

Хаха, такъв ли съм? Със сигурност е поради две причини. Първата е, че съм вдъхновен много от темата „brandformance” – на събитието казах много миниатюрна част от нашия опит и всички възможности, а имам да споделям още доста и обещавам да го направя. Втората, може би доста по-важна причина е, че бях подкрепен. От една страна от моето семейство – подкрепа, от която имам нужда, за да превръщам вдъхновението си в нещо насочено и полезно. Благодаря на моето момиче Поли и тримата ни сина Борко, Крум и Ален. Благодаря им, че се съобразиха с идеята да направим обучението, и че ми помогнаха и бяха до мен до края му. От друга страна бях подкрепен от всички страхотни хора, които дърпат нещата напред и ги карат да се случват качествено – участниците в залата, с някои от които вече се познаваме от години и са идвали на множество от бизнес обученията ни.

5. Може ли всичките да си ментор, коуч и дигитален спец, та даже и да планираш бизнес моделите на хората/фирмите, всичко под една мишница? Как мислиш за хората с композитни занаяти и занимания?

Не знам, всичко е възможно по принцип, но има неща, които не си струват и неща, които си струва. Например време е възможно да си купиш с пари, но не винаги си струва. Аз съм се научил да си ценя времето и го възприемам като достатъчно, когато е насочено към правилните неща. Казвам това точно, защото както и ти, така и аз, виждаме постоянно нови и нови „one-man-show” хора, които бързо прегряват точно заради това.
Да не знаеш в какво и в кого да си инвестираш времето е много вероятно да те превърне в циник, самотник, бедняк, клише и пр. Аз съм видял, че съм на прав път ако умея да балансирам времето си със семейството и с работата. Инвестирам време в семейството и учим децата си да го правят. Ако всеки член от семейството инвестира време и усилия в него – никога няма да е беден по никой начин.

Заплеснах се, но ако трябва да съм по-конкретен в отговора на въпроса ти… В края на деня на никого не му пука какво знаеш, колко лайка си събрал, как си отвърнал на seksikote93 или какъв лайф си направил. Тънкия момент е да си с хората, на които им пука, а за да ги откриеш – трябва да ти пука и на теб и да знаеш кой какво може, а не кой как се хвали, че може някакви неща. Днес имаме възможността да се хвалим навсякъде с каквото си искаме – онлайн е лесно, евтино и някакви хора все ще се намерят да повярват. След хваленето идва действието. И то не е да събереш няколко стотин души в една зала и да продължиш да им се хвалиш – то е бачкане, къртовски труд, екипност, лоялност, отношения и учене постоянно, за да постигате общи цели.

Всеки от нас е човек с „композитни знания“ както ги нарече… но таланта е най-силен в конкретно нещо за всеки от нас. И той е важен, защото той ни прави уникални. Ама таланта е само 1%, както казваше моят учител по пиано – останалите 99% са якото бачкане.

6. Какво е да си маркетинг специалист в нашата страна? Как се справяме с шефовете които искат да сме „пенкилери“?

Не е нещо, което да те направи мега богаташ докато си „цъкаш на компютърчето“ както много хора се опитват да го изкарат. Това е предлагане на услуги и има много специфики. Има много предизвикателства и ако си неуморен да ги търсиш и преодоляваш – това е страхотна професия.

Относно справянето с шефовете… ами не знам… по-скоро нещата трябва да са пределно прости в тази връзка – или можете да се сработите, или не можете. Няма драма в това – просто понякога не се случва и толкова.

7. Как ще завърши войната м/у производствените и развойни отдели в големите предприятия с маркетинг и PR специалистите – „ние правим и изкарваме парите, вие само ги харчите“? Тя си е даже от миналия век началото …

На международната сцена на предприемачите от години е пределно ясно, че ако не инвестираш в своето представяне – ти не можеш да мислиш дългосрочно. Ако не мислиш дългосрочно – ти няма да си актуален на пазара и търсенето в бъдеще. Това ще те направи неконкурентен и ще те съсипе.

Пари могат да се правят и изкарват по много начини, но предприемчивия човек иска да знае на каква цена се случва процесът. Иначе не може да открие възможностите за инвестиция. Няма нищо лошо в това някаква част от собствениците на бизнеси да не осъзнават много от това – останалите ще ги победят в играта и това си е също нещо съвсем нормално в съвременната икономика.

