pregled na pechataВсички вестници са в криза, а те са особено важна част от публичността – без печат демокрацията е в опасност Българският печат, както навсякъде в Европа и света, е в затруднено положение. Причините са две – цената на вестникарската хартия се е повишила с 40 процента от началото на годината, а интернет монополистите обират лъвския пай от рекламата и не плащат за създаването на съдържание.

Всички вестници са в криза, а те са особено важна част от публичността и от демокрацията изобщо. Те са арена за публични дебати, политиката не би могла да функционира без мащабните национални всекидневници – чрез тях посланията на политическите партии стигат до широки групи от населението, оставят материални следи и функционира демокрацията. Без печат демокрацията е в опасност. Затова държавата трябва да подпомогне свободната преса.

Въпросът е как. Тъй като освен демократична институция вестникът е и търговско дружество. На нас ни се вижда най-справедливо да бъдат подпомагани потребителите – например да се раздават ваучери за абонамент. Така ще се гарантира, че парите ще стигат до потребителите и най-много ще се падат за тези, които дават качествено съдържание. Защото, ако се тръгне по пътя на Германия, където партийните фондации подпомагат вестниците, които смятат за близки до съответната кауза, това ще възроди партийните органи, които останаха в историята.

Другият вариант е да се дотира цената на хартията или пък да се покрие част от логистичните разходи по разпространението, но който и да се избере, това ще породи съмнения заради очевидния административен подход, но безплатен абонамент за всички гимназисти, студенти, учители и пенсионери ще се приеме добре от обществото и ще е помощ за инфраструктурата на демокрацията.

Очевидно е и откъде трябва да се вземат парите – от партийните субсидии, с които в момента се злоупотребява. Купуват се цигански гласове, вместо да има битка на идеи, има битка на рушвети. А което остане, се харчи от народните представители, които назначават комшиите си за сътрудници. Очевидно е, че партийната субсидия е прекомерна и развращаваща и част от нея трябва да отиде за финансирането на инфраструктурата на демокрацията, каквато безспорно е свободната преса. Подобна схема се прилага във Франция и Белгия още от 2006 г. В повечето страни – членки на ЕС, дотациите за вестници са индиректни – намален ДДС и облекчения за разпространението им. По-нисък ДДС върху преса и книги има в Германия, Франция, Гърция, Финландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Швеция и Испания.

Изцяло освободени от ДДС са печатните медии в Дания, Белгия и Великобритания. Кризата в печатните медии обаче продължава и все повече западни демокрации дебатират как да помогнат за оцеляването на вестниците, виждайки в тях един от стълбовете на демократичното общество. Неотдавна швейцарските социалдемократи призоваха за директни субсидии и за обучението на журналисти, тъй като в страни, в които от населението зависи какви решения се взeмат за бъднините им, качествената информация е от жизненоважно значение. За пример в момента всички сочат Швеция. Швеция Според едно изследване на стокхолмския Институт за медийни проучвания в 90 от шведските общини вече няма местен всекидневник. 43% от шведите се оплакват, че нямат информационен източник за ставащото в региона, в който живеят.

Но и националните вестници имат проблеми – най-вече заради безплатното съдържание в интернет. Затова бе решено през 2019 г. да се проведе реформа в субсидирането на печатни медии. 75 милиона от държавата ще бъдат употребени за стабилизирането на вестници и гарантирането на качествената им работа. В Швеция печатните медии се дотират още от 1965 година, когато е създаден и закон за подпомагането им. През 2019-а този закон ще продължи да съществува, само бюджетът, с който работи, се увеличава с 20%. Част от парите ще са предназначени именно за регионални вестници. С пари от този фонд един вестник може да финансира наема на редакцията си или пък заплатата на допълнителен журналист. Кой е одобрен за финансиране, решава специална комисия, в която влизат юристи, депутати, медийни изследователи и журналисти. Основният критерий за кандидатите за субсидии е висок журналистически стандарт и независимост. Белгия В Белгия пресата се дотира по индиректен начин. Освободени са от ДДС и ползват специални тарифи за телекомуникационни услуги и разпространение с пощата. Подкрепата на медиите е от компетентността на общините, а не на федерацията.

Така през 2004 година френскоезичните общини започнаха да субсидират вестници, излизащи на френски. Приходите за това идват от таксите за телевизионен и радиосигнал, които плащат белгийците. Една част от тях отиват за печатни медии. Дания В Дания има директна и индиректна подкрепа. Голяма част от субсидиите се разпределят от Датската агенция за библиотеки и медии. За тях могат да кандидатстват некомерсиални регионални радио- и тв станции, периодични печатни издания и списания, които излизат най-малко два пъти годишно, съдържащи материали от обществен интерес. Например статии за култура, образование, спорт, околна среда или религия. Дотации могат да получат и комерсиални национални списания, които съдържат политически и икономически материали. Общо 14 милиона крони годишно се предоставят като помощ на печатни медии. ДДС няма.

Германия ДДС върху журналистически материали в Германия е 7 вместо 19%. За разпространение на печатни медии се прави облекчение в цените. От години се водят спорове дали държавата трябва да спре умирането на вестници с дотации, или е опасно да се намесва. Печатните медии отдавна не могат да спазват златната формула – две трети доход от реклама, една трета от продажби. Абонаментите намаляват, рекламите дават само една трета от дохода, а продажбите се сриват. Големите издателства се опитват да печелят и от участията си в различен бизнес.

Големите партии пък финансират някои от регионалните вестници, макар и не пряко. През партийните фондации – органите чрез които влиза субсидията за политическите сили, се подпомагат някои издания. Например фондация “Конрад Аденауер” на ХДС подпомага вестник “Ди Велт” заради съдържанието му. Това е консервативен всекидневник, концентриран върху международното положение, който поддържа скъпи анализатори. Германските консерватори смятат, че за немската демокрация е необходимо такова издание с широк кръгозор. Подпомагайки “Ди Велт”, те всъщност помагат и на булевардния “Билд”. Защото двете издания са част от издателство “Аксел Шпрингер”. Финландия Във Финландия също има директно и недиректно финансиране. Не само производството на печатни медии е освободено от ДДС, но и абонаментите и рекламата. Директни субсидии се дават на медии, които са в остра нужда или пък се издават на някой от малцинствените езици. Кой е в остра нужда, решава министерството на комуникациите. За да получи държавна помощ, един вестник, издаван на финландски, трябва да достига минимум 15 000 тираж. Субсидията не може да надхвърля 40% от разхода по производство.

Люксембург В Люксембург пресата се подкрепя от правило от 1976 г., което през 1998-а става закон. Помощта е разделена на две – едната част представлява равна за всички печатни медии в страната сума, а втората е сума, пропорционална на броя на страниците на изданията. Годишно помощта за вестници е над 1 милион евро, а за всякакви печатни издания – 6 милиона. Критериите за получаване на тази помощ са много, но най-важният е да става дума за печатна медия, която произвежда политически и икономически новини и анализи, има минимум петима назначени на постоянен договор професионални журналисти.

Холандия Холандският парламент от години се занимава с това как да спре изчезването на вестниците. Държавата отпуска 8 милиона евро за фонд, който е предназначен за вестници, инвестиращи в новите медии. Тези пари идват от доходите от реклама на обществените радио и телевизия. Обмисля се изцяло отпадане на ДДС и облекчение на данъците за журналистите.

Също и вестници в затруднено икономическо положение могат да получат пари от този фонд. Отделно от това правителството има всяка година на разположение 1 милион евро, предназначени специално за вестници в криза. Австрия В Австрия пресата се субсидира от 1975 г. Държавата отпуска пари за подсигуряване на новинарското многообразие във всички региони на страната, както и за обучение на журналисти, и поддръжка на пресклубове. Държавни субсидии се полагат за всеки назначен от вестник кореспондент в чужбина, както и за гратис абонамента на училища, като вестниците в училищата са предназначени за четене от учениците. Великобритания Във Великобритания няма дотации за медии. Единствените средства, които правителството дава, са за световните служби на Би Би Си, които работят в други държави.

