Screenshot (14)Младостта е вече общодостъпна, а властта си остава трудно достижима, казва големият режисьор.
На Европа й трябва нова утопия

Инфантилизмът днес се възприема като обществена добродетел, казва именитият режисьор Кшищоф Зануси, който през март ще получи Голямата награда на София. Световноизвестният режисьор, сценарист и продуцент Кшищоф Зануси ще бъде специален гост на тазгодишния Международен София филм фест (7 -17 март). По време на форума ще бъде показана панорама от седем негови филма, от дебютния „Структурата на кристала” (1969 г.) до най-новия – „Етер”. Именитият поляк и гражданин на света ще получи Голямата награда на София за приноса си към световното кино. Той е роден във Варшава през 1939 г.

Завършва физика във Варшавския университет, философия в Ягелонския университет в Краков и режисура в Държавната театрална и филмова школа в Лодз. През 1994 г. е избран за председател на Европейската организация за аудиовизуална култура EUR0VISI0N със седалище в Рим. От 1999 г. е президент на Европейската федерация на създателите на аудиовизуални продукти FERA.

Днес е професор по кино- и Тв режисура във Висшата академия за филмово и Тв изкуство в Лодз, Полша, консултант е на Комисията по култура на Ватикана, един от основателите на Европейската филмова академия; води лекции в Националната филмова академия във Великобритания, в киноинститутите в Белград, Будапеща и др. Носител е на престижни отличия, сред които италианската награда David di Donatello, Кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша, Командорски орден за изкуство и литература (Франция), призове от Кан, Венеция, Москва.

„Не са много режисьорите, които могат да вкарат високата култура в душата на своите филми така, както прави това Кшищоф Зануси в „Етер”, пише за филма The Hollywood Reporter. Психологическата драма е вдъхновена от Фаустовия мотив и разказва за военен лекар, който експериментира с науката, за да получи власт над хората. За „Етер”, за Европа преди и сега, за своите и човешките стремежи въобще Кшищоф Зануси разказва в интервюта пред полските издания Rzeczpospolita и Aleteia, които публикуваме със съкращения.

Етерът е метафора в новия Ви филм, едновременно поробващо и спасяващо средство, а историята напомня мита за Фауст, само че героят не продава душата си за младост, както е при Гьоте – защо?

– Струва ми се, че днес стремежът към вечна младост придобива друго измерение. Достатъчно е да платиш за ботокс, и можеш да изглеждаш по-млад, да се напъхаш в джинси и на 60 да продължаваш да си момче. Живеем във времена, когато инфантилизмът е възприеман като обществена добродетел, тоест този, който не узрява, е галеник на съдбата. И не е нужно да продаваш душата си за това. В моя филм мечтата на героя е да има власт, да доминира. Така или иначе то е заложено в гените ни. Същото правят и кучетата, които всекидневно наблюдавам у дома.

– Може ли да се каже, че „Етер” е отражение на промяната във Вашата представа за света през последните години?

– Не бих казал, че е настъпила голяма промяна от предпоследния ми филм досега. Преди „Етер” заснех „Чуждо тяло”, с който съм особено свързан. Борих се за него и продължавам да се боря, имам чувството, че едва няколко години по-късно намира полагащото му се място. След премиерата беше буквално разбит, в Полша го обявиха за провал, но той засяга въпроси, чието значение расте. Корпорациите властват над света и това все по-ясно се вижда, но филмът може би не се появи в подходящ момент или просто критиците не бяха готови за него… Но на въпроса ви – Твърде малко неща се промениха в мисленето ми във времето между двата филма. Светът, в който живеем, не се променя внезапно, просто ние започваме да го разбираме по друг, по-задълбочен начин.

– Тогава от какво е продиктуван „Етер”?

– „Етер” е резултат от моето отношение към сциентизма. Като човек, свързан и ценящ науката, знам също, че сциентизмът е болест, която напада Европа и света през XIX век. Тогава хората вярват, че науката ще им даде отговор и решение на всички проблеми, и забравят за интуицията и човешката духовност, към които науката няма отношение. А човечеството не може да съществува без духовността. Нито една цивилизация не е в състояние да се развива без духовно измерение, без идеали.

– По образование сте физик, нима отричате познавателната стойност на науката?

– Нищо подобно! Отричам единствено сциентизма. Смятам, че науката е прекрасно средство за познание, но не е единственото. Много ни дава контактът с други цивилизации. Самият аз преди време бях свидетел как в едно кенийско село умираше млад масай. И разбрах, че членовете на неговото племе знаеха нещо, на което не са ме научили в нито един университет. За смъртта, за отлитането, за надеждата, свързана с него. Беше потресаващо. Защото има и познание, което ни дават емоциите. И трябва да ги уважаваме.

– Големият стремеж на Вашия герой е властта – това ли е нещото, което движи хората днес?

– Да, защото младостта стана общодостъпна; всеки може да бъде и артист, дори за секса вече е казано всичко. Докато властта продължава да е трудно достижима. Тя е първичният инстинкт, за който говорим Твърде малко, но който има най-голямо значение. Това е вечната потребност да подчиниш другия човек.

– Задавате въпроси за генезиса на злото, говорите за етика в науката, за познанието, вярата, метафизиката. Защо разказвате за нематериалното?

– Вероятно защото остарявам. Колкото по-стар ставам, толкова по-често се замислям в какво вярвам, какво ме гризе отвътре. Направих този филм, защото сърцето ми имаше потребност от това.

– Според Вас Европа изгуби ли своята надежда?

– Вярвам, че Европа, също като птицата феникс, един ден отново ще полети, но засега ни липсват нови мечти. Изплашихме се от утопиите, които се появиха през XX век, и ни остана само трансхуманизмът. Това обаче не е особено апетитна идея. Моят герой казва: „Исках да направя повече от това, което съм. Не да бъда лекар, който ремонтира човека, а да го създавам”. Теоретично тази визия за homo sapiens, оборудван генетично така, че да е над средното интелигентен, здрав, красив, издръжлив и да не чувства болка, е прекрасна. Ала нещо ни отблъсква от нея. Така както не ни привлича идеята за междупланетарни пътувания, защото няма марсиански пейзаж, който да е по-красив от плажовете на Бахамите. Космическото приключение е нещо прекрасно, но не ни предлага по-добър живот от този, който имаме. Затова продължаваме да чакаме нова утопия. Защото дори никога да не бъде постигната, без нея няма развитие.

– Какво днес може да се превърне в двигател на промените?

– Светът се променя пред очите ни, може би към по-добро. През вековете са ни учили, че алчността движи човека. Но днес хората в развитите страни имат толкова много, че това вече не действа. Любовта и сексът са били важни през вековете. Гьоте и Мицкевич, не можейки да имат любимите жени, са пишели красиви стихове. Сега сексът се банализира и вече не е толкова силно мотивиращ. Остана стремежът към власт, към доминиране. Но какво ще бъде по-нататък? Не знам. Мотивациите, които векове наред движеха човечеството, се променят. Самият аз съм любопитен какво ще ни мобилизира в бъдеще.

– Гьоте е написал: „О, миг, поспри, ти тъй си хубав!”. Бихте ли го повторили след него?

– Това е и мое лично желание, защото когато си на 80, нищо повече не ти трябва. Това, което е – то

е прекрасно.

сп. Икономист • 25/01/2019 г.стр. 55, 56, 57