Image_6912710_305_0Ким иска да е част от елитна група с инсайдерско знание и се забавлява с опасностите “Бабата” на Кеймбриджката петорка е талантлива фотографка, а “дядото” е легендарният Рудолф Абел Бащата на Ким Филби мечтаел единственият му син да е като героя на Ръдиард Киплинг – Ким. Талантлив участник във Великата глобална игра, хамелеон, на когото всички се доверяват и който неотклонно преследва идеала си.

Както в романа главният герой става мюсюлманин с мюсюлманите и индус с индусите, така и младият Филби има много лица В началото на кариерата си е фашист с фашистите, след това комунист с комунистите, разузнавач с разузнавачите, дипломат с дипломатите, журналист с журналистите. Тук има още един фактор, който отговаря на въпроса защо Ким така педантично работи за съветския режим, виждайки грешките на лидерите му.

Едно от обясненията на тази загадка е в приятелството му с Виктор Ротшилд. Той също се бори за по-справедлив свят, но смята, че това може да се постигне чрез баланс и чрез глобални проекти. Неслучайно Виктор и членове на фамилията му са сред основоположниците на влиятелни групи като Билдербергите, Европейската лига, Le Cercle и др. Целта на всички тях е да възстановят Римската империя под формата на Европейски съюз и границите му да достигнат поне до Африка и Балканите. Не друг, а родственикът му Робърт Ротшилд заедно с лидерите на Европейската лига разработват Договора от Рим от 1957 г., поставил началото на Европейската икономическа общност. Другата цел на тези групи е влияние върху политиката и политиците.

Нещо, с което Ким Филби, Виктор Ротшилд и приятелите им са се занимавали професионално през целия си живот. В „Тринити“ Виктор живее като богат плейбой, който обича да разхожда момичетата с бързи коли и яхти, но в същото време открива много общи гледни точки с Филби и останалите членове на компанията. Дали е било обикновено приятелство, или Виктор още тогава е подбирал членове за Групата, едва ли някой може да каже. Веднага след университета Виктор е принуден да изостави любимата си биология и да поеме управлението на банковата група на могъщата фамилия, тъй като чичо му Уолтър е починал. През това време заплахата от фашизма вече е осезаема. Виктор, освен че трябва да опази семейното богатство, преследва и своите глобални цели.

В резултат около него се формира ядро от бивши възпитаници на Кеймбридж и Оксфорд, които с летящ старт влизат в МИ5 и МИ6 и в британската политика. В подкрепа на тази теза е и предпазливото заявление на полковника от съветското разузнаване Юрий Модин, който между 1948 и 1951 г. е бил ръководител на Петимата от Кеймбридж. През 1993 г. той лаконично намеква, че именно Виктор Ротшилд е бил ключът повечето от тези младежи да проникнат в британските спецслужби. В случая е необходимо уточнението, че Кеймбриджката петорка е една много малка част от групата – това са само хората, които след години ще бъдат разкрити като съветски агенти.

Така докато Ким само мечтаел за Великата игра, описана от Киплинг, Ротшилд му я поднеся на тепсия. “Филби и Гай Бърджис (член на Петорката от Кеймбридж – бел. авт.) бяха привлечени от приключението и потайността да принадлежат към една малка група хора, които притежават инсайдерско (вътрешно – бел. авт.) знание, и те се забавляваха с малките опасности”, обяснява поведението им разузнавачът Джордж Блейк пред “Таймс”. Паралелно с това Ким иска да работи за комунистическата кауза и се допитва до преподавателя си Морис Доб как най-добре да се посвети, пише Филип Найтли в книгата си “Филби: Мастър шпионинът на КГБ”. Отговорът на Доб бил, че ще го свърже с една легална комунистическа група в Париж. Именно тя го насочила към организацията във Виена, където, както в романа на Киплинг, Ким ще стане комунист с комунистите.

Там още с пристигането си през 1933 г. той се запознава с талантливата и популярна фотографка Идит Тюдор-Харт, която работи за Коминтерна и за съветското разузнаване. Дамата снима бедността през очите на деца, на безработни, има тънък усет за детайла. Снимките є вълнуват и привличат съмишленици за комунистическата кауза. Според справки в Британския архив по това време тя се движи в екзалтирани комунистически кръгове и още от 1926 г. работи заедно с Арнолд Дойч в международния отдел на Коминтерна. Кой е преценил, че Филби трябва да работи с Дойч, четете в хартиеното издание.