Ако трябва да сведа нещата чисто и просто до битието… често съм се чудел как управител, който ме кани на среща в офиса си видимо е инвестирал повече пари за обзавеждането му, отколкото за рекламата на фирмата си. Най-вероятно причините са, че рекламата е сложна и създава главоболие, а диванът от естествена кожа е доста по-разбираем като цяло. И все пак някой е изкарал парите за този диван… някой ги е похарчил… и всичко свършва до тук, а би трябвало да се търси продължението.

8. Може ли малко за разликите м/у селс и маркетинг – в БГ сума шефове искат да правят все още търговците маркетолози, по рядко и обратното.

Странно е аз да отговарям на такъв въпрос, тъй като веднага се сещам за поне 5 изявени колеги, които са забъркали селс и маркетинг в обща манджа. Въпросът е идентичен с това какви са функциите на един PR в PR отдела на фирма и защо в доста случаи те приличат на функциите на секретарката. За жалост има тези обърквания в длъжностните характеристики и вината е именно в самопредставянето на не малко професионалисти като „аз съм такъв, за какъвто ще ми платиш.“.

9. Каква е разликата м/у бранд амбасадор, инфлуенсър или пък няма. Ами спец по репутация онлайн, той пък какво е?

Brand амбасадорите най-често са в някакви договорни отношения с бранда и имат ангажимент да промотират конкретни продукти или услуги по конкретен начин. Тук не се гледат толкова брой последователи и engagement, а по-скоро нивото на доверие и експертиза на амбасадорите. Инфлуенсърите са най-често светски личности с по-масова аудитория, макар в последно време популярни да станаха микроинфлуенсърите, които са с нишови аудитории.

Накратко – разликата е по-скоро в отношенията между фирмата и лицето, както и начините за достигане до аудиторията, но често двете понятия се преплитата или допълват.

Online reputation мениджърите са най-често PR специалисти, маркетолози или и екип от двата вида професионалисти, които правят мониторинг и управление на дигиталната репутация. В общи линии цялата идея е да се помисли превантивно над евентуалните видове развой при всяка кампания. Това изисква аудиторията да бъде добре опозната и класифицирана по критерии – нещо, което много липсва при много от българските бизнеси.

10. Кажи ни за ролята на второстепенните инфлуенсъри? Онези, полезните, даващите, с по-ниското ниво на его ….

Често те нямат нужда някой да им подари маратонки срещу пост с таг… и това дразни доста от фирмите, но смятам, че е спасително. Аз смятам, че егото не е нещо категорично лошо, ако човек умее да го регулира, т.е. да го насочва като амбиция и мотиватор за постигане на някакви цели. В тази връзка ако егото помага – инфлуенсъра не само ще развива, но и ще се грижи за своята общност.

Да, може би мнозинството просто развиват едни бройки в дигиталните си канали. В един момент се чудиш наистина ли един съвременен управител на фирма е дал парите си вместо за дигитална реклама и маркетинг, за разголена мацка с празен поглед, нелепо хванала продукта в някаква клубна тоалетна, прекарала снимката през 20 филтъра и постнала към нея силният призив към действие „qko e, preporachvam gore6to!”.
В международен план бизнесите инвестират в инфлуенсъри, които не просто развиват, но които и се грижат за аудиторията си.

11. Модните блогъри и влогъри – новите гейткипъри в онлайн пространството – това ако е твоя тема кажи ни ….?

Знам само, че ако аз и ти утре решим ни трябват едни 500 лева за котлон и посуда – и ставаме кулинарни блогъри. Същото е и ако искаме да се зовем „модни“. Ако хванем 30-40 приятелчета да ни се радват и да ни хвалят под постовете ни – за месец дори ще сме истински и автентични. След това можем да започнем да врънкаме произволни брандове за бартери и пари, за да ги рекламираме. Една част ще се хванат и ще ни докарат портфолио, за което на всичкото отгоре са ни дали някакви благинки. Т.е. платили са ни, за да ни рекламират пред конкурентите си, на които след това ще изпратим портфолиото и ще сме една идея по-убедителни. В един момент ще се окаже много яко всичкото това.

Представи си го само – ние с теб сме кулинарни блогъри и примерно Филипс ни дават новия си миксер. Ние правим видеа с него, снимки, сторита и пр. – те наливат пари за да ги рекламират и ставаме известни по този начин… и имаме аванта – миксер! И портфолио, което ако примерно Филипс не са доволни от нас, не могат да ни отнемат – следващия месец звъним примерно на Ровента, показваме им колко яки неща сме правили с Филипс и започваме да работим с Ровента. И като свършат миксерите – има котлони, пасатори, печки… един куп търговци ги продават. Още по-голямо е разнообразието с дрехите.
PR специалистите и маркетинговите специалисти са много полезни в тези отношения, защото създават стандартни и подходи за оценка и преоценка. Дават насоки и стратегическа рамка… за да не се окаже, че аудиторията те хейти, защото някак да й е ок да види, че представяш бебешки шезлонг в един кадър с моделка, която по-рано е писала, че не иска да има деца, защото не я кефи.

