Andrei_book48Няколко дни преди християнския празник Андреев ден, един Андрей сбъдна своя детска мечта. Мечтата му не е да полети в Космоса или да стане пожарникар, ами да напише книга. Да, все още има хора, които мечтаят да творят създават и развиват – те са нашата движеща сила към нови познания и светове. Казвам светове, защото сигурно на малкия Андрей мечтата също е била да лети в Космоса или да бъде пожарникар. Но порасналия Андрей Велчев вече се рее из Космоса на политическите науки и журналистиката, а като ПР на няколко пъти е успявал да изгаси пожарите, възникнали в частни компании.

Вероятно именно този богат опит дава на д-р Велчев (да, той успешно защити и такава степен) основата, върху която да стъпи при написването на книгата „Управление на комуникациите при публичните политики“. При представянето на книгата залата се пукаше по шевовете, като част от хората дори не можаха да чуят приветствените слова от различни политически формации и НПО-та. Не можаха, но останаха да изчакат гордия автор с неговото произведение.

А монографията определено си заслужава четенето. Първата самостоятелна книга на автора обхваща една проблемна област, сравнително слабо разработена в световната научна литература, отнасяща се до сферата на анализа на публичните политики. Тази тема въобще никой не е разглеждал в България. До сега, когато политологът Велчев поставя началото на тези изследвания.

В случая говорим за анализи при комуникациите в процеса на политиките и тяхната роля за изграждане на трайни позитивни отношения между заинтересуваните страни. Д-р Велчев използва термина „обществена съпричастност“, но му дайте още малко време да го развие, за да започнат и другите политолози, социолози или журналисти да го използват.

В книгата друг водещ акцент е изучаването на комуникациите при стратегическите публично-частни партньорства – сфера, в която малко хора биха се впуснали да анализират и систематизират.

Детайлите по монографичния труд на Андрей Велчев ще ги разгледа всеки, на комуто е интересна темата и желае да дискутира въпросите с автора. А такива хора очевидно има много, след като залата бе препълнена.

Клиширано е да се казва, че аз и екипа на „Инфообзор“ желаем нови творчески успехи на д-р Велчев. Той обаче само отвори вратата на знанието при публичните политики. Дали ще посмее да влезе навътре и да нагази още по-дълбоко в нови хоризонти предстои да видим, а ние ще му стискаме палци разбира се. А аз пък ще си науча урока, за да разбера какво е „обществена съпричастност“, докато те чакам за заветния трамвай (ти си знаеш! ).

Успех в необхватните ширини на познанието, приятелю Андрей!

Георги Велев, журналист
Снимки: Владимир Стоянов