Националният исторически музей показва невиждани досега експонати, свързани с подписването на Търновската конституция и 140-тата годишнина от събитието.

Преди 140 години България приема една от най-демократичните и модерни конституции за времето си. Тя установява основните човешки права и свободи,  въвежда задължителното и безплатно начално образование и въвежда разделението на властите. Приема и националния флаг – трикольорът, който е изработен от Стиляна Параскевова за българското опълчение през 1877 година.

Снимка: Национална библиотека

Учредителното събрание е свикано в сградата на бившия конак в Търново – най-представителната сграда, построена от Кольо Фичето.

“Когато се открива учредителното събрание, Кольо Фичето е бил жив и е бил поканен да участва в обсъждането на Конституцията, когато той влиза, всички стават на крака и го аплодират, а емоционалният Петко Славейков предлага да му се отпусне пожизнена пенсия”, разказва Мариана Първанова от НИМ.

Снимка: НИМ

По силата на Берлинския договор представители на руския император участват в съставянето на документа. Той е един от най-модерните за времето си – носител на принципите на френската революция. Участва и професор Марин Дринов.

Автор на текста е Лукянов, той 10 28 присъства на заседанието, а наименованието конституция влиза по предложение на Драган Цанков. Дотогава се казва Органически устав. В експозицията ще видите вещи на политически лидери като Петко Каравелов и Драган Цанков.

Снимка: НИМ

По време на обсъждането на конституцията се оформя първото политическо разделение в България между либерали и консерватори, припомня Мариана Първанова.

Масичката, на която е подписана конституцията, е на поета Петко Славейков и се пази в музея на поета в София. Славейков е бил депутат в Учредителното събрание.

“Петко Славейков живеейки в Търново има малка печатница, която  държи в зимника в стария конак, в момента в който решават да се подписва конституцията, отиват вземат тази маса, донасят я Петко Славейков сяда от едната страна и наблюдава депутатите”, разказва Атанас Карпалов.

Снимка: НИМ

По конституция да бъдат избирани за народни представители са имали право само грамотните над 30 годишна възраст.

По повод годишнината действащият парламент ще проведе изнесено заседание на 16 и април  в сградата в Търново, построена от Кольо Фичето, в която е приета Търновската конституция.