През 2010 г. годишната субсидия за тях от 253 млн. паунда обаче също бе спряна, но 5 години по-късно частично възстановена, след като бе отчетено, че страната губи зони на влияние във важни региони. Сега се отпускат по 85 млн. паунда на година, с които британската медийна корпорация откри своя редакция в Северна Корея, в някои страни в Африка и Близкия изток и разшири руската си служба. Иначе обществената медия Би Би Си се издържа от телевизионна такса.

Тя е в размер на 150 паунда годишно и се плаща от всяко домакинство или фирма, желаещи да гледат нейните програми чрез телевизор или интернет. Вестниците на Острова продължават да имат високи тиражи и да се издържат основно от продажби на хартиено или онлайн съдържание, както и от реклами. Първенецът по аудитория “Сън” има 1,5 млн. читатели дневно. Таблоидът е собственост на медийния магнат Рупърт Мърдок. С почти същия тираж е и безплатният “Метро”. Той е собственост на групировката DMG Media на милиардера лорд Родермиър. Тя издава и третия по тираж “Дейли мейл”, както и още няколко вестника на Острова и по света, включително безплатен всекидневник в Дубай. Тъй като вестниците във Великобритания са с дългогодишни традиции, на практика скрито субсидиране от държавата е невъзможно. Изданията взаимно се следят.

Много рядко има публикации, че някои регионални издания се възползват от държавна субсидия под формата на реклама. Става въпрос например за съобщения за промяна в разписанието на градския транспорт заради ремонти, тъй като общините са задължени да информират гражданите за подобни промени в живота на дадено населено място. С масовото навлизане на интернет в административните услуги този тип реклами обаче също драстично намаляват. В Италия промениха правилата Кои вестници в Италия получават обществено финансиране? От 2018 г. са в сила нови правила и те променят съществено досега действащите процедури.

Вече няма да бъде възможно да се финансират с пари от бюджета вестници на партии, политически движения и синдикати. Вестникът, получил най-много държавни средства за 2016 г., е католическото издание “Авенире” – 5,9 млн. евро, след който се нареждат “Италия Оджи”, “Либеро” и т.н. 52 млн. евро са си разделили общо 53 хартиени издания през 2016 г. Действащият от тази година нов закон за директно финансово подпомагане на издателската дейност предвижда стимулиране на преминаването от хартиени към дигитални издания. Ще могат да бъдат финансирани пряко от правителството само издателствата, които публикуват и дигитално, а не само хартиено издание на вестника си. Отпусканите средства се изчисляват, в една част, като обезщетяване на разходите, а в друга – според продадените броеве.

По-висок процент получават вестникарските издания, свързани с дигитални издания. Въвежда се и лимит за получаваните от правителството средства – те не могат да надвишават 50% от печалбите от предишната година. Категориите вестници, които могат да претендират за подобна държавна субсидия, са: журналистически кооперативи, които издават всекидневници и седмичници; издателски предприятия за вестници и седмичници, чийто мажоритарен капитал се държи от кооперативи или фондации; издателски къщи на езикови малцинства; издателства за незрящи хора; издателства на вестници, които се разпространяват в чужбина. От този вид пряко финансиране от държавата не са се ползвали никога големите издателски групи на вестници като “Кориере дела сера” или “Република” например.

Изключени са и издателските групи, които се котират на борсата. Големите вестници обаче могат да се възползват от непряко финансиране под формата на данъчни облекчения и отстъпки при купуването на хартия. Но тези облекчения бяха намалени драстично през последните години. Днес те са за няколко милиона евро годишно. Всички големи вестникарски групи обаче ги ползват, въпреки че не са от голямо значение за бюджетите им. За групировката RCS, която издава “Кориере дела сера”, те са означавали 0,5% от общите печалби.

http://www.168chasa.bg