mediaПо време на демонстрация на дясното движение „Пегида” през миналата седмица в Дрезден се стигна до инцидент, който разбуни духовете. Хората на „Пегида” отправяли ругатни и обиди срещу телевизионен екип на общественоправната телевизия ZDF, а впоследствие журналистите даже били задържани от саксонската полиция в продължение на 45 минути – за установяване на самоличността, както твърдят от полицията. Генералният директор на ZDF говори за „ясен случай на възпрепятстване на свободната информация”. Разследването продължава. От полицията казват, че един гражданин на Дрезден, който участвал в демонстрацията, се обърнал към полицаите, за да се оплаче от обидните думи на журналист от телевизионния екип.

Между демонстранта и журналиста възникнал спор за това дали телевизионният екип има право да заснема демонстрантите в близък план. Демонстрантът оспорил това право и се оплакал на полицаите. Журналистът от своя страна също подал жалба за обида. Журналистите имат право да снимат демонстрации От полицията твърдят, че са разделили спорещите, за да се избегне ескалация на конфликта. Тази версия обаче е твърде спорна. Саксонският премиер Михаел Кречмер защити действията на полицията срещу журналистите, изтъквайки, че „установяването на идентичността на всички участници” било наложително, за да може в случай на наказуемо деяние да се води разследване във всички посоки. Директорът на дрезденската полиция отхвърля обвиненията, че полицаите са действали по уговорка с демонстрантите от „Пегида”. Журналистическите съюзи настояват за пълно изясняване на случая. Ще мине известно време, докато бъдат изяснени всички детайли в спора между журналиста, демонстранта и дрезденските власти. Правата на журналистите са регламентирани законово.

Медийните представители имат право де заснемат демонстрации и да правят снимки. Тъкмо по време на обществени мероприятия журналистите имат задачата и правото да правят видеозаписи и да фотографират. Това е част от тяхната работа. Това означава, че всеки, който участва в някаква демонстрация, негласно е приел факта, че може да бъде заснет по време на мероприятието. Дали журналистите обаче имат правото и да публикуват направените снимки, е друг въпрос и се урежда от други правила. Принципно важи следното: Ако едно лице е разпознаваемо, то трябва да одобри публикуването на снимката. Съществуват и изключения от това правило. Особено, що се отнася до обществени мероприятия и демонстрации. Същото важи и за случая в Дрезден, независимо, че определени лица са искали да попречат на публикуването на снимките: В този случай информирането на обществеността е с приоритет пред правото на отделната личност над снимките. В последно време в Германия зачестяват случаите на вербални и физически атаки срещу журналисти. В началото на годината бежанци атакуваха журналисти в Котбус. Членове на дясно-радикалното движение „Бъдеще за родината” настройват хората срещу репортери на общественоправната телевизия Берлин-Бранденбург и хулят журналистите като „предатели на народа”. Също и в средите на дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия”, атаките срещу журналисти не са рядкост.

Побой над журналисти Сборище на неонацисти, начело с Торстен Хайзе. Двама разследващи журналисти са пребити с гаечни ключове В последно време се засилват подозренията, че полицията и правосъдието не винаги в достатъчна степен защитават правата на журналистите и свободата на печата. Един случай в тюрингското село Фретероде подсили тези съмнения. През април двама журналисти на свободна практика от Гьотинген решили да наблюдават от селската улица какви хора влизат и излизат в двора на Торстен Хайзе – председател на Националдемократическата партия (NPD) в Тюрингия. Хайзе е един от най-известните неонацисти в Германия, който организира срещи, наблюдавани от вътрешното разузнаване. Неонацистите забелязали, че са наблюдавани и подгонили с колите си журналистите. Спрели ги на изхода на селото и ги пребили с гаечни ключове и бейзболни бухалки. Единият от двамата репортери има тежка рана на главата. Другият е ранен с нож в бедрото. Въпреки че журналистите успяват да заснемат нападателите и да идентифицират един от тях като известен местен неонацист, разследването на случая изобщо не напредва. И сто дни след атаката, нападателите- неонацисти са все още на свобода. „За подобно деяние законът предвижда поне две години затвор”, казва адвокатът на жертвите Свен Адам в разговор с ДВ. Според прокуратурата в Мюлхаузен обаче, засега нямало сериозни улики за извършено престъпление. Вместо това прокуратурата все още проверява дали журналистите не са манипулирали снимките на биячите.

А това не издава особена воля за преследване на дяснорадикалните деяния. В класацията за свободата на печата на „Репортери без граници” Германия все още заема 15-то място. С оглед на последните нападения срещу журналисти мнозина се питат дали тази свобода не е застрашена – дори и в Германия.

www.dw.com