Доц. Огнян Ковачев

Доц. Огнян Ковачев

Животът и дейностите на Петър Увалиев могат да бъдат напътстващ, насърчаващ и вдъхновяващ пример за българските студенти. Пример, който ни зарежда с енергията да постигнем и да бъдем себе си, заяви в интервю за БТА доц. Огнян Ковачев, български литературовед и културолог, преводач от английски език и преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Според доц. Ковачев печелившият подход към студента не е нито на песимиста, нито на оптимиста, а на прагматика. “Както във всяка общност, така и в студентската, има най-различни характери, нагласи и отношения към учебната работа. Но прагматичността е характеристика, която, струва ми се, може да ги обедини – както за да не се претоварят с ученето, така и за да се изявят по най-добрия възможен начин”, каза той.

Доц. Ковачев е в журито на Националния студентския конкурс за проучване на творчеството и дейността на Петър Увалиев. Резултатите от конкурса и наградата “Петър Увалиев” ще бъдат обявени на тържествена церемония в СУ “Св. Климент Охридски” на 25 ноември 2018 г., а срокът за изпращане на разработките е 31 октомври 2018 г.
Огнян Ковачев е доцент по западноевропейска литература в СУ “Климент Охридски”. Докторската му дисертация е на тема “Готическият роман (1764-1820): генеалогия, жанрови и естетически трансформации” (2004). Специализира в Оксфордския университет, колеж Крайст Чърч. Гост-лектор и изследовател по програма Фулбрайт в Пенсилванския университет във Филаделфия, САЩ (2011). Лектор е по български език и култура в Школата по славистика и източноевропеистика в Лондон от 2009 до 2013 г. Основател и съръководител на магистърска програма “Литература, кино и визуална култура” в СУ “Климент Охридски” (2008).
Носител е на Годишна награда на списание “Език и литература”,1999 г. за най-добра литературоведска публикация. Автор e на първото в България цялостно изследване на европейския готически роман в неговите разнородни контексти, както и на статии в областта на сравнителната литературна история, готическия роман, литература и национализъм, литературния канон и взаимоотношенията между литературата и киното.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Ковачев, СУ “Св. Климент Охридски” и Фондация “Увалиеви” организират изключително интересен конкурс с Национална награда за студентско творчество “Петър Увалиев”. Какво представлява този конкурс?
Отговор: Софийският университет “Св. Климент Охридски” и Фондация “Увалиеви” обявяват ежегодния си Национален студентски конкурс за проучване на творчеството и дейността на Петър Увалиев. Конкурсът е учреден по повод 100-годишнината от неговото рождение. Наградата представлява грамота и парична сума в размер на 500 лв. Тя е индивидуална и не се поделя между съавтори. Целта на наградата е да насърчи младежкото участие в проучването на делото на изтъкнатия български интелектуалец Петър Увалиев, известен още като Пиер Рув. Разработките трябва да се изпращат на електронен адрес uvaliev100@uni-sofia.bg, не по-късно от 31 октомври 2018 г. Резултатите от конкурса и наградата “Петър Увалиев” ще бъдат обявени на тържествена церемония в СУ “Св. Климент Охридски” на 25 ноември 2018 г.

Въпрос: От кога се прави конкурсът и каква е Вашата пряка роля и ангажираност в конкурса?
Отговор: Конкурсът е обявен за първи път през 2015 г., но досега не е излъчван победител. Затова не смятам, че е добре да се акцентира този аспект. Моята пряка роля и ангажираност в конкурса се състои в това, че съм част и от двете институции, организиращи конкурса. Член съм на Управителния съвет на фондация “Увалиеви” и съм действащ преподавател по западноевропейска литература в катедра “Теория на литературата” във факултет “Славянски филологии” към СУ “Климент Охридски”.

Въпрос: Кой оценява работите на студентите?
Отговор: Жури на конкурса: преподаватели в СУ и медийни личности:
проф. Снежана Попова – ФЖМК, проф. Евгения Калинова – Исторически факултет, проф. Стилиян Йотов – Философски факултет, доц. Огнян Ковачев – ФСлФ, Иво Тодоров – журналист.

