Батак3 май 1876г – Защитата на църквата “Света Неделя” продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата… Вода няма. Старец дава съвет на майките, че вън до стената на църквата има дърво/орехът -единственият жив свидетел на събитията до днес/ и в корените му би трябвало да намерят вода. Майките с голи ръце копаят кладенец, но пролетта била суха, вода не потекла. Тогава започват да дават на децата си олиото от кандилата, а когато и то свършва, квасят устните на децата си с кръвта на убитите. На третия ден отварят вратите на църквата за въздух и започва масово клане. Последни отчаяни боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата.

4 май 1876г.- Ахмед Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „ да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.

Батак  църква

5 май 1876г. – Китното родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак . Остава да стърчи само църквата „Света Неделя”. Запаления в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.

Това е краят на баташката кървава пролет 1876г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни кървава!….
През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството!