ivan vazovНа 9 юли 1850 година в Сопот е роден големият български писател и поет Иван Вазов. Неговото творчество оставя ярка следа, като приживе печели определението „Патриарх на българската литература”. И днес той продължава да бъде един от най-големите и продавани български автори.

Бащата на Вазов е заможен търговец, а майка му е видна обществена дама. Писателят има трима братя. Двама от тях са военни дейци, а третият е политик. Писателят завършва местното класно училище, изучава гръцки и турски език в Калоферското училище, а през 1866 година се записва да учи в гимназията в Пловдив. През 1870 година е публикувано първото стихотворение на Иван Вазов – „Борът”. То излиза в „Периодическо списание” на Браилското книжовно дружество.

Същата година писателската дейност на Вазов е прекъсната. Неговият баща решава да го изпрати в Румъния, за да може младият мъж да усвои тънкостите на търговията от своя чичо. Верен на своя свободолюбив дух, писателят бяга в Браила и прекарва няколко месеца сред българските хъшове. Там получава вдъхновение за повестта „Немили-недраги” и започва да публикува патриотични стихотворения в списание „Читалище”, вестник „Отечество” и други. По време на Руско-турската война писателят работи в Свищов при губернатор Найден Геров. През 1880 година Вазов се мести в Пловдив, който тогава е столица на Източна Румелия. Тук заема длъжността на депутат от Областното събрание на Народната партия. Вазов нарича Пловдив свой втори роден град.

Паралелно с това писателят не изоставя публицистичната си дейност. Заедно със своя приятел Константин Величков започват редактирането на вестник „Народний глас”. Двамата се занимават с издаването на списание „Зора”, което е първото литературно списание в България. По време на престоя си в Пловдив Вазов създава някои от най-успешните си литературни произведения. Тук пише „Епопея на забравените”, „Българският език”, „Новото гробище над Сливница”, „Иде ли?”, „Чичовци” и други. През 1886 година писателят решава да посети Русия. Той заминава за Одеса, където създава един от най-емблематичните романи в българската литература -„Под игото”. Това е първото българско произведение, за което авторът получава хонорар. Романът е издаден в България от Тодор Чипев.

След завръщането си у нас през 1889 година Вазов се мести в София. След пет години е избран за народен представител. През 1897 година той заема длъжността на министър на народното просвещение в правителството на Константин Стоилов. Трагичният край на Първата световна война за България е преживян тежко от писателя. Въпреки всичко, през 1920 година той тържествено отбелязва своя 70-годишен юбилей, като получава отличието „народен поет”. Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година. Неговите произведения се отличават със своя реализъм, вълнуващи природни описания и фино чувство за хумор.