12. Какво всъщност представлява консумеризмът, погледнат през пресантимана на един маркетинг и PR специалист? https://ekipbg.com/konsumerizm-dobrodetel/

Бясното пазаруване е нещо необходимо. Нали имаше и такова едно понятие „шопинг терапия“. Ние, маркетолозите, много му се радваме не само, защото можем да си направим някой изводи за brandformance стратегиите ни, но и защото изпълнява заветната цел на много търговци за къса и лесна продажба.
Представи си да купиш цветя за любимата си на 9-ти март? Това ужасно ли е? Прекрасно ли е? Със сигурност е по-изгодно, но тя как ще го възприеме? Дали няма да се окажеш скъперник вместо прагматик? Ами тук маркетологът, PR специалистът и копирайтърът ще кажат задружно: „всичко е до правилното послание“. „Давам ти букета сега, защото цената на розите на 8-ми март е тройна и реших да използвам разликата да ти купя и бонбони“ или „Всеки ден с теб е празник… а и розите днес са значително по-изгодни! Хаха“. Аз бих допълнил, че ако нямаш автентичност – дори „правилното послание“ не може да се възприеме добре.

13. Къде да учим диджитъл? Кои са имената?

Зад всеки like, всеки DM, коментар и пр. можеш да научиш нещо полезно… или да си загубиш времето. Всеки с опит е учител, а уроците идват от опитните практици.

14. Много ли бързо ще забогатеем с тази специалност? В годините на супер „кът“ на свестни работещи хора те питам.

Аз нали ти споделих вече – от това не се забогатява. Затова ти предложих да се хващаме за кулинарни или модни блогъри. Готиното е, че сред тези блогъри има истински специалисти в модата, кулинарните изкуства и пр. браншове, в които практикуват те. Същото е и при дигиталните маркетолози.
Който е учил икономика знае за цикличността, която се случва винаги. Аз се радвам да видя хора с амбиции за бързо забогатяване. Не се радвам да ги видя да са си само с тези амбиции. Това е проблемът – да не си дадеш сметка и да не оцениш каква цена заплащаш.

15. Employer Branding – всички скачат в тази тема, защо?

Смята, че е защото в момента проблемът е в намирането на „качествени служители“, както бизнесът коментира. Не успяваме да култивираме екипност, отговорност, толерантност, лоялност и обща креативност сред служителите, а те също така много често идват хипербулизирано амбицирани от учебната и стажантската си среда.

Знаеш ли, на Световния икономически форум коментираха, че е въпрос на броени години изкуствения интелект да замени много служители. Например на нас не ни е нужен някой, който да следи рекламите във фейсбук – има си изкуствен интелект, който го прави денонощно.

Нужен ни е например добър анализатор – нещо, което изисква онези неща, за които преди малко споделих – екипност, толерантност, лоялност, отговорност и пр. Тези качества изкуственият интелект не може да ги постигне – те са човешки. Но най-често нито в училище се развиват, нито по време на стаж. Това се нарича емоционална интелигентност и социални умения – служителите у нас днес нямат нито изградения навик да се развиват в тази посока, нито им са дадени нужните инструменти и мотиватори да го правят.

В един момент искаме да правим Employee или Employer брандинг – служителите да споделят колко са доволни от нас като работодател, а ние да споделяме какъв страхотен екип имаме. И ние всичките сме едни хора, които са закърмени с онова бясно вдигане на ръка в клас да покажем своя индивидуализъм и да потиснем останалите със знанията си – не да сме екип с тях. Всички сме закърмени с идеята, че „онези гадни капиталисти и мошеници, шефовете, само гледат да ни мачкат“. Много рядко ще видим в медиите материал, в който се посочват постиженията на някоя компания – по-често гледаме кражби, мошеничество и пр. около разни компании. Това всичкото влияе на пазара на труда…

… и ние се мъчим като работодатели да сме някак атрактиви, за да можем евентуално да привлечем някой от все по-малкото свестни служители – не просто знаещи и интелигентни, но и емоционални интелигентни. Прибягваме до този вид брандинг практики с именно тази цел. Затова и там нещата могат да изглеждат доста изкуствени – също както при някои инфлуенсърски постове.

Интервю на Момчил Марчев, Любословие.БГ