Флорина Иванова е новата водеща в спортната редакция на bTV Media Group. Трупа опит в телевизионната и радио журналистика и печатните медии от 2014 г. Преди да стане част от екипа на редакцията на bTV „Новини, актуални предавания и спорт“ e oтразявала различни ресори – политика, съдебна система, информационни технологии и иновации. Завършила е Американски университет в България с медийна специалност, като още тогава проявява интерес към спортната журналистика.

Дипломира се с филм за една от звездите на художествената гимнастика Невяна Владинова, с който обединява страстта си към спорта и документалното кино.Флорина става част от света на спорта много преди да се реализира като репортер и водещ в този ресор. Смята, че спортната култура е не по-малко важна за развиване и възпитаване, като самата тя е тренирала художествена гимнастика. А любопитството я впуска в един по-нетрадиционен спорт – скокове във вода. Следи с голям интерес и първенствата по футбол и баскетбол не само у нас, но и по света. Страстен любител е на екстремните спортове.

По време на висшето си образование преоткрива интереса си към документалното кино и театъра, като разказването на истории превръща в част от своята професия.Разкажи ни за теб – какво си учила, къде си работила преди bTV? Завърших Американския университет в Благоевград (АУБ) със специалност „Журналистика и масови комуникации“ и „Политика и Международни отношения“. Прекарах три вълнуващи години в радиото на университета – АУРА, където водих следобедното предаване на медията.

След завършването си през 2015-а започнах работа в рекламния отдел на известна българска верига магазини за спортни дрехи, но осъзнах, че работата в офис между 9 и 18 часа просто не е за мен. Нуждаех се от динамика и адреналин. За щастие – малко по-късно същата година беше стартирала телевизия BiT. Тогавашният директор Нери Терзиева реши да даде шанс на човек без абсолютно никакъв опит в подобен тип медия. Да, бях правила репортажи за някои курсове в АУБ, бях снимала и няколко документални филмчета отново като част от учебните ми занимания, но никога не бях ходила „на терен“ като истински журналист.

Така че съм изключително благодарна на Нери, че ми подаде ръка в момент, в който малко биха наели току-що дипломирал се човек. А и в крайна сметка именно опитът, който натрупах там, ми помогна много да се присъединя към екипа на водещата телевизия bTV.Каква е историята зад името ти – на кого си кръстена, как родителите ти са се спрели на него?Кръстена съм на баба ми – Флора. И до ден-днешен нямам обяснение как през 1933-a са решили да я нарекат с това „иновативно“ име. Мама е решила да направи моето още малко по-модерно и затова е избрала Флорина. А и защото й звучало италианско, тя е страшен фен на националния отбор по футбол на Италия. Много съм щастлива, че съм кръстена именно на баба, тъй като тя ме гледаше най-много като малка, възпита ме чудесно и ме научи да бъда добър човек. Освен това е и един от най-борбените хора, които познавам – надявам се, че наследявайки името й, ще наследя поне малко и от силата й. Каква искаше да станеш като малка?

Исках да страна актриса, но „само и единствено в телевизията“. После мечтата ми беше да стана световна шампионка по художествена гимнастика. Е, поне донякъде частта с телевизията се реализира. Тренирала си художествена гимнастика, практикуваш екстремни спортове, скокове във вода. Кое от тях ти е най на сърце?Занимавах се професионално с художествена гимнастика около десет години. Като по-малка, паралелно с това, тренирах и скокове във вода. От залата отивах на басейна и обратно. Но в един момент трябваше да избирам, ако исках да постигна нещо голямо. Избрах гимнастиката заради Лили Игнатова – тя беше първият ми треньор, мой ментор и прекрасен човек, който също ни възпитаваше чудесно. Разбира се, най-обичам да отразявам гимнастика, защото се връщам към доброто старо време и след това влагам цялото си сърце, когато правя материалите.

Но в момента сноубордът е голяма ми слабост. Адреналинът на пистата и най-вече извън нея – в пудрата, ми дава пълна свобода. Следиш първенствата по футбол и баскетбол у нас и по света. Това не е ли съвсем нетрадиционно за една жена? Съвсем не. Първо, всеки спортен журналист трябва да има знания във всяка една спортна сфера. Второ, на мен специално ми е и много интересно. Като бях малка, в квартала ми имаше само момчета. Можете да си представите, че не си играехме с кукли. Всъщност нямах нито една кукла Барби, но за сметка на това имах баскетболни и футболни топки. По баскетбола се запалих в училище. Отново играех и с момчетата.

На паркета си счупих крака, защото исках да догоня едно от тях и не видях стената – луда работа. Трето, смятам, че в 21 век е време да разчупим стереотипите – това, че си жена, не означава, че не може да разбираш или да се интересуваш от футбол, баскетбол или волейбол точно толкова, колкото и мъжете. Все пак в BBC вече жени коментират мачове от Световното, което е страхотно, и е време и тук да го приемем.Какъв съвет ще дадеш на жените, чиито мъже вече са залепени плътно пред телевиз