Румен Гълъбинов, специално за “Любословие.бг”*

Работната сила в България е все още евтина, но ниското заплащане не ни напълни с инвестиции, даже напротив – страната ни е непривлекателна за чуждите инвеститори. А демографията в България е доста неблагоприятна, и в следствие трудово активното население намалява, което е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление.

Основният проблем е в модела на икономиката ни – като не работи добре икономиката, всички системи на обществото затъват в корупция и недоимък. Без икономика няма работни места, няма данъци и вноски в бюджета в т.ч. в НОИ, в НЗОК и т.н. А оттам няма пари за образование, няма пари за наука и здравеопазване. Като няма икономика – има демографска криза и проблемът с намаляването на населението се задълбочава. Няма икономика – няма пари за пенсионерите, пенсионната възраст се вдига, но увеличението на осигурителната вноска няма да реши проблема, а само ще го отложи. Необходими са реформи, защото България няма достатъчно добре работеща и носеща богатство икономика.

Ето накратко някои конкретни и изпълними мерки, които може да бъдат предприети:

  1. Намаление на ДДСи въвеждане на диференцирано ДДС за определени групи стоки и услуги.
  2. Въвеждане на нулева ставка на данък дивидент за определен период от време.
  3. Намаляване на бюрократичните пречки и ограничаване на лицензионните режими, като се прилага мълчаливото съгласие за всички регистрационни режими.
  4. Въвеждане на бърза фирмена регистрация онлайн и намаляване на регистрационните такси на фирмите.
  5. Защита на правата на собствености равнопоставеност на всички пред закона и установените правила.

Необходима е данъчна реформа със следните основни положения:

  1. Премахване на данъците,чиито малък приход не оправдава разходите за събирането им.
  2. Въвеждане на необлагаем минимум на подоходното облагане.
  3. Намаляванена ДДС и диференцирана ДДС ставка за храни, лекарства, учебници и книги.

Диференцираната ставка е оптимална при намаление съответно с 10% и с 15%,като това ще увеличи търговския оборот. Полезно е и вдигането на долния праг за регистрация по ДДС на 100 хиляди лв.

Много силен акцент поставям върху необлагаемия минимум за доходите на физическите лица. В други страни с плосък данък има такъв минимум.  България е единствената страна в ЕС без необлагаем минимум на плоския подоходен данък. Ефектът ще бъде непосредствен – хората с най-ниски заплати ще повишат потреблението, а оттам и ще следва и ръст на брутния вътрешен продукт. Належаща е и реформа на пазара на труда. В България е ефективно да се въведе минимална часова ставкавместо минимална месечна работна заплата. Това дава добри резултати във водещи икономики като Германия, Франция, Великобритания и др. Там заплащането от почасово се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване.

Здравната реформа следва да е към демонополизация на НЗОК и да бъдат допуснати и други здравни каси и здравни фондове да управляват публични средства, за да влязат в конкуренция с НЗОК.  Здравноосигурителната вноска на всяко здравноосигурено лице да е в лична сметка с лична електронна здравна карта. Всеки осигурен да може сам да избира къде и за какво лечение да плаща на принципа “парите след пациента”. Свалянето на монопола на НЗОК и създаването на реална конкуренция с алтернативни здравни каси ще извади системата от състоянието на недофинаниране. Трябва да се променят здравните пакети и да има възможност за избор според вида на оказаната медицинска помощ.

С характер на “неизбежност” е и административната реформа. Административната реформа би следвало да се разглежда като оптимизиране  на разходи, оптимизиране на личния състав, в държавните ведомства – министерства, агенции, комисии и т.н. Този ресурс може да се пренасочи към реалната икономика, където наистина има нужда от квалифицирани кадри и те могат да дойдат от държавната администрация.

И през 2019г. големите ни цели, които предстои и все още не можем да изпълним са влизането в Еврозоната, а също и в Шенгенското пространство. Това не трябва да бъде забравяно, тъй като ако разглеждаме Евросъюза като концентрични окръжности, които се стесняват към “средата” и “ядрото” на ЕС, там всъщност са страните-членки на Еврозоната и тези, които са в митническата и търговска територия на Шенгенското пространство. Ако ние не успеем да се присъединим към тази група в бъдеще, то има твърде голяма вероятност да останем в периферията на ЕС като един непълноценен и непълноправен член. Това не е добра перспектива за България. Ние трябва да се борим да влизаме в повече и по-качествени съюзи в рамките на ЕС, за да се интегрираме наистина по-тясно със “старите” членове на съюза.

 

* Румен Гълъбинов е икономист, специалист по застрахователен и рисков мениджмънт. Бил е последователно председател на Агенцията за застрахователен надзор (2002) и зам.-председател на Комисията за финансов надзор (2003). Специлизирал е в университите Джорджтаун, Сейнт Джон (САЩ) и Екитър (Обединено кралство). Автор на книгите “Застраховане на катастрофичните рискове” и “Наръчник на застрахователния посредник” и многобройни публикации по икономика и застраховане в български и чужди издания.