Въпрос: Какви са условията за участие в конкурса?
Отговор: В конкурса могат да участват настоящи студенти от всички висши училища в България. Участниците свободно избират кое поле/полета от дейността и творчеството на Петър Увалиев да проучват: дипломация, журналистика, филмово продуцентство, кино- или театрална режисура, наука и преподаване, писателство, превод, критика и пр. Те могат самостоятелно да изследват биографични обстоятелства, да анализират негови трудове и беседи, да интервюират личности, имали досег до него, да издирват и проучват критически коментари на творчеството му, отзиви в медиите, спомени на съвременници и други свидетелства за живота и творческата му дейност. Всеки участник може да представи само една разработка в свободно избран от него жанр: завършен писмен текст до 10 000 знака, който представя резултат от извършено проучване; текст за радиобеседа на тема, свързана с Петър Увалиев, не по-дълга от 5 минути; сценарии за телевизионно предаване или документален филм на тема, свързана с Петър Увалиев, не по-дълъг от 30 минути.

Въпрос: Защо студентите да участват в този конкурс?
Отговор: Добър въпрос. Бих го разделил на няколко основни пункта, с които бихме могли да мотивираме студентите до покажат своите знания. Не само да се запознаят с живота на един от най-значимите и влиятелни български интелектуалци в емиграция през 20 век, но и с многообразието на неговите обществени и творчески изяви като дипломат, драматург, театрален режисьор, филмов продуцент, сценарист и режисьор, литературен, филмов и художествен критик в български, френски и италиански издания и медии, изследовател и университетски преподавател, радио журналист, преводач и др. Освен това
да опознаят и да се учат от богатството, изяществото и енергията на българската реч в неговите радио беседи, за да достигнат до тях неговите духовни прозрения: да търсим доброто навсякъде около нас и в нас, да зачитаме достойнството на разномислието, да не се самоподценяваме като българи, но и да не подценяваме другите, защото неговият патриотизъм е позитивен и отворен към света. И така е винаги актуален: “Аз съм българин, следователно съм балканец. Аз съм балканец, следователно съм европеец”. Вдъхновявайки се от постиженията на Увалиев, студентите трябва да могат да дадат израз на своите заложби и умения в области, в които той се изявява и така да станат негови приемници и последователи. Не на последно място, защото, освен финансовия стимул, наградата включва огласяване или показване на най-добрата работа по националните медии.

Въпрос: Защо решихте конкурсът да носи името на Петър Увалиев?
Отговор: Петър Увалиев е велик българин, от тези, които наистина са оставили след себе си траен принос за поколенията в областта на изкуството. Петър Христов Увалиев е бил известен с псевдонима Pierre Rouve. Достоен български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик. Той е един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на 20 век. Роден е на 12 януари 1915 г. в София. Произхожда от калоферски род. Кръстен е на името на своя дядо Петър Увалиев, който е владеел пет езика и е работил като адвокат в Бургас и Пловдив. Баща му Христо Увалиев е роден в Цариград през 1876 г. Следва в Швейцария и Германия, преподава френски език във Висшия педагогически институт в София. Автор е на “Обучението по френски език”, Пловдив, 1915 г. Неговата майка Гина Здравкова е възпитаничка на Екатерина Каравелова. Специализира френски език в Гренобъл, работи като начална учителка, а през 1937 г. става директор на училище “Иван Денкоглу” в София.

Въпрос: Какво трябва да знаем за Увалиев, за неговото образование, за първите му изяви, дипломатическата му кариера и емиграция?
Отговор: Учи в италианското училище “Алесандро Манцони” в София от 1922 г. до 1928 г., след това – във френския колеж “Свети Августин” в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. През 30-те години на 20 век са първите му опити да публикува свои стихове в ученически издания. Учи европейски езици (владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици). Сътрудничи със статии и отзиви по литературни, театрални и филмови теми в “Златорогъ”, “Балкан”, “Театър”, “Изкуство и критика”, “Свободен народ”, “La parole Bulgare”, “Слово”, “Мир”, “Днес” и др. Участва в екипа, ръководен от Сирак Скитник, който през 1936 г. осъществява първите предавания по Радио София (Българско национално радио). Пише текстове за песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков. Поставя пиеси в софийски театри.
Дипломатическата му кариера и емиграцията са отделен етап в живота на твореца, които безспорно имат своят дял в творчеството му. През 1942 г. заминава за Рим като Трети секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 г. е въдворен във Венеция, заедно с други дипломати. През октомври 1945 г. се завръща в България и отново постъпва на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. Дни преди заминаването си сключва брак с Ивайла Вълкова. Със заповед от 6 декември 1948 г. е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена. В България е обявен за “невъзвращенец” и бракът му е разтрогнат. През юли 1952 г. Софийският градски съд го осъжда задочно на 5 години лишаване от свобода и парична глоба. През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство.
Петър Увалиев играе основна роля за заминаването на Георги Марков за Лондон и установяването му там през първата половина на 1970 г., както и за привличането му като редактор в Би Би Си.

