Image_7241830_128_0Г-жо Векилска, изненадващо обявихте в ефира на Би Ти Ви, в която сте от създаването ѝ, че напускате телевизията и заминавате за Брюксел. Къде отивате и защо?

Отивам в една европейска организация, която отговаря за сигурността на въздушния трафик и е структура на Европейската комисия. Ще бъда част от преговорен екип.

Защо се решихте на такава стъпка, коренно различна от професионалните ви занимания досега?

Аз съм постигнала всичко, което съм могла и което съм искала, в областта на медиите. Защото не съм искала никога да бъда политически журналист например, макар че и в новините работих дълго време. Постигнала съм всичко това в рамките на държавата и в българското медийно пространство.

Оттук нататък няма смисъл да тъпча на едно място в името на това само и само да стоя на екран, да се появявам по телевизията и хората да ме познават. За мен е важно личното удовлетворение и смятам, че за един човешки живот едно нещо не е достатъчно. Ако си гениален творец например, художник, актьор, писател, това е твоето призвание, следваш го. Но от гледна точка на познания, на умения, на среда смятам, че за да се развива човек, трябва да променя всичко това. Трябва да се среща с нови хора, да общува, да попада в нови ситуации, да открива нови измерения.

Когато направиш такава коренна промяна, смениш държавата, средата – а в Брюксел тя е много интернационална, просто се открива един нов свят пред теб. А и в самата организация, където отивам, работят много хора от цяла Европа. Така че за мен ще бъде много интересно.

Твърдо съм убедена, че развитието е промяна и промяната е развитие.

Как ви хрумна да търсите промяна в тази посока?

От доста дълго време флиртувах с идеята да отида в чужбина, но не просто да емигрирам, а да отида да работя и да продължа развитието си там.

Първо, да направя уточнението, че много обичам България и не се виждам в чужбина. При всички положения мисля, че ще се върна. Не съм от хората хамелеони, които, където и да ги пуснеш, веднага хващат корен. Коренът ми си е тук. Приемам го просто като поредната стъпка в живота си, поредното предизвикателство. В един момент реших, че ми е малко тясно. Иска ми се да опозная други култури, нрави. Аз съм правила всичко в Би Ти Ви. Шегувам се, че само с прахосмукачка не съм минавала, макар че имам и такава снимка.

Снимах се как чистя с прахосмукачка около работното място. Много интензивен е този живот.

Хората имат съвсем различна представа за нашата работа. Те смятат, че тя е чудесна, мечтана, прекрасна, сладка, седиш си на топло, гримират те, фризират те, заставаш, усмихваш се и съм известна отгоре на всичкото. А всъщност това е само връхчето отгоре, точката на айсберга. Зад това стои много труд, напрежение, стрес, изключително много информация, която твърде уморява. В един момент дори не можеш да спиш.

Точната дума за всичко това е нервно напрежение. Също така има голяма наситеност откъм човешки истории, съдби, проблеми, казуси, ситуации. Сякаш живееш няколко живота. Всъщност съм благодарна за това, защото прилича малко на актьорската професия. И артистите се вживяват в различни образи, без да плащат цената за това. Може да играеш престъпник и убиец, а не си такъв, но донякъде го изживяваш и тази съдба става част от твоята съдба. Така и с мен. Цялото това нещо хем те обогатява, хем те изтощава изключително много.

Image_7241828_128_0

Една от последните общи снимки на Мариана Векилска с изцяло дамския екип на “Тази събота и неделя”. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Затова категорично исках да променя всичко. Отивайки в чужбина да работя нещо друго, с цялото си съзнание, че това е много трудно, след като имам 20-годишен стаж в областта на телевизията. Реално аз правя отлично това, с което съм се занимавала, много добре го познавам, много сигурна и уверена се чувствам, но ако скоча в нещо различно там, отивам на съвсем друго ниво.

Точно затова тази промяна изискваше обмисляне. Някъде преди година видях, че има отворена позиция, и просто кандидатствах.

Какво представляваше кандидатстването?

Като за работа, подаваш си документи, CV. В един момент се явих и на интервю. Оттогава минах през всякакви фази, защото изтече доста време. Първо през тази, в която чакаш нещо, а то не се случва, после през фазата “По-добре, че не стана”, защото си ми е много добре, толкова време съм градила, сега трябва да бера плодовете, защо да отивам там и да почвам наново. И в един момент, когато вече дори бях забравила, пристигна съобщение, с което ме питат:

“Може ли да започнете от 14 януари?” – Кога ви попитаха с конкретна дата? 

Преди Коледа. Буквално 10-ина дни преди да го обявя. Беше доста стресово. Не вярвах, че ще ме вземат, защото съм много тясно специализирана в областта на телевизията. Но все пак имам икономическо образование, добри комуникативни способности, отговарях на условията.

Вероятно и езици са били нужни?

 Знам английски, много малко немски и руски. Сега тепърва ще уча френски там. Наложи се бързо да взема решението, за да не мотая колегите си. Просто си казах, че ще съжалявам винаги, ако пропусна тази възможност. Вярвам, че след като съм получила отговор от другата страна, в който ми казват “Ела”, значи така е трябвало да стане, драснато ми е, както се казва. Мариана Векилска снима селфи с Жени Марчева и Диана Любенова – трите водещи на “Тази събота и неделя” по Би Ти Ви.

Как практически се справяте с всички подробности около заминаването?

Тук ми помогна много един мой добър приятел, той е офталмолог, гостувал е в студиото, д-р Светослав Дойчинов. Той каза: “Мариана, 18 години на едно място е страшно много време.

Махни всякаква емоция, емоцията пречи в такива моменти и просто тръгни смело напред.” И е абсолютно прав. Ние не живеем 1000 години, за да може да си позволим да се закотвим, да се обградим с вещи. Какво взимаш със себе си, ако утре си тръгнеш от този свят? Къщата, апартамента, колата, паркинга, работата, бюрото, привилегиите? Всичко, за което всъщност идваме на този свят, е опитът, уроците, ако щеш и емоционалните преживявания.

Те се трупат само по този начин, общувайки един с друг, с нови хора, отивайки на ново място, в нова среда, ей така – да скочиш. Аз съм зодия Овен, обичам да скачам надолу с главата, в дълбокото и да се гледам отстрани после. Даже някой път си казвам: “Хе-хе-хе, Мариана, видя ли сега, иначе много знаеш.” – Какво ще правят двете ви деца, с вас ли идват? – Дъщеря ми Габриела учи финанси в Маастрихт. Това е нейният избор и мечта.

Синът ми Момчил е на 13 г. и много се надявам в един момент да мога да го взема при мен и той да учи в Брюксел. За едно 14-годишно дете тази нова интернационална среда ще му е много полезна. Знаем какво е нивото на образователната система в България. Аз уважавам и обичам много прекрасните учители и хора, които работят в тази система, но нито едно правителство няма смелост да направи образователната реформа.

Поради две причини – първо, защото това е твърде консервативна среда и много трудно се приемат всички промени, това съм го чувала от хората от министерството. Втората причина е чисто политическа – че дивидентите от тази реформа няма да са за този, който я направи, а за следващите. И никой няма да я направи, за съжаление.

 С кого ще остане Момчил тук? – Остава при баща си. Аз дори нямам още къде да живея, сега си търся апартамент и ми предстоят огледи. Но се оказа, че там имам много познати, страшно много хора ми се обадиха. Оказа се, че имам и бивши колеги, включително от Би Ти Ви, които са в Брюксел. Хора от къмпинга, които живеят там.

Любословие по интервю на Паола Хюсеин  www.mila.bg/