Въпрос: Кои според Вас са най-забележителните акценти в творчеството на Увалиев?
Отговор: Много са. Трудно е да се изброят, а и точно това е предмет на конкурса. Целият му творчески път е бил обсипан с интересни моменти, породили редица произведения. От юни 1949 г. публикува критика за изкуство и кино в английски (Art News and Review) и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио Би Би Си Лондон, където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Дебютира в киното като втори режисьор на “Невинни в Париж” (Innocents in Paris, 1953). Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания “Бридж филмс” и е съпродуцент на Милионерката (The Millionairess, 1960), с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на Фотоувеличение (Blow Up, 1966), заснет от Антониони по разказа на Хулио Кортасар “Лигите на дявола”. Продуцент е на още четири филма, между които Дилемата на лекаря (1958) с Лесли Карон и Дърк Богард, Клевета (Libel, 1959) с Оливия де Хавиланд и Дърк Богард и Диаманти за закуска (Diamonds for Breakfast, 1968) с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на Съдебна грешка (Trial and Error, 1962) с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор – на Непознат вкъщи (Stranger in the House, 1967) с Джералдин Чаплин, Боби Дарин и Джеймс Мейсън, по едноименния роман на Жорж Сименон.
Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио Би Би Си и от публикуваните в България след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture. Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гост-лектор е в университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико.
Увалиев има и редица признания и награди. Роман Якобсон, на чиито лингвистични открития Увалиев се основава, е възхитен от монографията му Turner: еtude de structures (1980), на български – Търнър. Структурен разрез (2006). През 1994 г. е възстановено българското му гражданство. Удостоен е със “Златно перо” от Съюза на българските журналисти. Почетен доктор е на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1992) и на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (1999). Първи носител на наградата “Оборище” (1999) за принос към българската култура и национално наследство.

Въпрос: Вие сте автор на книги за Увалиев, разкажете малко повече за това?
Отговор: Аз и съпругата ми Христина Ковачева сме съставители и редактори на две двутомни издания с радиобеседи на Петър Увалиев. Той работи като нещатен сътрудник на Българската секция на радио Би Би Си от 1948 г. до края на живота си в 1998 г. Едното издание включва беседи от 1953 г. до към 1980 г., а другото – т. нар.пет минути на Петър Увалиев, от 1988-1989 до края на живота му в 1998 г.

Въпрос: Като действащ преподавател ежедневието Ви е свързано с младите хора. Има ли пред тях перспектива? Какво им липсва? Оптимист ли сте по отношение на младите поколения, на днешните студенти?
Отговор: Ако не бях като цяло оптимист по отношение на тях, щях ли да посветя времето си на тази работа? Мисля, че печелившият подход към студента не е нито на песимиста, нито на оптимиста, а на прагматика. Както във всяка общност, така и в студентската има най-различни характери, нагласи и отношения към учебната работа. Но прагматичността е характеристика, която, струва ми се, може да ги обедини – както за да не се претоварят с ученето, така и за да се изявят по най-добрия възможен начин. Има маса, която за мен остава по-непозната и безлична и открояващи се личности, които в хода на съвместната ни работа стават все повече. Родени след падането на комунизма, те са граждани на света, споделят общи знания, ценности, забавления с връстниците си по цял свят, могат да пътуват, да пребивават и да продължават образованието си в престижни европейски и други университети. И това е още една причина да вярвам, че животът и дейностите на Петър Увалиев могат да бъдат напътстващ, насърчаващ и вдъхновяващ пример за българските студенти. Пример, който ни зарежда с енергията да постигнем и да бъдем себе си.